5 магични думи без точен превод, които докосват душата

магични думи
Някои думи казват колкото една книга.

Те са магични думи. Наричам ги думи-вселени. Съдържат само по няколко букви, а побират в себе си светове. Не могат да се преведат еднозначно, не могат да се обяснят с няколко изречения. Те носят в себе си философията за живот и културата на цели народи, описват неописуемото, докосват дълбините на душата. За тях може да се напишат цели поеми и дори романи. Всъщност за значението на някои думи вече има издадени книги, които се радват на голяма популярност.

Тези непреводими магични думи ме завладяха и започнах да ги издирвам, да ги колекционирам. Представям ви 5 от тях и ще се радвам да споделите вашите подобни открития.


Хюга


Нашумялата напоследък датска дума хюга (hygge) не се свързва само със зимата, а може да се открие през всички сезони. Трудно е да опишеш хюга. Това е една от тези магични думи, които трябва да се усетят и преживеят.

Най-общо датската дума обозначава изкуството да създадеш уют, да се чувстваш щастлив и удовлетворен, във вътрешен мир, да умееш да се радваш на малките ежедневни удоволствия, обграден от любимите хора. Хюга е запалена камина, чаша топъл шоколад, меки възглавници и любима книга в ръка, докато навън вилнее зимна буря. Хюга не е свързана с конкретни предмети и места, за нея са важни атмосферата и преживяването.

свещи
В Дания изразходват най-много свещи в Европа – всеки датчанин пали по 6 килограма восък на година. През декември употребата на свещи нараства почти тройно. Тогава се пали и предколедна свещ с отбелязани на нея двайсет и четири чертички – по една за всеки ден от декември преди Коледа. А това я превръща в най-бавния хронометър за обратно броене в света.

Датчаните редовно оглавяват класациите на ООН за най-щастливи хора на планетата. Една от причините за това е именно хюга.

“В моментите на хюга ни изпълва спокойствие и сигурност и можем да бъдем себе си. Усещаме хюга, когато се сгушим на дивана с любимия човек, когато споделяме вкусна храна с най-близките си приятели или просто когато в ясното утро през прозореца струи идеалната светлина”,

– обяснява в книгата си Малък наръчник по хюга Майк Викинг, заемащ любопитната позиция “изпълнителен директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген”.

Основен компонент на хюга

е приглушената мека светлина, създадена от хармонично композирани свещи и ръчно изработени лампи. Така датчаните постигат светлината на “вълшебния час”, любим на всеки фотограф и идеален за снимки – часът след изгрев и часът преди залез.

Тази обсебеност от осветлението се обяснява с недостига на естествена светлина в Дания в периода от октомври до март. Затова хюга се възприема като част от националната идентичност и култура на страната. Тя е противоотрова срещу студа и мрака, а през зимата е не само необходимост, но и стратегия за оцеляване.


Икигай


Според японската култура всеки притежава икигай (生き甲斐), но за да го открие, трябва да опознае себе си. Думата може да се преведе най-общо като откриване на смисъла в живота чрез себереализацията. Обозначава всичко, за което “горим”, всичко, което правим, водени от страст, със сърце и желание. Изпълнение на нашето призвание, което ни дава усещане за принадлежност и значимост.

Сещам се за една поговорка, която може би се доближава до духа на икигай:

“Талантът ни е дар от Бога, това, което ние ще направим с него е нашият дар за Бога.”

Икигай е някъде там – в радостта да бъдеш деен, да реализираш заложбите си с енергия, така че да се чувстваш удовлетворен и в същото време да допринасяш с нещо за обществото.

25465682_10213265814972806_295279541_n
Ах, тези магични думи! В едноименната книга, преведена и на български, авторите обясняват, че икигай е философията в основата на японското дълголетие и разкриват тайните на дългия, пълен с оптимизъм и щастие живот.

Съставена е от две японски думи – “ики”, което означава “живот” и “гай” – ценност, причина да съществуваш. Икигай е причината да станеш сутрин, причината да се радваш на живота. Едно от възможните обяснения за концепцията е, че човек може да постигне щастие, когато дава

най-доброто от себе си

в професионален план, печели добре от това и помага на другите. Икигай може да се открие и в любимото хоби или отглеждането на деца.

Смисълът на икигай според мен е описан добре и от Рей Бребъри в 451 градуса по Фаренхайт (без самият той да знае за това):

“Няма значение какво правиш, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката и истинския градинар. От косача няма да има следа, градинарят ще остане там цял живот.”


Саудаде


Друга от тези магически думи е саудаде (saudade). Тази португалска дума е красива и меланхолична смесица от усещания. Обозначава едновременно липса и присъствие, тъга и щастие, копнеж по нещо любимо и безвъзвратно изгубено. Тъга от липсата на любим човек или място от детството, които няма да видим отново, но и радост от това, че някога сме изпитали обич и привързаност към тях – “любовта, която остава, след като някой или нещо си е отишло”.

25488715_10213265816732850_1816578248_n
Непреводими магични думи – такива, които докосват душата ти. Снимки: Авторът

Писателят Обри Бел я обрисува така:

“Известното саудаде на португалците е смътно и постоянно желание за нещо, което не съществува и вероятно не би могло да съществува, за нещо различно от настоящето, обръщане към миналото или към бъдещето; не несъгласие или остра мъка, а сладка, вяла, мечтателна тъга.”

Носталгия би бил много слаб и неточен превод. Саудаде събира в себе си всички събития, състояния, места и срещи, които някога са ни доставили удоволствие, развълнували са ни, които събуждат сетивата ни и ни карат да се чувстваме живи и обичани.

Обикновено се свързва с португалската градска музика фадо, чиито известни изпълнителки са Амалия Родригеш и Мариза. Най-популярната песен, посветена на саудаде, е на Сезариа Евора. В нея се пее: “Ако ми напишеш писмо – и аз ще ти пиша. Ако ме забравиш, ще те забравя и аз. До деня, в който се завърнеш”.


Гренг джай


Тайландската дума гренг джай (เกรงใจ) отразява културата на тайландците, тяхното схващане за емоционална интелигентност и отношения между хората в обществото. “Джай” означава “сърце”, “дух”, “мисъл”, а “гренг” – страхувам се. Буквално може да се преведе като “страх да не притесниш някого”, съчетано с уважението към по-възрастните и по-висшестоящите. Например:

“Притеснявам се да ти поискам услуга, защото знам, че това може да ти коства усилия и да те постави в неудобна ситуация”, “Не пуша в таксито, защото може да притесня водача”, “Страх ме е, че ако говоря на висок глас, може да те събудя, затова шепна.”

25465749_10213265831493219_701100461_n
В Тайланд не е желателно да се подлагат на съмнение действията на околните, дори те да противоречат на обществените норми или на публичните забрани, особено ако става дума за хора с по-висок социален статус. Неразбирателствата често се решават чрез посредници, за да се избегне конфликт лице в лице.

Думата обозначава силното съзнание за присъствието и значимостта на другите в нашия живот, представлява съпреживяване и уважение към чуждите чувства. В същото време е проява на добър вкус и възпитание. Ако не притежаваш гренг джай, няма как да се издигнеш в

тайландското общество

ще се лишиш от възможности и приятелства, ще бъдеш считан за груб и неприятен човек. Понятието съдържа в себе си повелята да поддържаш щастието на другите, да се отнасяш добре с околните, да си внимателен, мил, деликатен.

В основата на думата е толерантността. Можеш да правиш, каквото поискаш, стига да не пречиш на останалите и също да им позволиш да правят, каквото желаят.

В книга, посветена на Тайланд, американският политик Джон Леърд описва гренг джай като вид етикет, който изисква да се избягва намесата в чуждите работи, противопоставянето или разстройването на човека отсреща.


Дуенде


Да имаш дуенде (duende) в превод от испански буквално означава да имаш душа. Отнася се най-вече за изкуствата и по-специално за музикалните харизматични изпълнители, често се свързва със страстното фламенко. Думата идва от испанската митология.

Само истинските творци притежават дуенде и могат да го предадат на публиката убедително, да предизвикат физическа реакция с артистичните си изпълнения – да накарат зрителите да настръхнат, да ги разсмеят или

натъжат до сълзи

За първи път същността на дуенде е дефинирана много точно от испанския поет и театрален режисьор Федерико Гарсия Лорка през 1933 г. Той го описва като “черни мистериозни звуци”, носещи тъмна и дълбока скръбна сила, от които извира самата същност на изкуството. И припомня, че Гьоте, слушайки Паганини, е възкликнал:

“Той има дуенде! Това е магическа сила, която всеки простосмъртен чувства и никой философ не може да обясни!”

Снимки: Авторът
Дуендето – друга от тези магични думи – не е занаят, то не се учи и в най-престижните училища за изящни изкуства, а извира от най-дълбоките кътчета на душата. То е закодирано в кръвните клетки, тече във вените на истинския творец и никой не може да остане равнодушен към него.

“Когато пеят, танцуват или свирят, големите артисти на Южна Испания знаят, че не е възможно да се изрази, каквото и да е чувство, ако няма дуенде. Те може да мамят хората и да създават впечатление за дуенде, без да го притежават, тъй както вас ви мамят всеки ден писатели, художници или литературни моди без дуенде. Достатъчно обаче е да се вгледаме малко, да не се оставяме да ни води безразличието, за да разпознаем истинското дуенде” – казва Лорка.


А вие останахте ли равнодушни към тези думи или ви развълнуваха? Споделете с нас вашите тълкувания на тези понятия или пък вашите открития за подобни думи-вселени, които отразяват начина на живот, философията и психологията на цели народи. Думи, в които е закодирано посланието на поколения с рецепти за щастие, пълноценен живот и дълголетие.


Прочетете още… 14 думи на руски, които трябва да знаете

8 КОМЕНТАРА

  1. 1. уют (просто уют); 2. устрем; 3. нега; 4. благост; 5. дадине;
    Обичайте българския език, той е наследник на древна мъдрост.

  2. Здравейте, miamar. Обичам българските думи. И то много. В статията съм се опитала да събера думи, които описват философия за живот, която се съдържа в кулурата на даден народ и отразява ценностите му.

    Думите, които посочвате, са наистина дълбоки, с много подтекст. Чудех се дали да включа и думата севда, макар че тя не е от български произход. Какво е “дадине”, не съм я чувала? Трябва да помислим за публикация само с български думи. Благодаря за коментара. Поздрави, Татяна.

  3. Здравейте!
    Аз лично понятие нямам откъде знам тази дума. Предполагам, че съм я срещала из стари български текстове (песни, легенди или др.) или в творчеството на възрожденските автори, които ползват речника на българския бит от преди освобождението в цялата му пъстрота, но със сигуност съдържанието на понятието е в смисъла на талант, възможен аналог на съвременното понятие за “гений”, който е толкова силен и така избуява от енергийното действие (а понякога и само от присъствието) на твореца, че няма съмнение, че е даден (от там – “дадине”) директно от Бога. Още: харизма, магнетизъм, обаяние на онзи, който твори, проявено по време на творческия процес. Ударението е на “е”, но предполагам, че това се подразбира.
    Поздрави!

  4. Не знам кои думи да използвам, но написаното ме впечатли. Толкова различно! Даде ми знание и усещания. Провокира ме да търся думи и съдържание. Благодаря.

  5. Чудесна статия.Аз също обичам да си измислям мои думи.Например като видях едно малко момиченце цялото в шоколад и казах каква си сладокусница.Всички харесаха думата и започнаха да и викат така,,,,,😀

Отговор