Историята на красивата Къща с ягодите

Красивата Къща с ягодите
Красивата Къща с ягодите

Един от първите ми ясни спомени от детството е свързан с дядо ми. Разхождаме се из малките калдъръмени улички около Докторската градина, а той ми разказва за всяка от красивите къщи, намиращи се в тази част на града. При всяка от разходките ни най-дълго спирахме пред къщата на ул. Сан Стефано №6 или така наречената Къща с ягодите.

Къщата е построена в края на 20-те години на ХХ век за банкера Димитър Иванов и неговата съпруга Надежда Станкович. Проектирана е от завършилия във Виена и Карлсруе български архитект Георги Кунев.

Kashta s yagodite
Декоративни ягоди в двора

Екстериорът представлява голям преден двор към улицата, отделен от тротоара с прекрасна ограда от ковано желязо. Тройното стълбище към самия вход на Къщата с ягодите е впечатляващо. Но винаги много голямо впечатление правят

специалните портали за карети и файтони

от двете страни на двора. Дори и днес си представям как файтон с членовете на поканеното семейство влиза в двора на къщата през единия портал. Кочияшът с конете и файтона остават в отреденото пространство зад къщата (пригодено специално за това), докато изчакват приемът да свърши и пак да излезе от двора, но през другия портал.

В двора на къщата има растение с малки червени плодчета, които приличат на ягоди.

Това са точно декоративни ягоди

Чувал съм от стари софиянци, че точно заради тези ягодки, които навремето изглеждали доста чудати, къщата била наречена така.

Във вътрешната част акцентът пада върху камината от червен мрамор, намираща се в приемния салон. Освен с мекия червен цвят на мрамора си, тя привлича погледа и с един друг детайл. На нивото на погледа към конструкцията е поставен изключително стилен метален релеф. Той изобразява семеен бит и създава уютна атмосфера в дома.

Kamina 2
Вътре Къщата с ягодите е също така впечатляваща, както и отвън

Има специален подиум за музиканти, както и кристални стъкла по вътрешните врати. Няколко спални, красиви тераси, голям кабинет и стаи за прислугата. Нищо от мебелировката не е запазено, но се знае, че софиянци от висшето общество по онова време, предпочитат мебели от Централна и Западна Европа. Все още в някои от старите апартаменти в центъра на града може да се види виенски тип мебелировка. Красиви маси, столове с извити орнаменти, огромни за сегашната представа масивни писалища и всичко това от първокачествена дървесина.

Семейството на банкера Иванов е живяло щастливо в стилната Къща с ягодите поне до 1944 г. След войната имотът е национализиран и първоначално в него се помещава румънското посолство. По-късно през годините къщата е търговско представителство на СССР в България, както и седалище на администрацията на различни комунистически структури с неясно предназначение.

През 1990 г. красивата

Къща с ягодите е реституирана

и върната на наследник на първия собственик – банкера Димитър Иванов. От 2004 г. имотът е собственост на директора на Лукойл Валентин Златев, който засега не е показал, че има някакво отношение към този паметник на културата.

Красивата някога къща се руши от десетилетия и сега навява доста тъжни мисли. Тъжни мисли за бъдещето на народ, чиито първенци гледат само личните си облаги и чрез действията си презират културното наследство от старите българи.

[Прочетете още: Изчезващата София]

Къщата с ягодите
Къщата с ягодите. Снимки: Здравко Йончев

Време е да постъпим като български граждани с отговорна позиция относно несправедливостите и беззаконията, които ни заобикалят. Трябва да заставим и хората, представляващи държавните институции в България, по-усърдно да изпълняват задълженията си по контрола относно стопанисването на архитектурните паметници от епохата на възход на българите. Ще използвам възможността да се обърна и лично към един собственик на такъв паметник, който е оставен да се руши:

Господин Златев, ако искате да останете в историята (а хора като Вас винаги искат това) и с нещо добро, погледнете на задълженията си относно запазването на архитектурното наследство на българите като собственик на имота на ул. Сан Стефано №6!


Още по темата: Здравко Йончев: Всички ме питат как влязох в Къщата с ягодите

4 КОМЕНТАРА

  1. Открих статията ви благодарение на една снимка в инстаграм. Много интересно и снимките са много добри.

  2. Само в България са стратегиите за “мистификация” на безценно историческо и културно наследство. Част от нашата история и гордост. Навсякъде по света – такива завоалирана и перфидна варварщина не съществува. Никой не поддържа. Защотое некоректно към гражданите.

  3. Наследникът я продал на една мутра, която си е изпрала парите. Излиза ,че е било по-добре да я поддържат бившите комунисти и бившите богаташи, отколкото техните наследници.

  4. Петър Василев, не ти прави чест да ръсиш простотии в публичното пространство. Нищо не знаеш за династията Иванови. Точно пък прекия наследник Алекс се бореше срещу общината и не искаше да отстъпва буржоазните наследствени имоти. Но той беше класа за разлика от теб – някакъв селяндур с “мнение”. Мафията уби Алекс преди малко повече от 2 години и случая се потули. Не петни паметта на това добро момче!

Отговор