Еньовден: 77 билки за 77 и половина болести

По изгрев слънце на Еньовден билките са най-лековити.

Началото на лятото е. Слънцето ни го доведе. Но на Еньовден то ще се обърне, за да иде да дири зимата. На този ден земята вече ражда богато, а сред даровете ѝ са чудодейните билки. Казват, че билките действат най-добре там, където са расли. И на човек, който е от мястото, където билката е била набрана. Дълбоки корени имаме и само туй, що расне около тях, може да излекува болката ни.

Затова на Еньовден трябва да се излезе по високите поляни и да се берат чудодейни растения. Защото точно тогава те са най-лековити. Освен това, трябва да се изплете голям венец с колкото може повече билки. Всички от къщата трябва да минат под него за здраве. А после той се запазва, защото е лечебен.

Еньовден
След Еньовден силата на слънцето започва да отслабва, а с нея и силата на билката.

От идната сутрин силата на билките започва да намалява

Причината – досега слънцето е излизало от зимата и вървяло към лятото и затова силата му е растяла. Билките и те са черпили сила от него. Но от този ден мощта на слънцето започва да отслабва, а с нея и чудодейните свойства на лековитите треви. Други пък казват, че свети Еньо навлича деветте си кожуха на този ден и отива да моли Бог да изпрати зимата. И туй се знае от природата.

“Наметнал си еньо кожуха да върви за сняг…”

Мария Проданова, автор на книгата Български празници и традиции, посочва, че в нашите вярвания лековитите билки са 77, а болестите 77 и половина. За половин болест билка няма. И затова трябва да се пазим здрави, да не се случи да налетим на половинката и да няма какво да ни помогне.

И още нещо важно, което не трябва да пропускате на този ден – да се изкъпете. Защото на този ден водата също притежава магически свойства.

Както слънцето се умива в реката или морето на Еньовден

преди да потегли по дългия път към зимата, така и хората трябва да се измият. А който се изкъпе на този ден, той ще е здрав цяла година. Поверието дори гласи, че който си измие косата на празника на свети Еньо, ще я има лъскава и здрава година напред.

Еньовден
Росата е лековита на Еньовден.

С този празник са свързани още много обичаи и вярвания, но всичките по един или друг начин се въртят около слънцето и пътя му по небето между зимата и лятото. Ето ви още няколко:

  • По изгрев, точно на Еньовден слънцето трепти. Който види това, ще бъде здрав цяла година.
  • Пак по изгрев човек трябва през рамо да се обърне и да си погледне сянката. Ако е цяла, ще бъде здрав. Ако е наполовина – ще боледува.
  • Заради това, че слънцето на този ден се окъпва в реката или морето, като излезе и се отръска, росата, която пада, е с чудодейни качества. Затова най-добре всеки да се отъркаля в утрешната роса.
  • Която мома първа види слънцето, ще бъде здрава и ще има пари.

Разбира се, не може да не споменем и обичая

Еньовден
Носия за Еньова буля от края на 19 век в музея в Елхово. By Vassia Atanassova – SpiritiaСобствена творба, CC BY-SA 3.0, Link

Еньова булка

За него всички моми се събират в една къща, обличат едно момиченце (между 5 и 8-годишно) като булка – с бяла риза, червен кават (връхна дреха) и червено було. Наричат го да е Еньовата буля. Най-здравата от момите го качва на раменете си и всички заедно тръгват да обикалят селото, градините, нивите, кладенците, чешмите. Измолват така здраве и богат урожай, а момиченцето прави предсказания за времето, плодородието и т.н.

От предния ден момите са свили китка и всички китки са били пуснати в котле с “мълчана” вода, което е пренощувало в градинката – “да видят китките звездите“. Като се върнат от обиколката си, свалят булето от раменете на момата, връзват му очите с червена кърпа, подават му котлето с китките и то почва да ги вади една по една, като нарича какъв ще е женихът на момата, събрала съответната китка. Т.е. подобно на ладуването на Васильовден и лазаруването на Лазаровден, на Еньовден момите също гадаят за бъдещия си брак. Това е всъщност и последният ден в годината, когато момите се събират заедно. Накрая лицето на момиченцето се измива с “мълчаната” вода и се връща по живо по здраво на майка му.

Накрая да отбележим и това, че ако преди празникът е съвпадал с лятното слънцестоене – т.е. провеждал се е на 21-22 юни, в наши дни се празнува винаги на 24 юни. По този начин Еньовден съвпада с рождеството на св. Йоан Кръстител и затова обичаите и обредите минават и под неговото име, с неговото покровителство.


Вижте още за друга родна традиция, която се провежда през юни – нестинарството

СПОДЕЛИ
Предишна статияДа послушаме звука на морето с Казандзакис
Следваща статияРичард Бах: За вярата, летенето и мъдростта на душите
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор