Траките вярват, че след смъртта си владетелите им придобиват божествена сила. Затова владетелските гробници биват превръщани в обект на поклонение и са почитани като своеобразни храмови постройки. В следващите редове в Lifebites.bg ще обърнем поглед към Казанлъшката гробница. Мястото, където вероятно в края на 4-ти и началото на 3-ти век преди Христа е погребан тракийският цар Ройгос.
|
Казанлъшката гробница е случайна находка, на която попадат български войници, прокопаващи траншея в местността Тюлбето в град Казанлък на 19 април 1944 г. Гробницата се намира под могилен насип, а входът ѝ е покрит от огромен камък, който войниците трябва да отместят, за да навлязат във вътрешността ѝ. Те запалват вестници, за да осветят голямата тъмна дупка, после минават през тясно коридорче и накрая ахват от почуда пред вида на красиво изписаните стени във вътрешното помещение.
Интересен факт е, че първото официално лице, запознато и служебно ангажирано с уникалната находка, е писателят Чудомир. По това време той е директор на Градския музей в Казанлък.
След кратък оглед на гробницата Чудомир се обажда
в Народния археологически музей в София, откъдето още на следващия ден е пратен художникът Асен Василев да документира стенописите ѝ.
През 1945 г. могилата на гробницата е изцяло разкопана и започва сериозното ѝ научно изследване. За съжаление, при разкопките е частично повредена защитната стена (каменната риза), която оформя предверието на гробницата.
Все пак с всеобщите усилия на български и чуждестранни специалисти паметникът и стенописите са съхранени. През 1961 г. у нас идва председателят на Международния център за опазване на културни ценности към ЮНЕСКО д-р Харолд Плендърлейт, който е на специално посещение, за да изрази мнението си относно правилната консервация на Казанлъшката гробница.
С какво е толкова значима Казанлъшката гробница за историята и изкуството ни?
Специалистите я определят като истински архитектурен шедьовър, принадлежащ към голяма група подмогилни надгробия, свързани с царете от Одриското (тракийско) царство и столицата му Севтополис. Казанлъшката гробница и други подобни на нея археологически обекти дават повод да се говори за Долина на тракийските царе, по аналог с прочутата Долина на царете в Египет.
Заслужават подчертано внимание стенописите от куполното помещение на гробницата. Наскоро стана ясно кой е авторът им – това е тракийският художник Кодзимасис Хрестос. Въпросните стенописи представят централна сцена на седящия владетел, сплел ръце със седнала до него достолепна женска фигура. Двамата са заобиколени от изправени мъже и жени, някои държащи подноси и чаши. Встрани от тях се виждат и оседлани коне. Една група специалисти определят
сцената в Казанлъшката гробница като погребално угощение
Този ритуал е нещо особено типично за Древна Гърция в епохата след Александър Велики. И така, сцената е интерпретирана като елинска заемка в тракийска (одриска) среда.
Според други специалисти обаче сцената е чисто орфическа. Тя ни представя собствено тракийските вярвания и ритуали, които не са характерни за елинската полисна култура. Какви са тези мистериозни вярвания?
Достолепният женски образ тук според орфическите разбирания следва да е Великата богиня майка. Вплитайки ръце със Сина си, тя го превръща в безсмъртно телом и духом същество. За разлика от повечето елини, траките-орфици вярват в безсмъртието на душата. Смятат, че техният владетел, преминавайки в отвъдното, се завръща отново на земята като антроподемон, т.е. полубог, който всички посветени в орфизма траки ще трябва в бъдеще да почитат. Поклоненията към антроподемона ще се извършват в близост до мястото, където е погребан. Това значи, че след смъртта на владетеля върху гробницата му се натрупва землен пласт, а самото място се превръща в поклоннически център. Гробницата остава под земята, за да не бъде безпокоен владетелят и да не се скверни помещението, където е погребан.
Владетелят Ройгос приживе е цар-жрец на одриския народ
Той е връзката между боговете и хората. След смъртта си, погребан в Казанлъшката гробница, той продължава да покровителства хората си, затова те го обожествяват и той се превръща в антроподемон. Култът към владетеля е разпространен само около родното му място – Долината на тракийските царе. Затова царят е по-скоро демон, отколкото бог.
Смята се, че Казанлъшката гробница, която е храм на владетеля-бог, следва да се нарича с термина хероон (дом на герой), а не мавзолей. Причината е, че при мавзолея поклоненията се извършат на открито и от всички, докато в хероона липсва пряк достъп и участват само посветени (траки-орфици).
Трябва да се отбележи, че тракийският орфизъм е учение, практикувано от сравнително тесен кръг посветени. Затова не бива да се очаква, че край Казанлъшката гробница навремето се е тълпяло огромно множество поклонници, каквито практики има в наши дни край Божи гроб, Мека и Медина, и други.
Казанлъшката гробница и другите подобни обекти от Долината на тракийските царе (Голяма Косматка, Голяма Арсеналка, Оструша и др.) имат огромно историческо значение. Те попълват белите петна, оставени от траките поради липса на писмени свидетелства от първа ръка. Защото за траките знаем само това, което твърдят другите за тях. А гробниците на тракийските владетели нагледно демонстрират тракийската самобитност, висока култура и изящно изкуство.
