Хвърчащите хора: Катерина Василева и нейното Тихо наследство

Катерина Василева е главен герой в документалния филм на HBO Европа и Контраст Филмс Тихо наследство. Заедно с нея в лентата са появява и нейното семейство – Таня, Димитър и Яна Димитрови. Освен на кино,

Катерина Василева е главен герой

и в живота на много български семейства, чиито деца имат слухови нарушения. Тя дарява малчуганите с грижи и внимание. Помага им да преодолеят проблемите и да получат шанс за живот, на какъвто се радват всички други. Точно като моите приятели Момо и Шошо, които наричат Катерина Василева Кати. Те я познават отдавна и я обичат толкова много.

Момо е на десет години, Шошо е на девет и са едни от най-великолепните хора, които познавам. И двамата се родиха с увреден слух, което в никакъв случай не ги различава от малчуганите на тяхната възраст. Те ходят на училище като другите деца, рисуват, пеят, танцуват и дори режисират късометражни филми за пирати. От тях научих за

образователен център за деца и младежи с увреден слух Яника

– уютно пространство от домашен тип, в което децата със слухови нарушения работят със специалисти и играят с връстници.

Каня Катерина Василева да гостува в рубриката ми Хвърчащите хора, за да ви заредя с нова доза вдъхновение. Да ви покажа, че дори когато животът е изключително гаден, надежда има. Че дори когато е страшно, човек – независимо от възрастта, уменията и опита си, е способен да преодолява немислими препятствия. И не просто това – а да помага на мнозина други да направят същото.

Предисторията

Това е историята на две силни български жени – Катерина Василева и нейната майка Таня Димитрова – основател на център Яника. Бях слушала много за тях и нямах търпение да видя документалния филм Тихо наследство, който разказваше за предизвикателствата, които двете бяха преодолели.  Преди години Таня разбира, че има злокачествено образувание. Налага се тя и съпругът ú спешно да заминат на лечение в Щатите Едва 20-годишна, Катерина поема не само управлението на център Яника, но и домакинството в къщата, грижите за по-малката си сестра, както и за глухата си баба.  Плаках много на този филм, а лицето на това младо момиче дълго време не излизаше от главата ми. Към днешна дата Таня е здрава, Кати е щастливо омъжена, а Яника преди дни навърши 20 години. За силата да се бориш, за любовта, за това да си отдаден на каузата и да не се предаваш, когато ти е най-трудно. Искам да ви запозная с Кати – едно българско момиче, което вдъхновява.

Катерина, твое ли беше решението да започнеш работа в Яника или си дойде естествено заради семейството?

Решението да започна работа в Яника дойде естествено, защото аз много често ходех с мама на работа и тя ме взимаше с нея навсякъде. Когато Яника стартира, бях още в училище и нямаше как да прекарвам повече време там. Но след като станах по-голяма, започнах да ходя по-често и още повече ми харесваше да работя с деца.

Какво се случва в главата на едно двайсетгодишно момиче, когато разбира, че майка му е болна от рак, а то трябва да поеме цялата отговорност за центъра, домакинството и всичко?

Трудно мога да опиша какво се случва в главата на едно двайсетгодишно момиче в такъв момент. Минаваха много мисли – как щях да се справя, какво ме очаква, дали ще успея, дали майка ми ще се оправи, дали родителите ми ще се върнат…  Трябваха ми около месец и половина, за да осъзная какво се случва и какво всъщност ме очаква.

Малко по малко всички навлизахме в ритъма на “стария” живот – този от преди диагнозата на мама. Всеки ден се случваха нови и нови неща, за които трябваше да се взимат бързи решения. Спираше интернетът, наводняваше се кухнята, гръмваше бушон, трябваше да се прави ремонт, трябваше да се возят деца. Трудностите не спираха, но и аз не се предавах пред тях.

Кое беше най-трудно от всичко?

Не мога да кажа, защото хората около мен много ми помагаха. Но може би страхът. Страхът дали мама ще оздравее, дали докторите ще се погрижат по възможно най-добрия начин за нея. Страхът дали ще се върне у дома жива. Това, че тя беше далече от нас още повече усложняваше нещата. Чувахме се рядко понеже през по-голямата част от времето беше в болница и това също ми се отразяваше.

Какво или кой беше най-силната ти подкрепа?

В трудните моменти хората, които са около нас, ни помагат най-много. Екипът, който работи в Яника е изключителен. През цялото време бяха до мен и съпреживяваха всичко. Често в тези моменти разбираме кои са най-близките ни приятели. За мен такъв приятел е и Ками – тя е човекът, който и за момент не ме остави сама и беше с мен през цялото време. Няма как да не съм ú благодарна цял живот за това.

Също така моята сестра, която през цялото време беше до мен, и самата тя израсна изключително много. Не мога да не спомена и най–голямата любов в живота ми, когото срещнах точно в този момент, в който родителите ми заминаха. Той ми помогна да премина през това изпитание по-спокойна и все пак от време на време усмихната.

Яника ли е твоята кауза в живота? Ако го няма центъра, ти би ли продължила да се занимаваш с това?

Яника със сигурност е моята кауза. Кауза, за която ще се боря, защото знам, че в нея има много смисъл. Не мога да кажа дали бих продължила да се занимавам с това, защото за мен няма вариант, в който Яника да не съществува. Не искам и не мога да си представя, че бих се занимавала с нещо друго.

Какво е най-хубавото и най-трудното в твоята работа?

Най-хубавото в работата са усмивките на децата, техните постижения. Сълзите в очите на родителите, които чуват за първи път как детето им произнася първите си думи.

Най-трудното е да не губиш вяра

във възможностите на детето, защото понякога пътят е много дълъг и изобщо не е лек.

Какво е за теб семейството?

Какво мога да кажа за семейството? За мен то е всичко. Семейство е това, което ни крепи както в трудните, така и в добрите моменти. Със семейството можем да споделяме без да се замисляме. С тях можем да говорим за всичко и знам, че те винаги ще бъдат моя подкрепа.

Каква искаше да станеш като малка?

Както всяко малко момиче мечтаех да стана балерина или лекарка. Също така много обичах да гледам деца. Имам по-малка сестра – Яна, с която непрекъснато играехме заедно. Винаги когато сме имали гости аз се грижех за децата и измислях игри и занимания за тях. Така че мога да кажа, че от малка обичам да се занимавам с деца.

За какво си благодарна?

Благодарна съм, че съм здрава, че имам прекрасно семейство, любящ съпруг и покрив над главата си. Благодарна съм за добрите приятели, с които животът ме срещна и които останаха до мен, въпреки всичко. Благодарна съм за всички малки неща, които се случват и за щастливите моменти в живота. Изключително благодарна съм и за работата, която имам и за това, че успяваме да помогнем на толкова много деца.

* Филмът Тихо наследство е достъпен за гледане в 23 европейски държави. Режисьор и съсценарист на филма е Петя Накова – близък приятел на семейството. Тихо наследство може да се гледа в платформата HBO GO, където заедно с останалите съвременни български филми има опция за избор на български субтитри, така че да е достъпен и за глухи хора. Опцията е добавена именно заради историята и каузата на семейството и център Яника.

Вижте още… Хвърчащите деца от София и тяхната необикновена библиотека