Висша жестокост: Безмилостните Капо в концлагерите

капо
Капо - жестоките охранители в лагерите на смъртта.

Втората световна война. Един от най-страшните периоди в новата история на човечеството. Хора с извратено мислене са на власт в Германия и реализират на практика най-ненормалните си хрумки. Ражда се Холокостът – име, от което дълго ще се потръпва.

В концлагерите не просто се експлоатират хора от малцинствата и военнопленници. Те са обект на ужасяващи садистични игри, избиват ги масово и безмилостно като част от т.нар. процес по прочистване. Децата, повечето жени, възрастните хора нямат шанс за оцеляване. И освен всичко – на тези страшни места се правят редица експерименти. За един такъв експеримент на нацистите, който

не е твърде популярен, но за сметка на това е доста успешен

ще стане дума в този текст. Историчката Карин От казва: “Едва ли има по-коварна мярка от страна на нацистите от тази да делегират изпълнението на терора и насилието на самите жертви“. Да, правилно разбрахте – ще говорим за най-свирепите лагерници, които са имали шанса да блеснат пред немците. И са го правели с готовност.

Виктор Франкъл
Виктор Франкъл – лекар, психоаналитик, философ.

Преди време ви запознахме с Виктор Франкъл – основател на Третата виенска школа в психоанализата, психотерапевт; евреин, оцелял в цели ЧЕТИРИ концлагера. В книгата си Човекът в търсене на смисъл той разказва като пряк свидетел каква е организацията в лагерите на смъртта.

На тези места не е претъпкано с нацисти, които да охраняват хилядите лагерници.

Голямата част от охраната е поверена на… тях самите

Още с пристигането си в лагерите, нововодошлите забелязват, че сред лагерниците има такива, които са по-добре сложени, не излъчват страх, дори се случва да се усмихват. На фона на общата потиснатост, тези затворници веднага правят впечатление. Те имат по-специален, привилегирован статут. Това са т.нар. Капо.

Не е ясно откъде произлиза името им. Предполага се, че е съкращение от Kameradschaftspolizei (първите срички на думите другарска полиция). Според други догадки, името идва от италианската дума Capo – глава, шеф.

Капо
Лента за ръка на капо. By NORLU at German Wikipedia(Original text: N.Luffy) – Transferred from de.wikipedia to Commons.

Капо са довереници на нацистите. Доносници. Надзиратели на принудителния труд, изпълняващи още административни задачи. И ако се налага – изпълнители на мръсни поръчки. Въдворители на изискуемия ред. Докато обикновените затворници изнемогват от глад, Капо никога не са гладни. В действителност, много от тях са хора, които в концентрационния лагер

имат шанс да бъдат забелязани и живеят много по-добре

отколкото извън него. Вътре реализират “кариера”, за каквато навън могат само да мечтаят. Процесът по подбора им е откровено негативен. Търсят се възможно най-бруталните от затворниците (макар все пак да се намират и някои щастливи изключения от това правило). Голяма част от тях са престъпници, членове на групировки и в качеството си на такива са попаднали в лагера. Но и благодарение на това притежават “нужните” качества.

капо
Графика на капо в концлагер. Източник: holocaust-history-archive.com

Има обаче и много капо, които нямат престъпно минало. Евреи. Но по-различни от останалите, с друг характер и нацистите бързо го установяват. Сред тях има такива, които са склонни да се “грижат” за онези от лагерниците, които са им по-симпатични. Но има и същински братоубийци.

Отделно от избора, направен от нацистите, между затворниците индиректно също тече “вътрешен подбор”. Могат да оцелеят и да продължат да се борят само онези, които при преместванията от лагер в лагер са изгубили скрупулите си. Те са готови да използват всички възможни средства, честни и подли, дори брутална сила, кражба, предателство на най-близките, за да се спасят. Както пише Виктор Франкъл: “Ние, които се завърнахме по силата на много щастливи случайности или чудеса – наречете ги както искате, знаем: най-добрите измежду нас не се върнаха“.

Основната цел на това затворниците да се охраняват от други такива, е да се намалят разходите по издръжка на лагерите и в тях да има по-малък като численост немски контингент. От друга страна – това е

най-добрият начин да управляваш голяма група от хора

с минимален риск – като мотивираш най-безскрупулните сред тях да охраняват вместо теб. Има данни, че броят на капо в някои лагери достигал до 10% от затворниците. Възнаграждението им – привилегии, храна, цигари, алкохол и… живот.

Както ги описва Хайнрих Химлер: “В момента, в който става Капо, той спира да спи при другите затворници. Отговорен е за това работата да се върши добре, затворниците да са чисти, леглата да са здрави. Така, че трябва да намери начин да мотивира хората си. В момента, в който той вече не си върши добре работата, спира да е Капо. Връщат го да спи при хората му. И знае, че те ще го пребият до смърт още първата нощ“.

капо
Капо от латвийски концлагер. Снимка: By Bundesarchiv, Bild 101III-Duerr-054-17 / Dürr / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5413864

Много често капо се държат с останалите затворници по-сурово, отколкото СС-овците

Много скоро те се превръщат в надзиратели, достойни да се сравняват със самите СС-овци. Жестоки, безмилостни. Когато се налага, взимат участие в масови убийства на други лагерници. За тях няма тежък труд, нито физически тормоз и унижения. Радват се на цивилни дрехи и правото на лично пространство.

Всъщност, поведението на тези хора има логично обяснение. В лагера битката за оцеляване е жестока. Там няма място за съжаление, за сантименти, за непрактични настроения. Борбата е ежедневна, ежечасна, ежеминутна. За хляб, за цигара, за сън, за минута спомени, за правото да дишаш или това на приятеля ти. За капо това важи със същата сила, както и за останалите. Само че те имат възможност да прекарат времето малко по-добре и да увеличат шансовете си за оцеляване значително.

капо
Въдворяване на ред.

Капо изглеждат добре, не са изнемощели като останалите. Очите им не излъчват страх, а по-скоро дързост. Дори настроението им е добро – усмихват се. На всеки затворник неминуемо му минава през ума: “дали няма да успея да се уредя с подобна позиция?” Капо са и тези, които “по правило” пушат цигарите, давани на другите затворници като поощрения за добра работа. Според Виктор Франкъл

обикновеният лагерник има изключително ниска самооценка

Чувства се силно деградирал. Не е такова положението при капо и другите затворници с по-специален статут, като готвачи, склададжии и прочее. Те изобщо не се чувстват деградирали – напротив, смятат се за успели. При някои от тях психологът дори наблюдава определени прояви на мания за величие.


Прочетете още: Мари Яловиц – берлинската еврейка, избягала в България

Аушвиц
Паметник на жертвите на Холокоста в Аушвиц.

Един от най-известните капо е прочутият австрийски политически затворник Йозеф Хайден. От него се бояли всички и го мразели искрено. Бил прочут като садист, отговорен за смъртта на поне няколко затворници. Бил е в Дахау, но през 1942 г. е освободен и причислен към въоръжените СС.

Когато наближава краят на войната, нацистите започват трескаво да товарят влаковете със затворници – кой за ликвидиране, кой за преместване. С приближаването на съюзническите войски, управата на концентрационните лагери, капо и готвачите успяват да избягат, за да не бъдат заловени и принудени да отговарят за действията си.


Вижте още: Има ли животът смисъл в лагерите на смъртта

СПОДЕЛИ
Предишна статияРадина Димова: Историята на един млад талант
Следваща статияВ сезона на забравата нека не забравяме да си простим
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор