В сезона на забравата нека не забравяме да си простим

Лятото е слънце, хванато в бурканче. Бурканчето, което ползваме вместо свещник на терасата, на плажа, в градината. И което после забравяме да приберем.

Лятото е вятър, уловен в хиляди хартиени жерави, в хиляди дупчици по мрежата на балдахина, в хиляди морски пръски. Които после отлитат, които сгъваме за другото лято, които попиваме и отнасяме надалеч.

Лятото е стихия и покой едновременно. Паралелни незабравимост и безпаметност. Силни мигове и крехки спомени. Разсеяност до безкрай и нажеженост до червено. Като онова, заснетото в кадъра с изгрева. Детайлите от който вече щяха да са почти забравени, ако не беше снимката. А когато няма снимки? Безвремие. Безветрие на спомените. Безкончена липса на телефонно подсещане.

Лятото е сезонът на забравата

На избягалите думи. На тихите сутрини – ритмични в града и разпилени по брега. На белите ризи и белите петна в паметта. Нека не ѝ се сърдим. Нека не съдим и себе си. Нека си простим за това, че забравяме.

Нямаме оправдание, но и не търсим. И все пак, четем, сякаш че за пръв път четем, а всъщност си припомняме, онези плиснали се из паметта ни думи за… забравянето. Понякога няма нищо по-хубаво от това, да изгубиш нещо. Особено в мислите си. Там винаги има шанс да го намериш отново. Да опитаме…

“Ако нямаше памет, животът би бил невъзможен; ако нямаше забравяне, животът би бил непоносим.”

Владислав Гжегорчик

“Ако зрителят забрави за всичко, започвайки да живее във филма, който гледа, значи, историята се е отдала.”

Сърша Ронан

“Велик е този артист, който кара зрителите да забравят за детайлите.”

Сара Бернар

“Великият философ, написал “Времето лекува”, е забравил да добави, колко именно време.”

Ерик Сийгъл

“Да изучаваш Будизма, значи да изучаваш собственото Аз. Да изучаваш собственото Аз значи да го забравиш. Да забравиш собственото Аз означава да бъдеш просветлен от всичко, което те заобикаля. Да бъдеш просветлен от всичко, което те заобикаля, означава да отхвърлиш собственото си тяло и разум и телата и разума на другите. Просветлението изчезва безследно — и тази безследност продължава безкрай.”

Доген

„Докогато не забравим, че търсим щастието ние няма да го намерим.“

Хенри Ван Дайк

“Понякога ми се струва, че най-великата способност на човешкия разум е способността да забравя.”

Мел Гибсън

“Човек има само един начин да бъде безсмъртен на земята: той е длъжен да забрави, че е смъртен.”

Жан Жироду

“Децата порастват твърде бързо. Трябва да го забравите. Забравете възрастта. Тогава всичко ще бъде по-добре, отколкото е.”

Джеймс Матю Бари

“Думите се използват за изразяване на смисъл. Постигайки смисъл, забравете за думите. Къде да намеря забравил за думите човек, че да поговоря с него!”

Фен Юлан

“Когато миналото е забравено, настоящето става незабравимо.”

Мартин Еймис

Вижте още… Яж, моли се и обичай… себе си