За българския пациент. Истински лекари – част 3

В първа и втора част от поредицата, посветена на българските пациенти, изтъкнахме някои пропуски и минуси в обслужването ни като такива. Те най-често са свързани с организацията, материалната база, персонала, остарялата техника и др. Но днес искаме да обърнем внимание на хубавата част от лечението в България. Да, има и такава. Има болници – ДЪРЖАВНИ при това, в които нещата са в почти идеален ред и всичко се случва с много грижа и внимание към пациента. Има и истински лекари, които самоотвержено се борят всеки ден със системата, за да може ние да сме добре.

Именно за тези хора, спечелили си правото да бъдат наричани  истински лекари ще стане дума днес. Текстът е базиран само и единствено на личния ми опит и наблюдения. Ако обаче и вие искате да споделите с нас за някого, когото вие наричате истински лекар, можете да го направите в мястото за коментари под статията или на нашата Фейсбук страница.

истински лекари
Истински лекари са онези, които обичат работата си и наистина ги е грижа за пациентите.

В живота си съм срещала няколко специалисти, които с ръка на сърцето, много любов и признателност

мога да нарека истински лекари

Хора, загрижени за пациентите толкова силно, сякаш са техни лични приятели, познати или роднини. Хора в бели престилки, които не правят нещата, за да отбият номера или да им се махнем  по-бързо от главата. Напротив! Винаги внимателни, любезни. Даващи най-доброто от себе си, за да подобрят нашето здраве и да облекчат болките ни.

Моите познати истински лекари са усмихнати, спокойни, търпеливи. Въпреки че често са адски преуморени от къртовския труд, който ежедневно полагат. И цялата съпровождаща го административна работа. Това обаче те умело крият дълбоко в себе си. Никога не се оплакват. Ще ги чуете да казват, че обичат работата си и наистина е така. Някои от тях са имали възможността да заминат и да работят в престижни здравни заведения в чужбина. Но са решили да останат тук. Да помагат на българските пациенти и да живеят скромно, защото само за скромен живот стигат още по-скромните им заплати в нашата мила родина.

Случвало ми се е да звъня на моите истински лекари по телефона с какви ли не въпроси и за какви ли не съвети. Никога не са отхвърляли обажданията ми. Никога не са бързали да ми затворят, защото имат много работа или „ги занимавам с глупости“. А ако случайно не са вдигнали телефона, след това задължително ми връщат обаждането. Всеотдайни, мили, загрижени и много компетентни. Такива са те – истинските лекари. Те мислят за пациентите си като за свои собствени деца, макар понякога да са два пъти по-млади от тях.

От тези лекари винаги съм получавала не само болнична помощ, но и съвети, грижи и внимание, които бих сравнила с тези на собствената ми майка. Понякога, когато дълго не сме се чували (и слава богу),

сами се сещат за мен и ми се обаждат

за да ме питат добре ли съм!!! Не защото са длъжни или трябва.  Просто защото мислят за мен и всички останали хора, чиито съдби са минали през ръцете, умовете и сърцата им.

Истинските лекари са винаги загрижени и всеотдайни към своите пациенти.
Истинските лекари са винаги загрижени и всеотдайни към своите пациенти.

Но главната причина да има истински лекари у нас е фактът, че преди да са добри лекари, те са изключително добри хора. Може би, когато някой избира лекарската професия, първо трябва да се замисли за това каква е реалната му мотивация да иска да бъде лекар. И ако тя е нещо различно от истинската и чиста любов към хората

и огромно желание да им помага

то по-добре да се откаже. Защото, за съжаление, всеки от нас е попадал на поне един такъв лекар през живота си. Лекар, който е забравил защо е избрал тази професия. Но за тях не ми се пише сега. Искам да приканя всички, които четете тези редове в момента, да търсите, цените и уважавате вашите истински лекари. Да правите малки жестове – подарете им картичка за Коледа, цвете, домашно приготвени мъфини… и им благодарете истински, че ги има и че сте попаднали именно на тях. Защото те са истинско богатство.

Благодаря на съдбата за всички истински лекари, с които ме е срещнала, в моменти на нужда. Но колкото и прекрасни да са те, все пак предпочитам да се виждам възможно най-рядко с тях.


Вижте още: Д-р Николов, който избра да остане в България

Отговор