Преди време споделих с вас неволите, които лично съм преживяла, в ролята си на български пациент. За липсата на организация и всякакви други недоразумения при кръвни изследвания и посещения по лекарски кабинети. Днес ще ви разкажа за опита и наблюденията си отвътре. Тоест, когато се наложи да влезеш в болница.
Преди да започнете да четете този текст, искам да направя едно уточнение. Това са личните ми случки по време на моя престой в болница. Не твърдя, че написаното важи за абсолютно всички здравни заведения и персонала им, както и че няма изключения, в които нещата стоят другояче. Напротив, радва ме фактът, че има такива и дано с времето да стават все повече.
Настаняването в болница
Първото неприятно преживяване дойде още когато постъпих за настаняване в лечебното заведение. Разкарваха ме няколко пъти от един кабинет в друг. Разбира се, на различни етажи и дори крила в болницата. Луташ се, търсиш… На едно място те завеждат като пациент, постъпващ в болницата, на съвсем друго са лекарите и отделението, в което ще лежиш, на трето се плащат таксите за престоя, на четвърто (и даже пето) взимаш печати за документите, които ти издават, на шесто е канцеларията… С това, разбира се, списъкът не се изчерпва, но за моя радост останалите вече не си ги спомням.
Пред всяка врата има прилична опашка чакащи, независимо, че е едва 7.30 – 8.00 сутринта. Навсякъде те карат да подписваш документи, чието съдържание не знаеш или не разбираш, но няма време някой да седне да ти обяснява сега. Подписваш и това е. Задължително е, ако искаш да те приемат. Основният проблем при приемането в болница не е дори самото обикаляне и чакане. Проблемът е състоянието, в което се намира пациентът, докато го извършва. Безумие!
![стая в болница](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2019/01/0-1.jpg)
Стаята
Когато най-сетне се справиш с цялото това лъкатушене и оформление на купчини документи за постъпване в болница, те настаняват в стаята. Тук нещата варират. Различните болници разполагат с различна материална база. В някои всичко е толкова остаряло, че буквално е пред разпад. Говоря за повечето държавни болници, частните въобще не са предмет на този текст. В конкретната болница, където бях аз, нещата бяха на средно ниво, но не мога да се оплача. Няколко години по-рано беше правен основен ремонт и към момента поне нещата бяха под контрол. И, за радост на всички пациенти, парното работеше. И то на пълна мощност. Беше много по-топло от нормалното, но не бива да се оплакваме и от това, нали?!
Настаняването в болничната стая на много места е съпроводено с незабавно поставяне на абокат, независимо дали въобще ще ти вливат нещо венозно или не. Какво да ги правиш – съвестни сестри. Стриктно следват правилата, без значение колко смисъл има в тях! Да не говорим, че никой не ти сменява абоката след 2-3 дни, както би трябвало, и си караш (поне аз) 7-8 дни с един и същ. Това впоследствие ми докара запушване на вената, което вече няколко години не може да се оправи. Така че, ако ви се наложи да лежите в болница, изисквайте такава смяна! За ваше добро е.
За изкривените дюшеци и изхвръкнали пружини на леглата, изобщо няма смисъл да отварям тема. Все пак не сме на хотел, нали, за да можем да се оплакваме от такива ДРЕБОЛИИ.
![Градско момиче](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2019/01/turkey-725x483.jpg)
Турски сериал
Въпрос на късмет е какви „съкилийници“ ще те обкръжават по време на престоя ти в болницата. Ако има телевизор с монети, както при нас, ще си гледаш и турски сериали, и индийски. Защото който плаща, той поръчва музиката, както гласи поговорката. Макар че точно за музиката не се разбрахме. Но това няма значение. Всичко се постига с дипломация. А и когато си затворен на едно място с 4 или повече други души, всеки прави компромиси с това, което му се иска и с което е свикнал. Важното е да цари мир!
Персоналът
Като цяло лекарите и повечето сестри в моя случай бяха много мили и отзивчиви. Макар и често твърде заети, най-вече заради тоновете документация, с която са принудени да се справят ежедневно. Има и някои изключения, но не ми се иска да се спирам на тях. Човекът, когото обаче завинаги ще запомня от моя престой в тази болница е САНИТАРКАТА! Бяха 2 или 3, но едната я помня много, много добре. Жена малко над средна възраст. Неука. Изглеждаше добра по душа, но крайно неудовлетворена от живота и заплащането за къртовския си труд. И как да е? Когато, без извинение – бърше лайна по цял ден и цяла нощ за заплата доста под минималната.
Недоволството си жената изливаше върху нас – пациентите. За да се почувства поне малко по-значима и авторитетна, тя постоянно налагаше някакви нейни, измислени и често безсмислени правила. Ние, разбира се, трябваше да ги спазваме. Ако ли не – скандали, крясъци, ама толкова зловещи, че направо да ти се отще да си част от тях. Направо изпадаше в кризи милата жена. А исканията ѝ понякога не бяха съвсем безпочвени. Поне ако погледнем от нейната гледна точка.
Да не ходиш никъде, когато е измила коридора. В тоалетната, която е една за целия етаж, да не влиза никой 30-40 мин. По 3 пъти на ден, защото е измита. Сутрин да не хвърляме боклуци в коша за смет в стаята, защото минава СТАРШАТА (сестра – бел.ред.) на проверка и трябва да види, че всичко е изчистено. Ха, крий боклука по торбите… И други подобни правила, които макар и да звучат безумно, за нея се бяха превърнали в абсолютна цел и наистина важни събития.
Храната
Темата за храната при престой в болница вече е толкова изтъркана и наситена с негативни примери, че ми се гади само, като си помисля за нея. И точно тук с ръка на сърцето ще кажа:
![супа в болница](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2019/01/bone-stew-vegetables-5760x3840_20888.jpg)
Храната беше добра
Поне повечето пъти. Вярно, количеството беше оскъдно, но наистина беше приготвена добре. А близките на пациентите си знаят – винаги носят плодове и разни други неща за хапване, без които няма как да оцелееш, ако си пациент в някоя болница.
Оставаш отвън
Вратата на отделението се отваря свободно на излизане, но не и на влизане. Така че ако слезеш до долния етаж за кафе или недай си боже до магазина за нещо за хапване – сори! За да се прибереш на топло в отделението ще чакаш от 5 до 55 минути. Риск печели, риск губи.
Техниката
Техниката, апаратите и уредите за много от изследванията буквално могат да бъдат обявени за реликви. Или да бъдат изложени в някой музей. И все пак, при наличното финансиране на държавните болници и предизвикателството да не затворят врати, е добре, че макар и стари, апаратите поне работят.
Изписването
За изписването от болница също трябва да се заредите с търпение и достатъчно време. Най-добре не планирайте нищо друго в този ден! На епикризата си може да откриеш изписани медикаменти и процедури, които изобщо не са ти прилагани, но това сякаш вече се приема за нещо нормално. Нямат пари здравните заведения, трябва да наваксват…
И най-важното – преди да напуснете болницата, уверете се, че не сте пропуснали някоя важна подробност. Като това да сте си събрали всичко от багажа, да сте си прибрали всички изследвания и други документи, да са ви свалили абоката, за да не си го отнесете с вас вкъщи.
Сигурни сме, че и вие имате какво да споделите по темата за престоя в болница. Можете да го направите в мястото за коментари под текста или на нашата Фейсбук страница.