Пациентски неволи: Престоят в болница – част 2

болница
Престоят в болница може да се окаже истинско изпитание...

Преди време споделих с вас неволите, които лично съм преживяла, в ролята си на български пациент. За липсата на организация и всякакви други недоразумения при кръвни изследвания и посещения по лекарски кабинети. Днес ще ви разкажа за опита и наблюденията си отвътре. Тоест, когато се наложи да влезеш в болница.

Преди да започнете да четете този текст, искам да направя едно уточнение. Това са личните ми случки по време на моя престой в болница. Не твърдя, че написаното важи за абсолютно всички здравни заведения и персонала им, както и че няма изключения, в които нещата стоят другояче. Напротив, радва ме фактът, че има такива и дано с времето да стават все повече.

                                     Настаняването в болница

Първото неприятно преживяване дойде още когато постъпих за настаняване в лечебното заведение. Разкарваха ме няколко пъти от един кабинет в друг. Разбира се, на различни етажи и дори крила в болницата. Луташ се, търсиш… На едно място те завеждат като пациент, постъпващ в болницата, на съвсем друго са лекарите и отделението, в което ще лежиш, на трето се плащат таксите за престоя, на четвърто (и даже пето) взимаш печати за документите, които ти издават, на шесто е канцеларията… С това, разбира се, списъкът не се изчерпва, но за моя радост останалите вече не си ги спомням.

Пред всяка врата има прилична опашка чакащи, независимо, че е едва 7.30 – 8.00 сутринта. Навсякъде те карат да подписваш документи, чието съдържание не знаеш или не разбираш, но няма време някой да седне да ти обяснява сега. Подписваш и това е. Задължително е, ако искаш да те приемат. Основният проблем при приемането в болница не е дори самото обикаляне и чакане. Проблемът е състоянието, в което се намира пациентът, докато го извършва. Безумие!

стая в болница
За съжаление, материалната база и техниката в повечето държавни болници е доста остаряла…

Стаята

Когато най-сетне се справиш с цялото това лъкатушене и оформление на купчини документи за постъпване в болница, те настаняват в стаята. Тук нещата варират. Различните болници разполагат с различна материална база. В някои всичко е толкова остаряло, че буквално е пред разпад. Говоря за повечето държавни болници, частните въобще не са предмет на този текст. В конкретната болница, където бях аз, нещата бяха на средно ниво, но не мога да се оплача. Няколко години по-рано беше правен основен ремонт и към момента поне нещата бяха под контрол. И, за радост на всички пациенти, парното работеше. И то на пълна мощност. Беше много по-топло от нормалното, но не бива да се оплакваме и от това, нали?!

Настаняването в болничната стая на много места е съпроводено с незабавно поставяне на абокат, независимо дали въобще ще ти вливат нещо венозно или не. Какво да ги правиш – съвестни сестри. Стриктно следват правилата, без значение колко смисъл има в тях!  Да не говорим, че никой не ти сменява абоката след 2-3 дни, както би трябвало, и си караш (поне аз) 7-8 дни с един и същ. Това впоследствие ми докара запушване на вената, което вече няколко години не може да се оправи. Така че, ако ви се наложи да лежите в болница, изисквайте такава смяна! За ваше добро е.

За изкривените дюшеци и изхвръкнали пружини на леглата, изобщо няма смисъл да отварям тема. Все пак не сме на хотел, нали, за да можем да се оплакваме от такива ДРЕБОЛИИ.

Градско момиче
Кадър от турския сериал “Градско момиче”.

Турски сериал

Въпрос на късмет е какви „съкилийници“ ще те обкръжават по време на престоя ти в болницата. Ако има телевизор с монети, както при нас, ще си гледаш и турски сериали, и индийски. Защото който плаща, той поръчва музиката, както гласи поговорката. Макар че точно за музиката не се разбрахме. Но това няма значение. Всичко се постига с дипломация. А и когато си затворен на едно място с 4 или повече други души, всеки прави компромиси с това, което му се иска и с което е свикнал. Важното е да цари мир!

Персоналът

Като цяло лекарите и повечето сестри в моя случай бяха много мили и отзивчиви. Макар и често твърде заети, най-вече заради тоновете документация, с която са принудени да се справят ежедневно. Има и някои изключения, но не ми се иска да се спирам на тях. Човекът, когото обаче завинаги ще запомня от моя престой в тази болница е САНИТАРКАТА! Бяха 2 или 3, но едната я помня много, много добре. Жена малко над средна възраст. Неука. Изглеждаше добра по душа, но крайно неудовлетворена от живота и заплащането за къртовския си труд. И как да е? Когато, без извинение – бърше лайна по цял ден и цяла нощ за заплата доста под минималната.

Недоволството си жената изливаше върху нас – пациентите. За да се почувства поне малко по-значима и авторитетна, тя постоянно налагаше някакви нейни, измислени и често безсмислени правила. Ние, разбира се, трябваше да ги спазваме. Ако ли не – скандали, крясъци, ама толкова зловещи, че направо да ти се отще да си част от тях. Направо изпадаше в кризи милата жена. А исканията ѝ понякога не бяха съвсем безпочвени. Поне ако погледнем от нейната гледна точка.

Да не ходиш никъде, когато е измила коридора. В тоалетната, която е една за целия етаж, да не влиза никой 30-40 мин. По 3 пъти на ден, защото е измита. Сутрин да не хвърляме боклуци в коша за смет в стаята, защото минава СТАРШАТА (сестра – бел.ред.) на проверка и трябва да види, че всичко е изчистено. Ха, крий боклука по торбите… И други подобни правила, които макар и да звучат безумно, за нея се бяха превърнали в абсолютна цел и наистина важни събития.

Храната

Темата за храната при престой в болница вече е толкова изтъркана и наситена с негативни примери, че ми се гади само, като си помисля за нея. И точно тук с ръка на сърцето ще кажа:

супа в болница
В разрез с очакванията – не мога да се оплача от храната в болницата, в която бях.

Храната беше добра

Поне повечето пъти. Вярно, количеството беше оскъдно, но наистина беше приготвена добре. А близките на пациентите си знаят – винаги носят плодове и разни други неща за хапване, без които няма как да оцелееш, ако си пациент в някоя болница.

Оставаш отвън

Вратата на отделението се отваря свободно на излизане, но не и на влизане. Така че ако слезеш до долния етаж за кафе или недай си боже до магазина за нещо за хапване – сори! За да се прибереш на топло в отделението ще чакаш от 5 до 55 минути. Риск печели, риск губи.

Техниката

Техниката, апаратите и уредите за много от изследванията буквално могат да бъдат обявени за реликви. Или да бъдат изложени в някой музей. И все пак, при наличното финансиране на държавните болници и предизвикателството да не затворят врати, е добре, че макар и стари, апаратите поне работят.

Изписването

За изписването от болница също трябва да се заредите с търпение и достатъчно време. Най-добре не планирайте нищо друго в този ден! На епикризата си може да откриеш изписани медикаменти и процедури, които изобщо не са ти прилагани, но това сякаш вече се приема за нещо нормално. Нямат пари здравните заведения, трябва да наваксват…

И най-важното – преди да напуснете болницата, уверете се, че не сте пропуснали някоя важна подробност. Като това да сте си събрали всичко от багажа, да сте си прибрали всички изследвания и други документи, да са ви свалили абоката, за да не си го отнесете с вас вкъщи.

Сигурни сме, че и вие имате какво да споделите по темата за престоя в болница. Можете да го направите в мястото за коментари под текста или на нашата Фейсбук страница.


Вижте още: Неволите на българския пациент част 1

Отговор