Фаснахт – прогонване на злите духове

Карнавалът Фаснахт
Карнавалът Фаснахт

Страховити същества, тежка техника, конфети и хвърчащи бонбони на фона на популярни парчета, свирени от духови оркестри. Всичко това гарнирано с глювайн (греяно вино) и наденички на скара. Преди да дойда в Швейцария, бях чувала колко скучна е тази страна. Но през дните на карнавала Фаснахт и дума не може да става за скука. А само по себе си това е едно от най-пищните и значими събития в живота по поречието на река Рейн в Алпите.

В разгара на зимата, когато по-голямата част от денонощието тъне в тъмнина (заради високите планински върхове, слънцето тук залязва много рано), внезапно настъпва небивало оживление. И то за цял месец! Деца и възрастни са с приповдигнато настроение.

DSC03588
Снимки: Авторът

Тук, където по правило властват редът и законът, редом до които са чистотата и тишината и никой дори не си помисля да ги нарушава, изведнъж се възцаряват веселието, шумът, хаосът и разгулът. Традиционно

карнавалът Фаснахт се празнува

в швабско-алеманската част на Европа. Това е немски-говорещата част на Швейцария, малкото Княжество Лихтенщайн, югозападната част на Германия – Баден-Вюртемберг, Елзас и Бавария, както и западната част на Австрия – Форарлберг. Честванията трябва да приключат с началото на великденските пости, затова всяка година са по различно време. Периодът е между средата на януари и началото на март.

Защо е всичко това? Според швабско-алеманския фолклор, през студения и тъмен зимен период на земята властва злото. Когато наближи краят на зимата, то трябва да бъде прогонено, за да може с идването на пролетта новият живот да започне „на чисто”. Затова хората се обличат като демони, вещици, чудовища, страховити митологични създания или карикатури, символизиращи злото в днешните му проявления и вдигат небивала врява.

2
Карнавалът Фаснахт се провежда в началото на всяка година, но по различно време.

За да изплашат истинското зло

Нещо като нашите кукери. Гуга-оркестри (духови оркестри, чиито членове са облечени карнавално и маршируват, свирейки популярни парчета), рок музика, немски метал, писъци, крясъци. Хората видимо пощуряват, все едно наистина са обладани от злото. Възцарява се хаосът, доколкото такова нещо може да вирее сред германските народи – няма разрушения и ексцесии, просто се вдига шум и се пиянства.

Както никога, по улиците става мръсно и не само заради конфетите и бонбоните. Часове след края на фестивала обаче всичко е отново лъснато, чисто и подредено. За около 4-5 седмици всяко село и градче в долината, провеждат своя Фаснахт – парад на чудовищата, бал за децата,

концерт на местния гуга оркестър

(буквално всяко село има свой оркестър), вечерта бал за възрастните и отново концерт.

Парадът в Шаан, Лихтенщайн, който се провежда от 1952 г., представлява кулминацията на тържествата в долината на река Рейн в Алпите. На него взимат участие групи от всички лихтенщайнски общини, както и групи от Швейцария – от Берн, Базел, Апенцел и др. След края на парада, който продължава около 2 часа, гуга оркестрите се разпръсват на различни места в центъра на Шаан и изнасят малки концерти.

Фаснахт
По време на Фаснахт музиката и забавленията са безкрайни.

Предишната вечер отново в Шаан се провежда чудовищен концерт, на който всеки оркестър представя 2 или 3 от най-добрите си парчета. Събитието трае повече от два часа и завършва с фойерверки – нещо, което не се вижда всеки ден в долината. След концерта

хората се отдават на разгул

– всичко от скарите се омита, виното и бирата се изпиват до последната капка; както никога шумът е позволен до сред нощ; местните казват, че масово участниците се отдавали и на други удоволствия (за които нямам преки впечатления). След такава вакханалия, логично, на следващия ден парадът приключва в светлите часове – мирно, относително кротко и спокойно.

witches

Костюмите на героите и оркестрите са образец на прецизността, както всичко в Швейцария и Лихтенщайн.

Изпипани са до най-малката подробност

Материите, аксесоарите, щампите по лицата, перуките – от нищо не се пести. Изработката е наистина пищна. Вероятно по тази причина някои оркестри не сменят костюмите си в продължение на няколко години. Но не и гуга оркестърът от Шаан – нали са домакини на най-пищните празненства. Има групи, които не сменят костюмите си, но задължително участват, защото са носители на най-популярната символика. Като вещиците и дяволите.

devils
Дяволите, които излизат по улиците, само по време на Фаснахт.

Два дни след парада в Шаан, всичко това се повтаря (но само с лихтенщайнски участници) в живописното селище Тризенберг, което се извисява на около 1600 м надморска видочина над долината на Рейн. Отново шестват чудовищата, гуга-оркестрите изнасят своите концерти, хвърчат конфети и бонбони, ухае на скара и греяно вино, а в небето, току над главите, прелитат парашутисти. С парада там окончателно се поставя край на гоненето на злите духове.

Така символично се прогонва зимата, която символизира смъртта, тъгата, тишината, студа и разрушението. И се дава път на пролетта, която е символ на живота, надеждата и младостта.


Прочетете още… най-интересните факти за пернишкия фестивал Сурва


Освен в Lifebites.bg текстовете на Кристина може да намерите и на личния ú блог https://sunnywanderer.wordpress.com

СПОДЕЛИ
Предишна статияКогато старостта напомни за себе си
Следваща статияСедем урока, които научих след университета
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор