Летището, на което кацаш, е луксозен сламен навес. Там слизаш от самолета и пешком се придвижваш до сградата. А вътре служителките вместо да си гледат скенерите, грижливо си оправят червилата. Хората тук са весели, общителни, дружелюбни и шумни. Но освен това – мързеливи и мизерни. Поят те с ром, докато дамаджаните не свършат. И абсолютно нахално и безпардонно си искат бакшиш. Това е известната туристическа дестинация Доминиканска република.
Александра Танева е цветна и слънчева дама, която наскоро е имала удоволствието да посети тази карибска държава. Тя любезно предостави специално на Lifebites.bg разказа си за това място, в който доста неща може да успеят да ви изненадат. Вижте нейните автентични впечатления от това приключение, съчетани с малко факти за едно от райските кътчета на Земята.
В първата част на този текст Александра ни разказа за самата Доминиканска република и първите впечатления на новопопадналия там турист. А сега ще ни отведе до някои от най-красивите кътчета на страната – с коне и по вода. Преди да ѝ дадем думата, ще кажем само, че макар доминиканците да са мързеливи, за екскурзиите те карат да ставаш рано – тръгването е в 6:30 сутринта. Прибирането пък е чак вечерта след 20:00. Важното е обаче, че през деня те “товарят” с положителни емоции, уникални гледки и … порядъчна доза мързелуване на уникални райски кътчета.
Отиваме първо до полуостров Самана. Намира се в североизточната част на Доминикана и се смята за една от перлите на острова. Там е прочутият Водопад на милионерите Ел Лимон. После ще отскочим до залива Самана, където са гърбатите китове по време на брачния си период. И в края на деня ще изпием по един страхотен коктейл на острова, където са снимани всички реклами на Bacardi. На следващия ден ще плуваме в морето, ще се любуваме на морски звезди и ще разпуснем на прочутия остров Саона, преди да се отдадем на луда фиеста на борда на катамарана.
“Самана създава усещането, че времето е спряло
Пътуването до полуостров Самана започна много рано сутринта и продължи около два часа с автобус. Там ни качиха на автобуси от отворен тип. И тогава доминиканската фиеста започна. Силна музика, гарнирана с фотограф, който буквално висеше от автобуса, за да заснеме всичко, което ни се случва през деня.
Пътувахме още около час, като през цялото време разглеждахме същинска Доминикана. Такава, каквато няма да ви я покажат по туристическите снимки и видеа. Малки схлупени къщурки на по един етаж, наподобяващи бунгало от две стаи. Всички прозорци с решетки. Тесни и мръсни улици, шляещи се хора и животни – кокошки и петли, коне, магарета, биволи и крави, бездомни кучета. Всичко това е реалността извън луксозните комплекси.
Стигнахме до място, където ни чакахе множество коне. Обилно се намазахме със защитни кремове против комари и приключението започна. Първо нахлузихме дебели чорапи, дълги до коленете. После се намърдахме в грижливо почистени гумени ботуши. Раздадоха ни шапки за баня, които да сложим под каските. Обясниха ни, че
няма друг начин да преминем, освен върху коне
Моят кон се казваше Морено и на моменти ми изправяше косата, когато реши да бяга в тръст по пресечения, кален терен. Само да поясня, че за първи път яздя.
Маршрутът минава покрай река, пътят е тесен, каменист, с кал до малко над глезените. Пресечен терен. До всеки турист върви по едно местно момче, което се грижи за безопасността на платежоспособния си товар. Да, всичко е втренчено в заветната цел – парите. Уговорката е, че след приключване на двупосочния поход, момчетата получават бакшиш. Но пък е и по-вълнуващо така. През цялото време момчето, което беше с мен, ми обръщаше внимание на дърветата, които сама не бих разпознала – какао, бамбук, папая.
Крайната дестинация беше Водопадът на милионерите Ел Лимон, който е един от най-красивите в света. До него се стига пеш, по извити дървени стълби, построени от корени и бамбук сред интересната богата флора. Щом се спуснахме по тях, пред нас се откри прекрасна шир и водопадът Ел Лимон в цялата си прелест. Поверието гласи, че
който се потопи във водите на водопада, на главата му ще падне куфар, пълен с милиони
Затова, след като излезеш, е желателно да си сложиш каска. Е, аз не се потопих и милионите ме подминаха. Хора се къпеха, други снимаха, газехме в калта и водите на водопада, а атракцията бяха местни момчета, които скачаха от самия водопад. Полюбувахме се на тази красота около половин час и хайде наобратно.
В края на това пътешестване на кон, още със слизането от гърба на животното, една девойка ме подканя да седна на пейка пред бараката, от която получихме всичко, необходимо за прехода. Сядам аз, а тя грижовно събува ботушите ми, след което чорапите и почиства нежно с кърпа краката ми от власинки. Обува ми обувките и си чака бакшиша. Пълно обслужване.
Следваше втората част на емоционалното преживяване за деня. Качихме се отново в отворените автобуси. Отново ни очакваше много шум, а и всеки беше превъзбуден от преживяването. Силната музика, веселият фотограф и градусът на настроението, приповдигнато от рома, също си оказаха влиянието. И така до пристанището на полуостров Самана, където слязохме за обяд в местен ресторант.
След обяда се качихме на катамаран, с който 2-3 часа се отдалечавахме от залив Самана. Навлязохме в открито море и започнахме да дебнем
гърбатите китове в брачния им период
който е между декември и март. Идват тук в топлите води, за да създадат своето поколение. Морето беше бурно, катамаранът пореше вълните и се блъскаше в тях. Виждахме китовете, тръгвахме към тях, те се криеха… Успях да ги заснема изключително за кратко и снимките не са ясни, но пък спомените, които ще запазя, са неповторими.
Следващата дестинация за деня беше остров Кайо Левантадо. На този остров са снимани всички реклами на напитката Bacardi. Е, не ни сервираха от прочутото питие, но имахме възможността да се насладим на коктейл Coco Loco. За него изключително маркетингово находчиво ни бе обяснено, че няма друго място в Доминиканската република, където да го правят чак толкова добре. Приготвя се от кокос, който се отваря пред клиента с мачете. В кокоса се добавят лед, алкохол и ти се дава възможност да го изпиеш под изкусителните палми.
Остров Саона и доминиканска фиеста на катамарана
Пак ставане рано. Отново автобус, но по магистралата. Трябва да призная, че доминиканците имат прекрасни първокласни пътища. Този път посоката беше към югоизточната част на острова. Слязохме на пристанището. Нагазихме във водата, за да се качим на скоростната лодка, която да ни прекара по южното крайбрежие.
Тук вече сме в Карибския басейн. Водата е уникално синя. Плажовете са изящно бели. Палмите са строени като войници на пост. Първа спирка – в естествен басейн за къпане. Слязохме от лодката насред морето, а дълбочината на водата беше не повече от метър и малко. Около час се „киснахме” в кристалната вода, любувахме се на морските звезди и прекрасните пейзажи и отново се качихме на скоростната лодка.
Най-сетне стигнахме до остров Саона – едно наистина райско местенце. Приготвиха ни барбекю на плажа, обядвахме, пихме ром, мързелувахме, любувахме се на плажа, водата. На този остров има птици, подобни на нашите врани. Големи, с черно оперение и червени очи. Издаваха интересни звуци, храната им се нравеше и няма да се учудя, ако това е основна причина за заселването им на остров Саона.
След подобаваща доминиканска почивка се качихме отново на лодката, малко трудно, защото вълните я подмятаха, а ние в движение скачахме в нея. На около километър навътре в Карибско море ни чакаше голям катамаран, в който трябваше да се настаним удобно и фиестата започна. Музика, алкохол, пачанга, бачата и меренге, и всичко това на път за пристанището. След двучасова фиеста емоциите най-сетне бяха към края си. Успоредно с тези два дни обиколки, се насладихме на 7 дни мързел и силна храна. Така се прави по доминикански. И определено е за препоръчване!”
