Комуникирането с малките деца е достатъчно предизвикателно за всеки възрастен.
Знаете ли, че дребосъците сами могат да разрешат техните собствени проблеми? Да, истина е! С помощта и напътствията на нас възрастните, които често твърде бързо предлагаме решения без да дадем възможност на децата да излязат със свои собствени такива. Те могат да ни изненадат. Най-доброто е, че подрастващите могат да развият важни жизнени умения за разрешаване на проблеми и взимане на решения. Освен това, те ще се чувстват способни и независими.
На 2 години детето вече има чувство за независимост и лична идентичност. Те формират своите базови личностни особености. На 3 детето вече е малък човек. Често влизат в конфликти и спорове с техни връстници, или с братче или сестриче. Ние не харесваме врявата и сълзите, достатъчно изнервени сме да слушаме детските караници.
Много по-лесно е за нас, големите, да дадем готово решение, вместо да задаваме въпроси.
Разрешаването на конфликти е житейско умение. Да помогнем на децата да разберат и осъзнаят своите емоции, и тогава да ги превърнем в житейски умения.
Обзалагам се, че повечето от нас действат по първия начин. Виновни, нали?
За да подобрим комуникацията си с децата, споделяме с вас няколко комуникационни тактики:
- Запознаване и идентифициране на чувствата. „Забелязвам, че си ядосан. Дали това е защото Пепи взе камиончето от теб?“ – Нека детето да знае, че чувствата му са забелязани от нас. Разпознаването и отговора на изразените нужди и желания чрез чувства променят поведението на детето.
- Тълкуване на ситуацията: „Изглежда, че и двамата искате камиончето“ – Нека детето да знае, че някой го разбира, вместо да се каже „Брат ти иска камиончето“ – предлага се тълкуване.
- Разказване на наблюдението: „Ти искаше камиончето, но Пепи го взе от теб“ – Нека детето да проследи ситуацията.
- Повтаряне на „оплакването“ – „Казваш, че колелото не работи“ – Повтарянето на оплакването не само кара детето да се почувства чуто, но и също така дава на възрастния време да обмисли следващите си стъпки.
- Задайте въпрос – „Как се счупи?“, „Защо не върви?“, „Какво искаш да направим сега?“ Задаването на въпрос стимулира мисленето и намалява стреса, позволявайки на мозъка да намери (по-добро) решение на проблема. Не предлагайте незабавно опция за решаване на проблема. Дайте време на детето да помисли само за като предлага решения и се чувства способен.
- Изчакайте за отговор – Задавайки въпрос не позволявайте детето да избяга или вие или то да се разсее от нещо. Задайте въпроса и изчакайте и очаквайте отговор. Ако детето избяга, върнете го в ситуацията, казвайки „Попитах кой цвят яке искаш, какъв е отговорът ти?“.
- Завършете въпроса с въпрос – ако попитате детето „Ще си разделиш ли камиончето с Пепи?“ и то отговори –„Не“, продължете да питате „Как мислиш, че ще се чувства Пепи“ или „Кога Пепи може да си играе с камиончето?“.
- Моделиране на мисленето – Понякога си говорим сами на глас. Моделирането на мисленето е нещо подобно. Кажете нещо от рода на „Мисля, че Пепи и Боби вероятно ще намерят начин да разрешат проблема“.
- Уважавайте желанията и нуждите на детето. Никога не насилвайте детето да споделя своите неща. Ако си играе с камиончето и брат му му го отнеме, независимо от концепцията за споделяне, попитайте го, и ако то каже „Не“ – питайте кога ще бъде готово да го отстъпи. Децата могат да бъдат много щедри, когато им се даде възможност да го правят.
- Съдействайте за мирно решение на проблема. Оставете проблема между децата. Напътствайте ги да го разрешат заедно. Не го решавайте заради тях.
