Проф. Валентин Мутафчиев – най-успелият български ортодонт

Освен професионалист от световна величина, той е автор на 5 изобретения и 25 рационализации. Да, в малка България, с всичките кусури на здравеопазването й, има и хора като него...

проф. Валентин Мутафчиев
проф. Валентин Мутафчиев
“Вие тръгвайте!
Гравитацията няма да ви спре
и ще стигнете близки планети.
Аз оставам тук. И вървя
по Земята ни – ябълка.
Да достигна
узрялата ú страна.”

Стиховете вляво не са написани от човек, посветен на словото. Техен автор е медик, отдал живота си на здравето и красотата на своите пациенти. Но не е пластичен хирург, както неколцина може да са помислили. Проф. Валентин Мутафчиев е най-титулуваният, най-известният и най-успелият български ортодонт.

И при това – той е специалист от световна величина. Един от съоснователите на Европейската и Световната ортодонтски организации. Още пази писалката от сандалово дърво, с която е разписал документи от световна важност в професионалната му сфера. Да, в малка България, с всичките кусури на здравеопазването ú, има и такива хора.

Както се досещате, биографията на проф. Валентин Мутафчиев е изключително богата на успехи. Роден е през 1943 г. в гр. Трявна. Учи стоматология, специализира ортодонтия в България, Франция и Швейцария. За работата му най-простичко и популярно може да се каже, че коригира челюстите и “подрежда” зъбите на пациентите си. С това не само ги прави по-красиви, но им осигурява и по-добро здраве. Дълги години преподава в Стоматологичния факултет на Медицинския университет в София. Освен това

проф. Валентин Мутафчиев е автор на 5 изобретения

и 25 рационализации. Преди повече от 10 години основава частната си клиника Валор, където продължава да лекува пациенти и днес.

lifebites.bg
Проф. Валентин Мутафчиев Снимки: Личен архив и архив на Клиника “Валор”

Встрани от биографичната справка, той е човек с много интересно чувство за хумор. Изключителен почитател на добрата храна – знае къде в България са най-хубавите тиквички по гръцки, печено агнешко или шкембе чорба. Обича традиционните неща. Може да те заведе на невероятни места в Париж, където приготвят истински специалитети от френската кухня – както френските ценители биха ги приготвили за себе си, а не за туристите. Голям ценител на изкуствата.

Следи всичко случващо се в културния живот на страната. Изключително точен и надежден в поетите уговорки, дори когато става въпрос за дребни неща и то за месеци напред. Галантен кавалер… И не на последно място – приятен събеседник, който се съгласи да сподели някои лични неща с читателите на Lifebites.bg.

Защо и как стана изборът на ортодонтията?

Това беше много отдавна. Аз бях едно изпълнително, патриархално дете-отличник, което трябваше да изпълни волята на родителите си. И под тяхно давление влязох да уча в Медицинския университет. Исках да следвам литература, право, допълнително да се готвя с музика. Те казаха – “Ти кандидатствай сега, пък…”. И аз като войниче четох две седмици два учебника и ме приеха. Не исках медицина, а стоматология. Първите два курса просто си взимах изпитите. После изведнъж ми дойде хъсът и към 4-5 курс вече се ориентирах към ортодонтия.

Тази специалност не е нова, но в момента се развива много бързо и освен това има своята специфика. Тук има биомеханика, естетика, психология и много фактори, които се натрупват. Аз като влизах при студенти от 4-ти курс за първата си лекция им казвах, че това е една чаровна специалност. Защо? Защото първо се занимава със

здравето и с усмивката

Т.е. успее ли – радва. Второ, не се сблъсква с непреодолимото, което мъчи медиците. Понякога те знаят, че макар да помагат, човекът си отива. Това при нас го няма. Няма и фатален ход – всичко може да се преосмисли и коригира. Не е като при хирурга например – ако клъцне на правилното място, добре, но ако е встрани – зле.

Каква е по-точно връзката със здравето?

Този въпрос е малко по-философски – дали кривите зъби са или не са заболяване? Но все пак, важно за нас е срещането на зъбите, откъдето идва дъвченето и въздействието върху венците и костта. Добре срещнатите зъби по-рядко боледуват от пародонтални заболявания – от разклащания, от възпаления на венците и т.н. И оттам са като цяло по-здрави.

С какви пациенти работите?

Напоследък ортодонтията става все по-възрастова. За нас възрастен е пациент над 13-годишна възраст. Между 10 и 13 години е пикът на растежа при децата, при който могат да се регулират растежа и съотношението на челюстите. Нещо, което по-късно става трудно, некачествено и несигурно. Въпросът е

кога да се започне лечението

Реално можем да лекуваме пациенти от 4-годишна възраст до… когато има зъби. Това зависи от всеки индивидуален случай. Най-често започваме лечението след пробиването на постоянните резци.

проф. Валентин Мутафчиев
Проф. Валентин Мутафчиев в кабинета.

А как се държат различните пациенти?

Пациентите са много различни и винаги е индивидуално. Има възрастни много изпълнителни, но много тежки като комуникация, много взискателни. Има хора, които искат, но не дават. За нас е от изключителна важност съдействието на пациента. Това е при възрастните, но и по отношение на родителите на малките пациенти – как се отнасят и дали съдействат.

Не си носи детето апарата, родителят вика “Аз ли да му го нося?” Или не си мие зъбите, отново – “Аз ли да му ги мия?” Няма как да се получат нещата с такива родители. Мотивацията е много важна, но всичко това разбира се зависи и от подхода на ортодонта. Пациентът не бива да се пресира. Няма как един пациент да носи година и половина – две апарати, ако не е съгласен и не е готов да съдейства. Можеш да му извадиш зъб, можеш под упойка кариес да му направиш, но не можеш да му направиш ортодонтско лечение насила.

Какво правите с трудните пациенти?

Максимално ги съобразявам. Например, идва дете на 4-5 години. Долната челюст е пред горната, трябва да се лекува веднага. Като му сложа апаратите, то съвсем лесно свиква, никакви проблеми. И се чувства великолепно. Но в началото плаче, дори не иска да седне на стола. Няма значение дали има или

няма предишни неприятни преживявания в кабинета

Затова го оставям първо да седи само и единствено в майка си, а аз търся контакт. После се съгласява да седне на стола да го повозя. След това гледаме с огледалцето зъбите. Следващия път нещо друго, докато стигнем дотам да му се вземат мерки. Стигал съм до 6 месеца, в които си приказваме, даваме си подаръци, контактуваме. Ако го насилим, го губим поне за 2 години напред. И тогава отново ще трябва да тръгнем със същия подход.

Triavna
Проф. Валентин Мутафчиев е почитен гражданин на родния си град.

Четете лекции пред студенти. Какви са студентите днес?

Студентите навсякъде по света, от мое време до днес, са едни и същи. Главно три групи. Една трета са свестни, мотивирани, заинтересовани, активни, можещи, знаещи. Друга една трета са горе-долу – не са глупави, ще изкарат. И една трета са калпазани. За съжаление нашата образователна система ни кара да се занимаваме с калпазаните, за да ги “изкараме”. Системата не позволява те да отпаднат или да плащат или нещо друго – да се самонаказват, а наказва нас, ако не ги изкараме. И ние се занимаваме с изкарването на калпазаните, вместо с обучението на кадърните.

Вие сте почетен гражданин на родния си град. Какво е нужно за подобно признание?

Поводът вероятно е бил от една страна житейската ми реализация. От друга това, че дълги години бях активен деец на тревненския културен клуб. За мен това е сериозен ангажимент.

Трявна е един чудесен град с 5 музея с национално значение

Там има големи възможности за културен туризъм. Но не в смисъла всеки петък и събота да идват млади хора да хапват и пийват, а после да станат и да си заминат, а да се привличат чужденци, да се разработи програма за престоя им. Това е моята идея, не съм се отказал да я развивам и популяризирам и работя в тази посока.

Говорихме за децата и подхода към тях. Вие какво дете бяхте?

VM3-3574
Валентин Мутафчиев – професорът, който дарява хората с усмивки.

Свястно общо взето. От 6-ти клас свирех на цигулка. Много съм свирил, но не достатъчно амбициозно. Свирех репертоара на Ойстрах. Бях на негов концерт, оказа се, че свиря по-лошо от него, но това няма значение (смее се).

А свирите ли още?

Опитвал съм се, но не мога. Възстанових лък, кутия, цигулката стои удома до бюрото. Но изпуснах момента да поддържам това умение и вече направо не мога да си обърна ръцете.

Искали ли сте някога да се занимавате с нещо различно от това, което е съдбата Ви?

Да, много исках да пиша. Затова сега издавам и ортодонтски книги, и поезия, и проза – изразявам гражданската си позиция.


Прочетете още: Янко Янев – художникът, който създава Красотата на България


Какво обичате да пишете повече – поезия или проза?

Поезията беше навремето. Свърших с нея. Това, което съм издал, е писано много отдавна – до 80-те години. У дома имам

огромна колекция от стихосбирки

Няма стихосбирка, която да е излязла на времето и да не съм я купил. Понякога днес се дразня от определени творби в съвременната поезия. Изобщо, имам изисквания и затова вече не пиша поезия.

Какво Ви накара да седнете и да изразите гражданската си позиция в книга?

Много често, като гледам телевизия или чета вестник, имам чувството, че ме правят на глупак. А аз мисля, че съм осъзнат към средно интелигентен човек, който се дразни, като го правят на глупак. И освен това, не може толкова години да ни мотаят за неща, които са явни, знаят се, утвърдени са по света.

Не може те да поддържат мътната вода, за да могат да ловят риба. Това са редица парламенти, политици и хора, които не искат да променят нещата. В здравеопазване, съдебна система, навсякъде има световен опит и те го знаят, те са информирани, те ходят навън. И не го прилагат тук. Че и ни будалкат.

Обичате вицове. Какви хора обичат вицове?

Хора, които носят и самоирония. За мен самоиронията е признак на самочувствие и самоуважение. Защото само човек,

който е силен, може да се самоиронизира

може да разказва вицове. Трябва да е личност.

Какви други страсти имате?

Много обичам цветя. Да гледам, да купувам, да има винаги вкъщи. Много обичам да пътувам.

Имате ли любима дестинация?

Париж. Там съм ходил много много пъти. Но винаги отивам с удоволствие и винаги повтарям определени неща. Например Латинския квартал, гръцкия ресторант с порселе, това е печено прасенце. Много харесвам още Прага, Санкт Петербург е великолепно място.

IMGP1655
Снимки: Личен архив и архив на Клиника “Валор”

Казвате, че сте израсли в патриархално семейство. Вашето какво е?

Благодаря на Бога, имам хубаво семейство, в което до голяма степен се запазиха традициите и патриархалността, с които съм раснал. Имам дъщеря и син и петима внуци, последните от които близнаци. Дъщеря ми завърши математика, но я поканих да работи в клиниката като мениджър и съм благодарен, че се съгласи. Много интересен тип е – дава свобода на всички, като същевременно ги ръководи много умело. А синът ми пое по моите стъпки – той се занимава с ортодонтия.

Трудно ли е да се прави успешен бизнес в България?

Не, не бих казал. Сигурно им е трудно на някои хора, които се опитват да обикалят закона. Но стига човек да си гледа както трябва работата, ще намери и нишата, и възможностите, и ще успее. Както

има много успели хора в България

Може ли млад човек да успее?

Разбира се. Но младите хора днес в България са доста разглезени. Защото те не са се борили. Получили са наготово образованието си, езиците, всичко, с което влизат в живота. Един английски сега е „Conditio, sine qua non (Условие, без което не може)“. Но младият човек днес го получава априори, а аз страдам цял живот, че не седнах няколко месеца да уча английски. И останах на „see you later“ в добрите си международни контакти. Младият човек днес има подкрепата на родителите си в много случаи.

01
Проф. Валентин Мутафчиев е и преподавател.

Каква е формулата на Вашия успех?

Две неща. Аз много обичам една поговорка, че “Вода, която тече, сама намира път”. Едното е целенасочена и разумна работа. Второто е коректност към себе си и към околните. А към околните човек го прави не заради тях, а заради себе си.

Ортодонт, преподавател, писател, пътешественик, баща, дядо, човек, който разказва вицове и има чувство за хумор. Какво още?

Коректен приятел. Там, където имам добри приятели. Те не са много и ми е удоволствие да съм с тях.

Достигнахте ли узрялата страна на ябълката?

Не. В никакъв случай. Бавничко вървя. Вървя целенасочено, но няма да ми стигне времето най-вероятно. 

СПОДЕЛИ
Предишна статияНе давайте пари – спасете просещо дете!
Следваща статияНе се опитвайте да променяте хората около вас
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор