Днешните деца се различават от децата, които бяхме ние! Качествено нищо не се е променило в човешката природа, всички искаме да сме щастливи. Различията в най-голяма степен произлизат от количеството информация, с която се сблъскват
днешните деца
още от най-крехка възраст. Ако родителите не спазват известна информационна и сетивна диета, децата поемат голямо количество информация, за която не са готови. Това води до илюзорно усещане във възрастните, че малките са изключително интелигентни и се развиват по-бързо.
Самите деца често се “развращават” от информацията, която са получили и не знаят как да управляват. Драмата е в това, че имат информация за неща, за които не са дорасли. Докосват се до света на възрастните на информационно ниво, но им липсва житейския опит да го разберат.
![Снимка: MikeWebkist via Foter.com / CC BY-NC](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/12/MikeWebkist.jpg)
Друга разлика между детството на днешните хлапета и това на родителите им е в количеството предмети, които присъстват в живота ни. Материалните достижения са добри, но боравенето с много предмети (играчки) разсейва и отнема много психическа енергия и концентрация. Предметите са достъпни, родителите понякога прекаляват с поощренията в желанието си да подкрепят желаното поведение.
С идеята да предоставим повече и да направим рожбите си щастливи понякога развиваме у тях нереалистични очаквания винаги да получават поощрение, ако изпълнят дадено поведение.
Има деца, които се пристрастяват към това да получават
и са дълбоко разочаровани в момента, когато получат отказ. Основната ни грешка е, че надценяваме силата на материалното. Често пъти това се изразява в следните реплики – “Аз съм бил лишаван, детето ми няма да се лишава от нищо”.
Днешните майки и татковци живеят в значително различаваща се социална ситуация в сравнение със своите родители. Половите роли търпят развитие и промени. Динамиката на психичното преживяване толкова нараства, че стресът, на които се подлагаме често пъти изцежда силите и желанието ни за истинско общуване с детето и партньора ни.
И въпреки това възпитанието основно се случва на принципа, който познаваме от своето семейство. Това често се изразява в думите: “И аз бях същият!” или: “Виж ме сега! Станах човек!”. Разбира се, това е естествено, ние познаваме най-добре модела на своите родители. Дали е приложим, адекватен и работещ е оценка, която само ние самите и партньорът ни можем да дадем.
![Снимка: Nezemnaya_ via Foter.com / CC BY-ND](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/12/Nezemnaya.jpg)
Социалните отношения също търпят нови внушения и послания. Ние носим у себе си умението да бъдем родители, защото то ни е предадено от нашето семейство, но започваме да го развиваме, едва когато се роди нашето дете.
Да си родител, не е лесно, изисква усилия и развитие съвместно с детето.
Мъжът и жената изравниха социалните си роли, но често водят борба за надмощие и разпределение на задълженията у дома. Всичко това влияе върху детето и неговото отношение към авторитетите “в” и “извън” семейството. Както родителите, така и учителите са изправени пред тази нова социална действителност. Изработването на нови и ефективни умения за възпитание и обучение изискват
опорна точка и сравнително балансирано поведение
спрямо света.
Количеството информация, което бомбардира възрастните, също е голямо и често ни обърква. Съветите и решенията са навсякъде около нас и “обличат” различна форма, имат друго звучене всеки път. Това обърква и стресира както родителя, така и учителя. Изкуството да изберем подходящата информация, съвети, методи и теории за възпитание и обучение, е основно предизвикателство в този момент.
Старите познати средства за мотивация и поощрение, както и средствата за наказание стават все по-малко ефективни и работещи. Стремим се да открием начини за управление на детското поведение, без да влизаме в конфликтно и наказващо поведение.
Ключът се крие в добре свършената работа в точното време.