Ефектът на Дънинг-Крюгер: Усещането за илюзорно превъзходство

Ефектът на Дънинг-Крюгер
Некомпетентните хора често си създават грешна самооценка и самочувствие на много знаещи без покритие.

Ефектът на Дънинг-Крюгер може да бъде определен като синдром на глупака с голямо самочувствие. Зад него обаче се крият съвсем реални психологически реакции и обяснения. Когато даден човек е в капана му, той изобщо не осъзнава това.

По-научно казано –

Ефектът на Дънинг-Крюгер

е когнитивно изкривяване, при което некомпетентни индивиди страдат от илюзорно превъзходство. Тоест, тези индивиди надценяват собствените си способности, вярвайки в истинността им. Причината за това е неспособността им да разпознават  собствените си слабости и грешки. Основен проблем при Ефекта е липсата на реална самооценка. Дънинг пояснява:

“Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си некомпетентен… Уменията нужни да определиш верния отговор, са същите умения, които ти трябват, за да разпознаеш какво е верен отговор.“

Ефектът на Дънинг-Крюгер
Много хора лесно попадат в капана на илюзорното превъзходство.

Психологическият феномен на

илюзорно превъзходство

е установен за първи път в проучване на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, проведено през 1999 г. Случаят, вдъхновил изследването и идентифицирането на това явление в психологията, е почти смехотворен. Звучи като виц, но е истина.

44-годишният Макартър Уилър решава да обере банка. Даже две. Полива лицето си с лимонов сок и смело влиза в набелязаните обекти. Мъжът е убеден, че щом лимоновият сок се използва за направата на невидимо мастило, лицето му ще стане невидимо за камерите като го полее с него.

Абсурдността на тази история кара двамата учени от Университета Корнел да се захванат с по-обстойното ѝ анализиране. И най-вече да разгадаят защо Уилър е бил толкова сигурен в

магичното действие на киселата течност

Дънинг обяснява:

“Това, което е любопитно, е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание.”

Причината за това е, че много хора, опитвайки се да осмислят случващото се около тях, и света като цяло, изхождат единствено от собствените си познания и опитност. Така си създават свои собствени убеждения, които всячески успяват да си докажат, отхвърляйки всяка информация, която им противоречи. По този начин се създава кръг от едно неистинно познание, гарнирано с претенция и

самочувствие на „много знаещ“

Дънинг отбелязва, че:

Ефектът на Дънинг-Крюгер
44-годишрн мъж вярвал, че като се намаже с лимонов сок, ще стане невидим за камерите.

“Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания.”

С други думи, много индивиди не могат да разпознаят дефицитите в собствените си знания и умения. Поради този факт, се смятат за свръх умни и надарени. И въпреки че допускат множество грешки в работата си, имат самочувствие, че се справят повече от добре. Те страдат от когнитивната заблуда на илюзорното превъзходство, което сами си създават.

Но Ефектът на Дънинг-Крюгер

не е само фалшивото самочувствие за знания на некомпетентния. Той има и друго измерение. То е с обратен знак и за съжаление много умни хора страдат от него. Изразява се в това, че висококвалифицирани и наистина знаещи индивиди се съмняват в собствените си способности. Тоест, хора, които наистина трябва да имат самочувствие, страдат от липса на такова.


Вижте още: Ефектът на Пигмалион

Отговор