Вместо да си говорим за одеяла, тук трябваше да се намира друга статия. Но тъкмо преди да седна да я пиша, изрових от раклата старата родопска завивка. Не е чак толкова студено. И все пак, друго е да разказваш истории, докато си сгушен в изтъкана от предните поколения вълна.
Като прегръдка от миналото, тя носи идеята не само за топлина, но и за закрила. Тя е онова, с което всички свързваме ранните сутрини в планината. Може би заради хижите, в които родопските завивки продължават да са на почит. Напук на модата с олекотените им варианти тип зимни шалчета.
Боцкащите бабини одеяла
са и онова, което ни връща в зимите от детството, с вълнените гети, високо изплетените поло-яки и още по-високите преспи сняг.
Не се заблуждавайте обаче – тежките одеяла не са само носталгия. Те са напомняне за онова, което си тежи на мястото.
За истинските неща.
За съдържанието, изпълнило едно голямо одеяло с девет килограма прежда.
И за автентичността, без която уютът е нищо повече от събиращ прах декор, показност без практичност и подменени от тенденциите ценности. Автентичност, без която, оказва се,
здравословният сън е просто мираж
И ето че стигаме до историята, която исках да ви разкажа. Тя също е за старомодните обемисти одеяла, които, според учените, могат да ни закрилят от модерни проблеми като безсънието, стреса, тревожността. Обяснението на специалистите използва сложни термини, за които баба, подозирам, има далеч по-простички думи.
Но ако някога сте заспивали под тежестта на истински селски китеник, ще разберете и едните, и другите. Стимулирането на рецепторите за докосване (всъщност, учените използват още по-объркващо наименование с абревиатура DPTS) е
вид терапия с много ползи
Проф. Темпъл Грандин, една от водещите изследователи по темата, цитирана от Журнала за детска и юношеска психофармакология, сравнява въпросното докосване с гушкане и галене на домашен любимец.
То е с точно такава доза натиск, необходима за отделянето на серотонин. Който, превърнат в мелатонин, подканва мозъка за сън. Усещането за допир е осезаемо и дарява завития с успокоение, заключват Грандин и колегите ѝ. “Затова и тежките одеяла са
част от терапията
в случаи на депресия, тревожност, агресивни състояния, сетивни увреждания, аутизъм, биполярни разстройства, обсесивно-компулсивни разстройства, пост-травматични стресови разстройства”, обяснява Карин Мур, поведенчески терапевт от Германия.
“Натискът от завивката успокоява нервната система и това благоприятно повлиява хора от всякакви възрасти с травмирана или временно натоварена психика.”
Като здрава прегръдка
която прилепва по всяка извивка от скрилото се в нея тяло, страдащо или просто самотно. Така би казала пък баба.
Като майка, която нежно е притиснала пеленачето до гърдите си, за да го успокои. Неслучайно то е плътно повито и загърнато в своя пашкул.
Като закрила, която само рамото на любим човек може да даде.
Тайната е в тежестта, с която се стелят
лечебните одеяла
В това и баба, и учените постигат категорично единодушие. Примерът от селския бит, който ги помирява: муха, кацнала върху крака на крава, може да накара животното да изрита с крак, за да я прогони, но погалване от стопанина ѝ единствено ще я успокои.
Помислете за това следващия път, когато се двоумите между олекотеното и родопското одеяло. Моето вече ме отнася към утрото в планините, ранобудния селски петел и вечерите с приказни истории.
А тази тук… е време да завърши. Пожелавайки ви тежко одеяло – за лека нощ.
