За тежките одеяла и леките зимни нощи

0
одеяла
Като прегръдка от миналото, те носят не само топлина, но и закрила.

Вместо да си говорим за одеяла, тук трябваше да се намира друга статия. Но тъкмо преди да седна да я пиша, изрових от раклата старата родопска завивка. Не е чак толкова студено. И все пак, друго е да разказваш истории, докато си сгушен в изтъкана от предните поколения вълна.

Като прегръдка от миналото, тя носи идеята не само за топлина, но и за закрила. Тя е онова, с което всички свързваме ранните сутрини в планината. Може би заради хижите, в които родопските завивки продължават да са на почит. Напук на модата с олекотените им варианти тип зимни шалчета.

Боцкащите бабини одеяла

са и онова, което ни връща в зимите от детството, с вълнените гети, високо изплетените поло-яки и още по-високите преспи сняг.

Не се заблуждавайте обаче – тежките одеяла не са само носталгия. Те са напомняне за онова, което си тежи на мястото.

одеяла
Здрава прегръдка, която прилепва по скрилото се в нея тяло, страдащо или просто самотно.

За истинските неща.

За съдържанието, изпълнило едно голямо одеяло с девет килограма прежда.

И за автентичността, без която уютът е нищо повече от събиращ прах декор, показност без практичност и подменени от тенденциите ценности. Автентичност, без която, оказва се,

здравословният сън е просто мираж

И ето че стигаме до историята, която исках да ви разкажа. Тя също е за старомодните обемисти одеяла, които, според учените, могат да ни закрилят от модерни проблеми като безсънието, стреса, тревожността. Обяснението на специалистите използва сложни термини, за които баба, подозирам, има далеч по-простички думи.

Но ако някога сте заспивали под тежестта на истински селски китеник, ще разберете и едните, и другите. Стимулирането на рецепторите за докосване (всъщност, учените използват още по-объркващо наименование с абревиатура DPTS) е

вид терапия с много ползи

Проф. Темпъл Грандин, една от водещите изследователи по темата, цитирана от Журнала за детска и юношеска психофармакология, сравнява въпросното докосване с гушкане и галене на домашен любимец.

То е с точно такава доза натиск, необходима за отделянето на серотонин. Който, превърнат в мелатонин, подканва мозъка за сън. Усещането за допир е осезаемо и дарява завития с успокоение, заключват Грандин и колегите ѝ. “Затова и тежките одеяла са

част от терапията

в случаи на депресия, тревожност, агресивни състояния, сетивни увреждания, аутизъм, биполярни разстройства, обсесивно-компулсивни разстройства, пост-травматични стресови разстройства”, обяснява Карин Мур, поведенчески терапевт от Германия.

одеяла
Тайната е в тежестта, с която се стелят лечебните одеяла.

“Натискът от завивката успокоява нервната система и това благоприятно повлиява хора от всякакви възрасти с травмирана или временно натоварена психика.”

Като здрава прегръдка

която прилепва по всяка извивка от скрилото се в нея тяло, страдащо или просто самотно. Така би казала пък баба.

Като майка, която нежно е притиснала пеленачето до гърдите си, за да го успокои. Неслучайно то е плътно повито и загърнато в своя пашкул.

Като закрила, която само рамото на любим човек може да даде.

Тайната е в тежестта, с която се стелят

лечебните одеяла

В това и баба, и учените постигат категорично единодушие. Примерът от селския бит, който ги помирява: муха, кацнала върху крака на крава, може да накара животното да изрита с крак, за да я прогони, но погалване от стопанина ѝ единствено ще я успокои.

Помислете за това следващия път, когато се двоумите между олекотеното и родопското одеяло. Моето вече ме отнася към утрото в планините, ранобудния селски петел и вечерите с приказни истории.

А тази тук… е време да завърши. Пожелавайки ви тежко одеяло – за лека нощ.


Прочетете още…  5 от най-уютните хижи и ваканционни къщи в България

СПОДЕЛИ
Предишна статияИлзе Руперт – хроника на пънка в Германия
Следваща статияМейлин Чан Кайши: Истинската императрица на Китай
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор