Да бъдеш родител в съвременния смисъл на думата е ужасно изобретение. Спонтанната любов и обгрижване на децата днес са се превърнали в “план за управление”, пише Шаони Батачаря, автор на списание Newscientist в материал по темата.
Тези редове, посветени на въпроса къде е границата между старанието и прекомерната грижа за малчуганите, са провокирани от две нови книги.
Първата от тях Градинарят и дърводелецът е дело на психолога по детско развитие и писател Алисън Гопник. Заедно с нея на бял свят се появява и увлекателното историческо и културно пътешествие на историчката Паула Фас, въплътено в страниците на Краят на американското детство. Двете книги представят гледна точка, според която
отглеждането на деца в западния свят е в криза
Най-вече поради “сеизмичните” процеси на XX век и факта, че твърде много сме се отдалечили от корените си.
И макар двете издания да не могат да ви дадат конкретен отговор на въпроса как да отглеждате децата си, то поне ще разберете какво НЕ бива да правите.
А именно – да не прекалявате със стремежите за обгрижване и “управляване” на децата си.
[Вижте още… Йеспер Юл: Няма щастливи деца без щастливи родители]
Какво твърдят те?
Гопник дебело подчертава, че родителите трябва да спрат да обременяват рожбите си с безкрайни графици и тежки очаквания от тях. Трябва да спрат да ги наблюдават като под микроскоп и да ги оставят сами да се справят с нещата.
“Родителите трябва да са като градинари – да отглеждат млади стръкчета и да осигуряват плодородна почва. Вместо това, много от тях, подобно на дърводелци ги извайват, за да създадат картинка на успеха, но пропускат да забележат желанията, талантите и нуждите на децата си. – пише тя и допълва – “Родител” всъщност не е глагол, не е вид работа и не бива да е насочено към това да скулптираме от детето някакъв особен вид възрастен.”
Именно този подход издава тайната тревожност на западния родител, а децата линеят под “потиснически облак”. А най-лошото според Гопник е, че ние живеем в “неподходяща за научаване среда”. Преди хората са се учели как да възпитават отрочетата си сред много хора – големи семейства, фамилии, общности. И са взимали пример от тях. Днес растем в малки семейства, в които
родителите често работят твърде много
Това, разбира се, правят с цел да имат стабилни доходи, с които да отглеждат по-лесно децата си и за да им дадат по-добър ресурс за развитие.
“Градинарството – казва Гопник – може да създаде здрави и гъвкави деца с потенциал лесно да се адаптират към непредвидимия свят.”
Играта е нещо фундаментално за научаването. Запълвайки времето на децата си с графици, препълнени със занимания, които “ще ги обогатят”, родителите всъщност може да ги лишат от техния собствен жизненоважен прозорец на развитие. И дори сбиването между вашите 5-годишни мъници да не ви изглежда никак възпитателно – грешите. Е, да – не е като балета или уроците по английски, да речем. Но все пак трябва да знаете, че то е изключително важен етап от социализацията на вашето дете.
[Прочетете още: За “ползите” от ранното ограмотяване]
Да “отглеждаш” малчугана си звучи много по-добре, отколкото да го “издялкваш”. Но все пак
и “градинарството” може да се окаже подвеждащо
ако не внимавате и прекалите с него. Освен това, ако някои модели на поведение при родителите работят добре в даден регион, то в друг може да не е така. В своята книга Паула Фас посочва, че западният модел на отглеждане на деца трябва да бъде разглеждан в цялата му сложност.
Тя припомня времената, в които основната задача на родителите е била децата им просто да оцелеят. Споделя и че често тежките условия, в които биват поставяни децата ги правят по-независими и издръжливи.
Но това почти не се случва на нашите твърде обгрижвани понякога деца. Както пише Фас: “Родителите се тревожат твърде много и оставят на децата си твърде малко пространство, в което да израстват.”
