25 цитата от Калуня-каля – един неподправен роман

Георги Божинов - автор на Калуня-каля
Георги Божинов

Едно от значимите литературни събития на 2014 г. така определят преоткриването на забравения шедьовър на Георги Божинов Калуня-каляКнигата беше преиздадена, след първоначалния тираж, през 1988 г.

Философски роман за вечната борба между доброто и злото. Между живота и смъртта. Сочен език, със стари, забравени думи, които дават плътност и създават усещане за нещо истинско, което е било отдавна. Разказаната история хваща за гърлото, природата напира и диша в описанията. Човешката душа се разголва и гори. Времето гори.

Личи, че периодът е на турското робство, но без конкретика. Описаните събития напомнят Априлското въстание, но то е споменато директно само в рецензиите, не и в книгата. Етническият произход и

вярата на героите в Калуня-каля

също само са загатнати чрез определени детайли и символи. Едва в края се споменава, че селата са помашки.
Заглавието Калуня-каля означава – Калето на Калунь ага.

Предлагаме ви 25 цитата от невероятния роман на Георги Божинов, на които си струва да отделите време:

Калуня-каля
Калуня-каля

Всичко идва и си отива на тоя свет, все едно и също, хубаво и лошо, всякога едно и също. Светът се повтаря и си прилича – с хубавото и лошото.


Но от разбойник не става друго освен пак разбойник…


…никой не може да знае какво става в две, между две живи човешки души. Освен двете души. Когато между тях лежи севда*. Никой. Даже и двете души… Защото само в севда душата на човека е истинска. Най-истинска. А истинското човек не разбира и у себе си, камо ли у другите.

*севда – любов (бел.ред.)


Къде сврака цъцре – я крилце, я перце!


…може да има войни и размирици, може свет да гине. А трева винаги ще си расте. Всяка пролет ще покарва наново, и като избуи за коса – косата ще тръгва из нея. А с човеците… не е ли така и с човеците? Подрастват, избуят, после мине някоя коса и ги повали. А след туй покарват други; за да чакат и те косата си…


Всички са братя и трябва да живеят като братя… А не живеят. Все недоволни от нещо. Все търсят веко и не го намират. Чоплят нещо слепешката, бутат се насам и натам като овни. Един скача и се буни, друг скача насреща му. Като кучета се ядат. И няма край тая.


Колко му трябва на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе… Човекът е гост на тая земя. Гост – и малко му трябва. Не съвсем малко, но и не чак толкова много. Но непременно му трябва това: една коса, едно такова зелено ширине, това слънце и тая сива кукувица, която се е скрила там, в сенките на гората, и кука ли кука. Толко му трябва на човек. А той не гледа това. Зинал, ламти… а това, най-голямото, не гледа…


По-добре сито куче, отколкото гладен бей.


Лисицата знае сто приказки – и всичките са за кокошката.


Когато неправият е силен, правият излиза виновен…


Не режи опашката на магарето си пред хората; един ще каже къса е, друг – дълга е…


Гори някъде пожар, ти си викаш: далеко е от мене, кво да му се бъркам. Па току гледаш – огънят се присламчва и към твоята стреха, облизва я. Тогава и да се бъркаш, и да се не бъркаш – все тая…


Защото не може да се живее мирно в размирното. Не може. Размирното стои като дигнат нож над врата. И все да извръщаш очи към ножа, за да видиш кога ще блесне като светкавица към врата… Не може да се живее така.


Георги Божинов
Георги Божинов – автор на Калуня-каля

Да легнат дните на прясната рана отгоре като биле на забрава, лист по лист, меко и уталожващо.


Един живот е. Прави квот не мож да не правиш. И да става квото ще…


Да ходиш по света и винаги да се връщаш у дома си – една скутана зелена полянка, където светът не може да достигне. Да се разтуриш и разхвърлиш, да съблечеш тялото и душата си. Да бъдеш у дома си… Познатата пътека. Познатият дървен димец на оджака, сладък димец. Познатият хляб и милата позната ръка, която ти го поднася. Да замирише на дом…


Домът е като вир – гмурнеш се и нищо не чуваш под водата. И нищо не видиш. Но не може да се стои все под водата.


Защото казано е: кой открадне от комшията си гердан – нощем го носи.


Кога сиромах човек яде кокошка? Когато кокошката е болна, или когато той е болен…


Ако караш с добром – смятат те за мекушав и ти се качват на главата. И бият. Ако отвръщаш на злото със зло – свикваш със Злото у себе си и непрекъснато му търсиш като храна все ново и ново Зло извън себе си, за да го оправдаваш…


И както винаги става, щом в едно човешко множество се появи някоя нужна работа – все ще се появи и нужният човек за тая работа.


Браздата не излиза права, ако гърбът не се наведе и изкриви…


Борбата може да донесе победа или поражение; отказът от борба носи само поражение.


Тоя, който иска да казва някаква истина, носи някаква истина или дири някаква истина – трябва да държи винаги едната си нога на стремето…


Защото всяка пролет донася нещо – и нещо отнася.

Вижте още… Елин Пелин: Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости

1 КОМЕНТАР

Отговор