Малки Разговори

Онзи ден ядох най-вкусното нещо, което някога съм опитвала. Чесновата майонеза на баба, приготвена за празничната ни семейна трапеза. Всъщност, нещо подобно твърдях и когато се докоснах за пръв...

Великден е, аз съм на двайсет и няколко години. Прибирам се там, където съм родена. Винаги виждам щъркели по пътя и след това си връзвам мартеницата на ябълката в...

Сещаш ли се за онзи момент в медицинските сериали, в който лекарите се борят да задържат нечий живот – реанимират пациента отчаяно и обречено – и накрая някой от...

Тези дни ми попадна стара сватбена фотография. Млади, усмихнати, красиви и щастливи хора. Булката носи широкопола шапка и воал. Скоро ще стане майка. Големите ú зелени очи се усмихват. Снимката...

Шест букви, четири цифри – парола. Вход за местата, на които не искам да влизам за нищо на света. Караш ме да ги повтарям всеки път, за да е...

Мляскане, звучно дишане, скърцане със стиропор, дращене с нокът по дъска, шумолене с пликчета, сърбане на супа. Нищо особено – просто неприятни звуци. Така биха казали голяма част от...

Добрите готвачи знаят колко е важен десертът. Клиентът, казват те, си тръгва с впечатлението от десерта и сметката. Затова трябва да е съвършен – най-малкото за да "гримира" вкуса...

Ето, и половината февруари се изтърколи. Утре всичко пак ще е цветя, сърца и балони. Пак ще се развихри тъпият спор за и против Свети Валентин, пак ще мерим...

Тръгвам. Без багаж, без пари, без дрехи... Бягам. Нанякъде. Без посока. Без цел. Просто далеч – от тук и сега. Далеч от всичко и от всички. Почти като героиня...

Вместо да си говорим за одеяла, тук трябваше да се намира друга статия. Но тъкмо преди да седна да я пиша, изрових от раклата старата родопска завивка. Не е чак...

Началото на всяка година е като ново начало. Иска ни се първият ден от новата година да е първи в живота ни, но в същото време да запазим спомените,...

Днес ще ви разкажа за изпуснатите моменти и първите неща... Аз съм от тези хора, които ревностно държат на личното си пространство, рядко допускат хора в него и като...

10, 9, 8, 7… 3, 2, 1. Химнът. Преди това – и президентското слово. Или "Стана ли време?" Зарята, пиратките. Пукотът от освободена тапа и звънът на стъкло. Тишината...

Спомените имат аромат – на печени орехи, на празни опаковки от сапун, оставени между дрехите в скрина, на стара дървена кутия за мъниста, на сухи царевични стръкове, на вълнена...

Издишам... Съблякох всичко. Бавно. Методично. Уверено. Без свян. Без скрупули. Натежала нужда, загърната едва-едва в надничащата през прозореца светлина от уличната лампа. Не трябва да е светло, но и...

Думите бягат. Пръсват се във всички посоки като подгонени гъски. Не като подплашени, не ги е страх. Като подгонени. От порива да замълчиш. Не да преглътнеш, да замълчиш. И...

Няма черно и бяло, има добро и лошо. Аз не деля хората на черни и бели, а на добри и лоши. А лошите, както и добрите, могат да бъдат в...

Добро утро за душата. Заглавието на този кратък текст, който беше споделен като пост във Фейсбук, е на редакцията на Lifebites.bg. Негов автор е Петър Порумбачанов, председател на Асоциацията...

Поредната криза се изнизва от сцената с театрален поклон. Шумни аплодисменти, публиката е в екстаз. Най-сетне! Маските паднаха за всички. Време е за тиха равносметка. Благодаря ти, криза, за загубите,...

Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата съм свързана с Италия и...