За изпуснатите моменти и първите неща

моменти - залез
За изпуснатите моменти... Снимка: Visit Finland via Foter.com / CC BY-NC

Днес ще ви разкажа за изпуснатите моменти и първите неща… Аз съм от тези хора, които ревностно държат на личното си пространство, рядко допускат хора в него и като че ли много малко са нещата, които доброволно бих позволила да го нарушат.

Напоследък все по-често започнах да си мисля дали това, което определяме като лично пространство е всъщност такова, при все че сме склонни да допускаме определени хора да преминават твърде свободно през него, а твърдим, че поставяме строги граници? И още, дали поставяйки се сами зад подобни граници не

изпускаме моменти

 не пропускаме първите неща, които никога няма да бъдат отново първи, дори и да се повторят?

Повярвайте ми, тези размисли не са плод на доброволните ми, безропотни разсъждения за събитията от живота. Да излезеш от зоната на комфорт определено е предизвикателство, особено когато живееш “хармонично” в нея твърде дълго. И все пак, ако останеш там твърде дълго, макар да го осъзнаваш, започваш да пропускаш ценни мигове, важни дни, незабравими срещи, преживявания…

Снимка: gabi_menashe via Foter.com / CC BY
Често може да изпуснеш моменти – наистина важни моменти, които никога не можеш да си върнеш. Снимка: gabi_menashe via Foter.com / CC BY

Аз съм от късметлиите, за които в такива моменти винаги се намира един разкошен човек, който да премине границите на личното ми пространство, дръзко, дори без да ме попита, да държи сърцето ми в ръцете си, да разрови огнището на душата ми, така че искрите да залетят нагоре като светулки, да ме разтърси и да ми даде, ако не друго, то поне тема за размисъл.

И сега от тази перспектива, започвам да мисля, че всъщност ако моите приятели и близки не ми позволяваха да премина през тяхното лично пространство, то аз никога нямаше да стана свидетел на техните

толкова лични и прекрасни изживявания

Като очакването, първите тайнствени движения на неродените им деца, първите стъпки, първите думи… и всички онези първи неща в животите им, които ги карат да трептят.

Има много първи неща в живота на един човек, които си струват да бъдат споделени. Без условните граници на личното пространство да ги ограбват и ограничават. Не искам да отрека и известната свобода и избор, които предлага личното пространство. Напротив. Но кое е по-ценно за един човек – да се превърне в надзирател или в пазител? И къде точно е границата, която можем да допуснем да бъде преминавана свободно, така че да не изпускаме моментите от живота, онези първите и онези последващите, които биха ни направили по-щастливи?

Повече от Невена може да намерите на личния ú блог.

Прочетете още… за онези мигове, когато се будиш сутрин, а до теб, съвсем близо теб ти нашепват приказни думи морските вълни

СПОДЕЛИ
Предишна статияМистериозният случай с Ангел Ангелов
Следваща статияПриказни хобитски къщи
Невена Христова
Да споделям мислите си, преживяванията си, пътуванията и срещите си, които ме трогват, натъжават, разплакват, очароват, усмихват е решение, което взех, защото вярвам, че всяка история трябва да бъде разказана, за да не се забравя. А ако тези истории докоснат и помогнат да се изживеят моите емоции, да се открие света през моите очи и всеки да открие нещичко и за себе си в тях, то тогава наистина си заслужава да бъдат написани.

Отговор