Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Кой остави българските следи на Луната
Да, това не е шега. Има български следи на Луната. Може би не видими или буквални, но със сигурност - реални. Е, българин не...
Как да научим децата си на български в чужбина
Вчера ви представихме първа част на материала за българчетата, които растат в чужда езикова среда. Време е да разберете как събудим интерес у децата...
За интернет и други новости в трафика на хора
Наскоро ви разказахме две действителни истории за част от "работата" в чужбина. Искахме да повдигнем отново темата за едно от най-сериозните престъпления срещу личността. А...
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...
Защо швейцарските ученици са сред най-добрите в света
Излязоха поредните резултати от изследванията на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). Според тях швейцарските ученици отново са сред най-добрите в света, ако...