Наричат го просто Пътя. El Camino. От векове този маршрут, започващ в Южна Франция и стигаш до катедралата Сантяго де Компостела в Испания, привлича поклонници от цял свят. От всякакви етноси, социални групи и възрасти. Всички те изминават тези 800 км, които не са обикновено пътешествие. А пътуване на духа.
Така го определя и прочутата Шърли Маклейн. И дори нарича книгата, която пише след това приключение на живота си, тъкмо така – Камино: Пътуване на духа. Тя, както правят поклонниците от стотици години, стига до едноименната катедрала в
испанското градче Сантяго де Кампостела
за да се поклони пред мощите на апостол Яков Зеведеев, обявен за светец след като е обезглавен през 44 г.
Казват, че по Пътя към Сантяго всички бариери изчезвали. Затова там можеш да срещнеш и хора с физически недъзи, такива, които нямат пукнат лев (или пък са дали последния си, за да стигнат дотам)… и ужасно много търсачи. Търсачи на отговори, на ново начало, на ценности, на приятели, на любов, на приключения.
Днес Lifebites.bg ще ви срещне с един от тях. Димитър Копринков от Горна Оряховица. Един от българите по пътя до Сантяго.
![Димитър Копринков](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/10/11350535_10205183352397815_1947577914731243162_n-725x483.jpg)
Митко, какво те накара да поемеш пътя към Сантяго?
Това, което ме накара да тръгна, беше желанието да си прочистя съзнанието и духа. Това беше
причината да извървя пътя до Сантяго
Казват, че по него хиляди години са вървели щастливци и несретници, крале и бедняци… Ти какви хора срещна?
По пътя срещнах естествено всякакви хора, включително и такива, които се чувстваха щастливи, единствено докато са на пътя. Преобладаваха търсещите хора, като мен, с много въпроси към себе си и света.
Успя ли да намериш отговорите?
Няма отговори, душа… Или поне се правя, че не съм ги разбрал.
![10492156_474859139355477_7644776544744373981_n](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/10/10492156_474859139355477_7644776544744373981_n-644x483.jpg)
Още първия ден много бързо се сприятелих с един американец и един чех – Чад и Ян. С тях беше много забавно, но се наложи да се разделим, защото те не си даваха много зор. Аз наивно смятах, че няма начин да не се засечем пак и заради това, нямам никакви координати и информация за тях.
Хората са най-важното и интересно нещо
на това иначе доста еднообразно ходене.
![collage-1](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/10/collage-1-4-745x179.jpg)
Имаше ли момент, в който да съжалиш, че потегли на това пътешествие?
Имах моменти на съмнение, заради проблеми със здравето, но май не съм съжалявал, че съм тръгнал. Не, определено – не съжалявам.
С кого пътува и за колко време измина 800-те километра до прочутата катедрала Сантяго де Компостела?
![Сантяго](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/10/collage-2-2-745x365.jpg)
Пътя го минах точно за 30 дни. Хората, с които пътувах са много. С някои нарочно се търсехме, с други правехме тайфи за известно време, с трети постоянно ме събираше пътят. И от трите категории
останаха само приятелства
![паеля](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2016/10/11539604_10155657938025161_517262285162977459_n-362x483.jpg)
Коя беше най-абсурдната мисъл, която те сполетя по време на прехода?
Не знам за най-абсурдната мисъл, но си спомням, че се чувствах абсурдно щастлив, докато бърках паеля за 30 човека в едно от албергетата.
Би ли го направил отново?
Бих и ще го направя.
Прочетете още: Петър Дънов – за любовта, смирението и успеха
Още снимки от пътуването на българина вижте в галерията по-долу: