Татяна Чохаджиева
Обичам думите вселени - тези, които се изписват с няколко букви, а за значението им може да се напише роман. Като саудаде, икигай, дуенде. Обичам и хората вселени - тези, с които всяка среща е вълнуващо пътешествие, които без да знаят всеки път разгръщат страници от собствената ти душа и ти подават парченце смисъл. Обичам фотографията, книгите, разходките с кораби, дъждовните дни, филмите, музиката и танците, сцената. А най-много обичам двете си деца - все още малки породени братчета, а вече цели вселени.
Успехите на България по света
Езикът при децата, които живеят в чужбина
Езикът е редовна тема на разговор на българите в чужбина. Семейството ми живее извън пределите на родината от няколко години. Българи сме – и аз, и...
Христо Кирилов – Златната китара на Европа
Преди време, когато карах такси в Лас Вегас, имах шанса да возя популярен руски кино режисьор, който се оказа, че познава мой скъп приятел...
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...
За интернет и други новости в трафика на хора
Наскоро ви разказахме две действителни истории за част от "работата" в чужбина. Искахме да повдигнем отново темата за едно от най-сериозните престъпления срещу личността. А...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...