Артур Шопенхауер развива атеистична метафизична и етична система, която е описвана като проявление на философския песимизъм.
Артур Шопенхауер се ражда на 22 февруари 1788 г. в Прусия, на територията на днешна Полша. Изучава изкуства и естествени науки, след което се насочва към метафизиката и психологията.
Шопенхауер става доктор по философия
като се съсредоточава най-вече върху идеите на Имануел Кант. Усвоява и развива неговата философия, отнасяща се до начина, по който преживяваме нещата от живота. Най-популярният му труд е Светът като воля и представа. Пише в сферата на психологията, философията, етиката, естетиката, политиката, човешкото развитие и границите на ума и живота и т.н. Като наследници на Шопенхауер се сочат имена като Фридрих Ницше, Рихард Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др. Големият немски философ си отива от този свят на 21 септември 1860 г.=- на 72-годишна възраст.
Подбрахме за вас част от най-емблематичните цитати на големия мислител Артур Шопенхауер.
Приятно четене!
Разликата в гордостта и суетата е в това, че гордостта е убеденост в собствената ни висока стойност, а суетата – желание да се създаде у другите такава убеденост.
Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите.
Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоят враг.
Човек е роб на чуждото мнение и хорските оценки.
Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.
Често и не без основание се твърди, че низшият духом бил най-блажен – ала едва ли някой му завижда.
Славата трябва да се извоюва, а честта просто да не се губи.
Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.
Шопенхауер е сред първите мислители в западната философия, които споделят и утвърждават важни принципи на източната философия.
Всяка нация се присмива на другите – и всичките имат право.
Утрото е младостта на деня. Тогава всичко е весело, свежо и лесно. Човек не бива да го съкращава, ставайки късно.
След смъртта ще бъдеш това, което си бил, преди да се родиш.
Най-голямото удоволствие е да правиш нещо, да създаваш, без значение дали е кошница или книга. Непосредствено щастие е да виждаш как изпод ръцете ти излиза нещо, расте от ден на ден и накрая бива завършено.
Онова, което хората наричат съдба, най-често са собствените им безумства.
Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.
Прастара е грешката, че съвършено вярно е само онова, което е доказано, и че всяка истина почива върху доказателство – напротив, всяко доказателство почива върху недоказана истина.
Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.
Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.
Първичните хора се справят по-бързо и по-успешно в живота.
Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.
Самият свят е Страшният съд.
Въпреки че работата му не е оценена подобаващо от неговите съвременници, Шопенхауер и трудовете му оказват силно влияние в бъдещата философия, литература и наука..
Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.
Да желаеш безсмъртие, е да желаеш увековечаването на една голяма грешка.
Ако някакъв бог е създал света, не бих желал да бъда този бог – страданието на света би разбило сърцето ми.
Между желанията и тяхното сбъдване минава цял един човешки живот.
Всеки трябва да бъде за себе си върховна и най-значителна ценност.
Човекът е единственото животно, което причинява на другите болка, нямайки при това никаква друга цел.
Женитбата означава да загубиш половината си права и да удвоиш задълженията си.
Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.
Човешкият живот е само борба за съществуване, при която поражението е сигурно.
У хора с ограничени възможности скромността е просто честност. У надарените обаче тя е лицемерие.
От гледна точка на младостта животът е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта – много кратко минало.
Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.
Първите четирийсет години съставят текста, а следващите трийсет – коментара към него.
Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.
И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.
Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.
Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.
Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.
Всички религии обещават награда за качествата на сърцето или волята, но никоя за качествата на ума.
Всеки припознава за граници на света границите на своето полезрение.
Един от любимите ми философия и иноватори в сферата психологията и филосифията. Намираш и едновременно с това “изгубваш” себе си във всеки негов цитат!
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Един от любимите ми философия и иноватори в сферата психологията и филосифията. Намираш и едновременно с това “изгубваш” себе си във всеки негов цитат!