Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София. Дъщеря е на поетаГео Милев и актрисата Милица Милева. От баща си съхранява само един по-ярък спомен. Заедно с малката си сестра Бистра са около него и трепетно го чакат да им нарисува нещо. Освен всичко друго, Гео можел да рисува чудно хубаво. За него Пабло Неруда казва:
“Много поети са умирали изтезавани заради живота и творчеството си. Великият български поет Гео Милев е убит само защото е написал една поема, която преведох с жар и обич.”
Леда Милева.
Семейство Милеви живее доста бедно. Квартирата в София се състои от една стая, претъпкана с книги. Леда помни нощта, когато мъж в черни дрехи идва и отвежда завинаги баща ѝ, уж “за кратка справка в полицията”.
Бъдещата детска писателка завършва Американското основно училище в София. След това се дипломира в Американския колеж, където неин съученик е Петко Бочаров. Тъй като семейството ѝ няма средства за пълна издръжка в частното училище, малката е принудена да помага в столовата, докато се учи.
Следва четири семестъра право в Софийския университет. Курсистка е към Института за подготовка на детски учителки към Американската детска градина в София. От тази ранна възраст датира интересът ѝ към вълшебния свят на децата.
Леда Милева има два брака
От първия се ражда една дъщеря, а от втория – син. Втория път се омъжва за голямата си ученическа любов от Американския колеж – журналиста и преводач Николай Попов. С него през 70-те ще работят заедно по преводи на американска литература (Американски поети, издание от 1970 г. и Американски негърски поети от 1975-а).
Проследявам с интерес последните телевизионни изяви на Леда Милева. И след 90-тата си годишнина писателката е впечатляващо жизнена. Сещам се за именития ѝ баща и неволно правя сравнение помежду им. Сигурно е голяма отговорност да си наследничка на такава литературна знаменитост. Живее ли у Леда Милева духът на гениалния родител?
Тя притежава респектиращо излъчване. Поддържана и елегантна жена, в която има нещо от строгия вид на учителката по математика. Тъкмо човек се колебае дали насреща му е някоя от превзетите дами на родния хайлайф и… Изведнъж на лицето ѝ грейва
Леда Милева е лъчезарен събеседник. Държи се свойски. Говори спокойно, постоянно се усмихва, не парадира с високо положение и широки познания. Твърде далеч от пламенната натура на Гео Милев, който си мечтае за оварваряване: “за варвари, хулигани, печенеги – с пламък в очите и железни зъби. Варвари, нова раса – която да влее нова кръв в българската поезия”.
Дъщерята на поета-бунтовник прилича на английска баронеса. Каква ирония?! Бащата бленува “пурпурен гняв величав”, а дъщерята твърди, че
“всичко, дето беше грозно, сиво, стана слънчево, красиво.”
До интересни изводи ще доведе един паралелен прочит на двамата. Бащата – краен отрицател, а дъщерята – с позитивен възглед за света.
При всички положения е вярно, че бюрокрацията наследи революцията. И накрая най-пламенните революционери (или пък децата им) се превръщат в загрижени за държавния ред бюрократи.
Такава е житейската съдба и на Леда Милева
Заема все отговорни държавни постове. Едва на 24 е, когато я назначават за ръководителка на детския час в Българското национално радио. Тя отговаря за екипа, който реализира детските приказки, пиеси и стихчета в радиоефира. Работи в радиото 7 години. След това е завеждащ редакция в Народна младеж и Български писател, главен редактор е на списания за най-малките, главен редактор в студиата за анимационни филми.
Няколко години е директорна Българската национална телевизия. После е постоянен представител-посланик от българска страна в ЮНЕСКО, Париж. Председател е на българския ПЕН клуб и на Съюза на преводачите в България. Леда Милева прави забележителна кариера, заемайки видни управленчески позиции – в радио, телевизия, печатни издания, администрация. Професионалните успехи обаче никак не я главозамайват.
Леда Милева е много земен човек
Най-изявената черта от характера ѝ е огромната любов, която изпитва към децата. Тази любов е непресъхващ извор на творческото ѝ вдъхновение.
“Да твориш за деца, значи да бъдеш близо до самата зора на живота, близо до смеха и радостта. Да твориш за деца, значи да чувстваш топлината на детското сърце, винаги отзивчиво към съдбата на другите и чувствително към красотата в живота.”
Леда Милева твърди, че не вярва в свръхестественото. В материалния свят тя изключва каквато и да е неведома намеса.
“Станала рано зарана нашата Меца Мецана”…
Вижте още от перото на Леда Милева – стихотворението – Завръщане
Фантастичният свят на детските ѝ творби обаче попада в пълната власт на свръхестественото. Там всичко е живо, може да мисли, действа и да изпитва чувства. В пиесата Вълшебните очила добрата река Росица извива ярка дъга над водата, за да може Радко по-бързо да премине по нея и да стигне до дядо си. Детското хвърчило следва навсякъде
децата в приключенията им
А бостанското плашило налага немирници с дървените си ръце. Катеричката и Ежко разговарят с хората и много се сърдят, когато някой ги обиди. Вълшебните очила са нужни, твърди Леда Милева в едноименната детска пиеса, за да може “всичко, дето беше грозно, сиво“ мигом да стане “слънчево, красиво”. Когато човек си сложи вълшебните очила, както прави Радко, той става на мига по-добър.
В Когато куклите не спят и Пътешествие в джунглите децата разбират за съществуването на един Куклен град.
“Тук деца ще дойдат с песен, всеки ден ще е чудесен, че и кукли, и деца имат весели сърца.”
В Куклен град всичко върви “по мед и масло”. Куклите се смеят, играят и пеят, дори се влюбват.
Но тайно – надалеч от злите очи
Най-известното произведение на Леда Милева е стихотворението Зайченцето бяло, превърнало се в любимата на всяко дете едноименна песничка.
Една от най-прочутите творби на Леда Милева е стихотворението Зайченцето бяло.
“Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка.”
Леда Милева обяснява, че не се е учила от никого как да пише. “Няма училище за писатели. Сигурно съм се родила с дарбата”, казва с усмивка тя. Най-голяма гордост от работата си чувства, когато вижда в читанка за втори клас във Франция свое стихотворение – Петьо кара камион.
Авторката на Зайченцето бяло е сред най-четените, издавани и награждавани български писатели след Втората световна война. В предговор към своя стихосбирка твърди:
“Иска ми се стихотворенията, които пиша, да направят децата мъничко по-умни, по-честни, по-добри. Да им дават сили за борба срещу грозното, за да побеждава красотата.”
Това е писано преди почти половин век. Днес можем да заключим, че целта на Леда Милева е изпълнена. Четящите деца са по-умни, честни и добри от другите. Страстта към четенето се отключва в най-ранна възраст: в детството, когато стихотворенията на Леда Милева са от първите “жертви на страстта”.
Вижте още… историята на Ран Босилек, който ни подари детството в рими
Неговата визитка е кратка: Константин Работов - баща, съпруг, певец, вокален педагог. Завинаги влюбен в музиката!!! Преди години Константин беше част от момчешката група 032. Дълго време след...
Лъчезарната усмивка на Виляна Калинкова ще привлече вниманието ви още щом отворите страницата на компанията United Technologies Aerospace Systems. Тя е един от най-младите...