С мотор по Пътя на коприната: 7 месеца подготовка

0
подготовка
Руско и моторът му, екипирани до последния детайл след 7-месечна подготовка.

20 хиляди километра по Пътя на коприната, изминати с мотор за 2 месеца – вече ви издадохме, че предварителната подготовка на Руско Русков за това приключение трае 7 месеца. Благодарение на историите му, прекосихме с него 10 държави, изживяхме и културния шок, и най-екстремните му дни – от затъването с мотор в пустинята на Туркменистан до прекосяването на цял Узбекистан без капка бензин по бензиностанциите.

Днес използваме последната си среща с него, за да го попитаме за уроците, които си взима с навъртането на толкова километраж сам. И за дните, прекарани в подготовка преди това пътуване, създало повече въпроси, отколкото отговори, както ще се уверим накрая.

Колко време се подготвя за това пътуване?

7 месеца. Безкрайни 7 месеца. Самата подготовка за мен беше част от удоволствието на това пътуване – от проучването колко храна да носиш, до това, колко ще е температурата. Особено като пътуваш сам, е важно да си подготвен колкото може повече.

подготовка
Маршрутът, за който се подготвя Руско
Защо и откога караш мотор?

От доста скоро, всъщност. Извадих книжка през 2014 г. Бях излязъл в отпуск, а времето беше лошо и като нямаше какво да правя, реших, че ще изкарам книжка за мотор. Дотогава имах опит с колелото.

Първата ми обиколка с мотора направих миналата година – за една седмица навъртях 4 хил. километра из България. От там се запалих по тези дълги пътувания.

Какво ти хареса в тях?

Че за кратък период се сблъскваш с много преживявания, хора и остават приятелства и спомени за цял живот. Като привърши това пътуване, започнах да мисля накъде пак да тръгна.

Беше ми голяма мечта да ида до Монголия. Казах си – догодина правя 10 години във фирмата, пускам си отпуск и отивам там. Мой приятел беше правил с жена си подобно пътуване, но с джип, и те бяха до голяма степен вдъхновението да избера да мина през Памир.

По-късно, по време на самата подготовка, осъзнах, че няма да успея да изкарам бизнес виза за Русия, а исках такава, за да имам повече време да обикалям Монголия. Представях си да се завъртя там за месец. Може би е добре, че стана така. Монголия е кофти място, ако си с толкова голям мотор.

подготовка
Руско спи на терасата, за да се подготви за екстремните условия.
Ти си тръгнал с чисто нов мотор.

Моторът пристигна 20 дни преди пътуването и до последния ден търпеше модификации.

Как се поддържа толкова нова машина в страни от Третия свят?

Само на едно място може да се сервизира. Обслужих го в Казахстан, където имаше официален дилър. При много добра подготовка не се налага моторът да бъде обслужван на път по-често от 15 хил. км. Разбира се, това не изключва ежедневното чистене и смазване на веригата, както и смяна на въздушния филтър на всеки 8 хил. км.

Но е логистически трудно до невъзможно да намираш резервни части. Затова пътувах с резервна гума. Носех си части и течности за всичко възможно – масло, спирачки, въздушни филтри, горивна помпа, всичко, което очаквах евентуално да се случи. За щастие, не се наложи почти нищо от тях да ползвам.

Постарал си се в техническата подготовка.

Цялата подготовка беше като на война. Направих много промени по мотора, свързани с два фактора: лошия бензин в Узбекистан и изключително прашната обстановка по пътя. Затова се наложиха специални модификации. Бях разглобил целия мотор до двигателя – само него не пипах. Беше добър опит за мен самия как да работя по мотора при нужда. Добре, че все пак не се наложи.

А как се справи с издаването на толкова много визи?

Най-близките посолства на повечето държави са във Виена и в Берлин. Ако нямах приятел в Германия, задачата щеше да е невъзможна.

Визите са навързани, повечето са с входно-изходни дати. Започва се с иранската и
след това имаш два месеца за всички останали. Някои визи не успях да изкарам преди отпътуването, за тях се погрижих в Турция и в Иран, по време на път.

Туркменистанската се оказа една от най-трудните – според всички хора, които срещах на пътя след това. Някъде към 7-8% е вероятността да успееш да я изкараш. От миналата година са направили промени, изискващи много документи и проверки. Бавно е – бързата поръчка ми отне 20 дни.

Масово на хората им бяха отказали точно тази виза и правеха схема с ферибот от Азербайджан, което е доста заобиколна опция. Запознах се с двойка, пътуваща с джип – на жената ѝ бяха дали виза и карала джипа през пустинята сама, а мъжът трябвало да хване самолет.

подготовка
Пътешественикът свежда багажа си до минимум. Снимка: Руско Русков
Как подбра какъв багаж да вземеш със себе си?

Това беше много интересна част от подготовката! Опитът ми от моята обиколка на България беше само с 3 дни спане на палатка. После нощувах при родителите ми – родом съм от Търговище, а на морето – по хотели или в компанията на рокери. С две думи – нищо особено. А предстоящото пътуване носеше много повече предизвикателства.

Най-високата точка щеше да е 4650 м, планът ми беше да спя на палатка край едно езеро на 4200 м. Което изисква доста обемист багаж, а аз съм с мотор. Започна се едно безкрайно умуване…

Вярно ли е, че си спал на терасата?

Да, върху кашон. Беше миналата зима. Чаках температурите да паднат много ниско. Трябваше да видя какво е да спиш на по-студено с тънък спален чувал, за да се вкарам в примерна обстановка.

У дома всичко беше постоянно на земята. В самото начало, когато нямах още мотора и дисагите, взех един стол и трупах багаж около него. Ходя на работа, връщам се вечерта, започвам да вадя багаж, да подреждам, да го намалявам до абсолютния минимум.

подготовка
Тестовите условия за подготовка преди отпътуването. Снимка: Руско Русков

Какви дрехи си взе?

Имах 3 тениски, къси гащи за плуване, 3 броя боксерки, 2 чифта чорапи за каране, едни дънки, 2 чифта термо бельо, 1 тънко пухено яке, чехли и маратонки за планинско бягане. Минимумът! Хубавото на това е, че като свикнеш така, следиш за много малко неща. Трудното е, като се прибереш в България, и се чудиш какво да облечеш. (Смее се.)

На мен ми харесва точно това в пътуването, да разполагаш  с много малко неща, но точно нещата, от които имаш нужда. Така осъзнаваш, че в ежедневието си преливаме от неща, които не ни трябват.

Като говорим за битовия минимум, колко най-дълго изкара без къпане по време на пътя?

Само 3 дни. Носех, когато се налагаше, до 14 литра вода. Но това се случи едва на няколко пъти.

Каква беше медицинската ти подготовка?

Вероятно имам маниакален подход, но си направих всички възможни ваксини. Хепатит В е задължителна – ако паднете и се наложи да ви оперират, вероятността в тези държави да го хванете, е висока. Също задължително е да си оправите зъбите – отидете ли на зъболекар, говори се, че вероятността да хванете хепатит, е почти 100%.

Друг потенциален проблем са комарите. В южната част на Таджикистан има тропическа малария. Носех със себе си специални хапчета за малария, но комари нямаше – не уцелих сезона.

подготовка
Столът, който играе ролята на мотор в подготовката. Снимка: Руско Русков

За мое огромно щастие, не ползвах повечето лекарства, които бях взел. Прибегнах главно до затягащите. Просто има места, на които нашите кореми не издържат. Проблемът е, че тукашните лекарства там не помагат. Рецептата, която научих на път за тези случаи, е силен черен чай с много захар. Той обаче дехидратира и ако сте пили и хапчета за височинна болест, които още повече обезводняват, става голям проблем.

Тренираше ли, за да си във форма за пътуването?

Физическата ми подготовка включваше бягане и каране. Смъкнах доста килограми, но не съм го правил умишлено. Може би беше комбинация от стрес и бягането.

Разкажи ни за седмицата преди тръгването.

Тя е може би най-стресиращата част от цялата подготовка, а и от самото пътуване. Нищо никога не е готово. Списъкът само расте. Стресът е колосален. Няма никакво спане. Лягаш си с хиляди мисли в главата, будиш се към 4 сутринта и започваш да гледаш какво още има за отмятане.

Накрая идва денят преди тръгването. Тогава започваш да усещаш самия страх. Виждаш майка ти как се сдържа да не се разплаче. И до последно всичко е неясно. Но хубавото е, че в момента, в който тръгнеш, всичко това изчезва.

След една такава много висока плътност на събитията, връщайки се тук, където нови неща в ежедневието липсват, какво е усещането?

Трудно е. Първата седмица след завръщането, мина много бързо. След това се върнах на работа и контрастът беше много голям. Тогава ме удари една много сериозна депресия – от типа кой съм аз и за какво се боря, която продължи 2-3 седмици.

подготовка
Моторът на Руско – така, както е бил окичен по време на път – след завръщането му в София

Разказвам всички тези неща, гледам този мотор, а в същото време ежедневието ми сега е същото като преди да тръгна. Но знам, че много хора прекарваме много време, мечтаейки да направим нещо, без действително да го правим. Да направиш нещо, което си искал… Чувството после е неописуемо!

Какво ти струва тази мечта?

Много желание и много време. Ако въпросът е дали е скъпо – тръгнах с 3 хил. долара, от които се върнах с 800. Тези разходи включват храна, бензин, спане и джобни. Визите ми струваха още към 1000-1200 лева. Но срещах и хора, които пътуваха с нулев бюджет.

Всеки си има причина защо го прави. Опасно е. И като всяко друго нещо, е лесно човек да се пристрасти към него. Някои зарязват дом, бизнес, продават всичко, за да пътуват. Но превръщат пътешестването в чекпойнтове – един вид “тук съм, защото трябва да мина и оттук”. Аз не търся това.

Да не би да търсиш себе си?

Пътуването не е ключът към намирането на себе си. Осъзнах обаче, че човек се нуждае от много малко, за да се чувства истински щастлив. Светът е много по-безопасно място, отколкото си мислим, и човещината все още е запазена. Хареса ми тази връзка с хората, този опит да завържа контакт с местните и да разбера тяхното “Защо?”


Вижте още… коя е жената, обиколила 7-те чудеса на света за 13 дни

СПОДЕЛИ
Предишна статияМоята малка традиция: Да отброиш дните до Рождество
Следваща статияКак Йовков и Елин Пелин стигат до съд заради плагиатство
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор