Иван Ев. Гешов: Първият милионер начело на България

0

Богаташите на следосвобожденска България имат подчертана склонност към участие в политиката. Според някои историци това е твърде осъдително. Защото на повечето наши първенци държавата им се привижда само като отрупана с лакомства трапеза, на която бързат да се настанят и да се налапат до насита. А за бедняците е отредено единствено да стоят отстрани, да чакат огризките и накрая да платят цялата сметка. Богатите наследници може да бъдат упреквани, че вместо да хвърлят всичките си сили в развитие на фамилния си бизнес, избират по-лесното: да станат държавни служители и да прибират държавна заплата. Тази нагласа е определяна със звучната дума “службогонство”. Голямото изключение от това правило се нарича Иван Евстратиев Гешов.

За този именит и приказно богат българин участието в политиката на страната е мисия и патриотичен дълг. Той впряга всичките си пари, знания и лични контакти в полза на родината. Служи ѝ вярно повече от 30 г. Най-голямата му изследователка твърди:

“Иван Евстратиев Гешов поставя държавата България над всички, земята българска над собствената си личност, народа български на пиедестал. И си отива от този свят – и заслужил, и грешен, но най-вече работил за благото на отечеството”.

Влиятелните чужденци, с които общува, го определят като “коректен джентълмен”. По повод смъртта му британският вестник Таймс го споменава като “баща на отечеството”. А от Ню Йорк Таймс го наричат “големия държавен мъж на Балканите”.

Каква е причината великият българин Иван Евстратиев Гешов да е слабо известен на масовата публика у нас?

Заслугите за България на Гешов никак не отстъпват от тези на “българския Бисмарк” Стефан Стамболов. А в някои области дори с много го превъзхожда. Тогава защо на единия отдаваме слава и почит, а за другия – забрава и неведение?

Проблем пред положителното възприемане се оказва твърде знатния произход на Иван Евстратиев Гешов. Милионерски син е. Той е роден на 8 февруари 1849 г. в Пловдив. Произхожда от търговската фамилия Гешови, чието състояние към 1869 г. наброява около 2 млн. гроша. Гешови се занимават с търговия и лихварство. Търговско-банкерската им къща е със седалище във Виена. През 1865 г. се местят в Манчестър, където още разширяват бизнеса си.

Иван Евстратиев Гешов
Иван Евстратиев Гешов през 1874 г.

В Англия Иван Евстратиев учи една година при частен учител-англичанин. После се записва в Оуенс Колидж, а впоследствие и във Виктория юнивърсити в Манчестър. Завършва финанси и политическа икономия. Голям любител е на литературата, науката и изкуството. В Англия се формира като истински европейски интелектуалец, владеещ блестящо английски, френски, гръцки и турски.

През 1872 г. се завръща у нас, където се занимава с културно-просветни дела. Става председател на местното читалище в Пловдив. Поема издръжката на три общински училища с около 260 деца, купува книги,

отпуска помощи за бедни ученици

Цял живот Иван Евстратиев е измежду най-богатите българи, а около две десетилетия е най-богатият. През 1897 г. той е посочен за универсален наследник на сродника си Евлогий Георгиев. Това значи увеличаване на личното финансово състояние с около 6 млн. лв. Освен това Гешов се разпорежда със средствата (други 6 млн. лв.), заделени от братята Христо и Евлогий Георгиеви за сграда на висше учебно заведение в България.

Както е известно, до 1989 г. в историческите среди се пише с открита неприязън към “чорбаджиите-изедници” на XIX в. Масовата нагласа е, че щом някой, както в случая Гешов, е толкова богат – значи има нещо гнило и нередно. Държавникът Гешов има и друг “грях”, заради който е твърде непопулярен. Той има навика да се изказва осъдително за някои революционни проявления на българите. За Старозагорското въстание 1875 например пише:

“Народ не се въздига тъй, каквото тия заагорски изгорѝ – герои мислят”.

Портрет на Гешов
Портрет на Гешов

По време на подготовката за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. македонските революционери влизат във връзка с богаташа Гешов, за да финансира предстоящото начинание. На което той отвръща:

“Аз пари за въстания не мога да давам”.

Аргументира се, че не му е времето сега за бунт, защото в Европа ще “почнат да гледат на македонските борци като на терористи, анархисти и нихилисти”. Излиза прав, че това въстание е ненавременно. Гешов е политик на премерения риск и добре обмислените решения.

“Ние българите, от всички балкански народи сме най-консервативни”.

Правителството на Гешов
Правителството на Гешов през 1911 г.

Изрича тези думи през 1907 г. Това е ръководният му принцип в политическите дела. Издига се до министър-председателския пост (1911-13) в смутното време на Балканските войни и подготовката за тях. По-рано е директор на БНБ. Председател е на Българското книжовно дружество и на наследилата го Българска академия на науките. Прави много за уреждане на родните финанси по европейски образец.

Бори се срещу произвола и експлоатацията на селяните

“България е брашнен чувал: колкото повече го тупаш, толкова повече пуща. И тупаме ли, тупаме тоя нещастен брашнен чувал, като гледаме само, щото ние и  нашите влакна от тоя чувал да не бъдат отупани, Никой народ не може да се преобърне на брашнен чувал, да се тупа и изтърсва непрестанно и безнаказано”.

Гешов прави много за облекчаване участта на така милите му български селяни. По негова инициатива значително се намаляват данъците им. Започва да се облага с данък земята им, а не произведенията от нея, каквато е била практиката дотогава.

Революционният плам и емоционалните изблици никак не са присъщи за големия държавник. Английското възпитание го учи никога да не се оплаква и да не се вайка, да е вежлив и толерантен дори с политическите си опоненти. Гешов си подава оставката от министър-председателския пост в навечерието на Междусъюзническата война, предусещайки предстоящото “престъпно безумие”. Тогава България влиза във война със съседите си и бивши съюзници. По-късно ще обобщава грешката на наследника си на премиерския пост д-р Стоян Данев в едно изречение:

“Вироглавият Данев за един Солун погуби България”.

Иван Евстратиев Гешов има големи заслуги за привличане общественото мнение в чужбина към българските съдбини. Именно той е българинът, който се среща през юли 1876 г. с анкетьорите, заели се да отразят потушаването на Априлското въстание. Гешов пръв разговаря с Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър и им предоставя подробни сведения за зверствата над невинното население. По молба на Скайлър той изготвя доклад за търговията в Южна България.

През февруари и март 1877 г. Гешов праща анонимни дописки (“от един пловдивски кореспондент”) до английския вестник Таймс, описващи нерадостната съдба на българите под османско владичество. Подривната му дейност е наказана с избухване на Руско-турската война 1877-1878 г. Иван Евстратиев и други членове на фамилия Гешови са задържани през август 1877 г. и

осъдени на смърт от османското правителство

Под натиска на английски и руски дипломати присъдите им са заменени със затвор. Освободени са с подписването на Санстефанския мирен договор. Михаил Маджаров казва в спомените си за Гешов:

Иван Евстратиев Гешов
Иван Евстратиев Гешов. Снимка: Държавна агенция „Архиви“

“Той бе публицист с европейски размах, той бе държавник с образцова толерантност. Той обичаше България с всичките ѝ недостатъци”.

На 11 март 1924 г. България завинаги се прощава с Иван Евстратиев Гешов. За него казват, че е държавник, повече годен за творчество, отколкото за борчество. Деликатен и фин човек, особено взискателен към семейството и близките си, посветил се цял на народа си.

“Аз настоявам никой от нашето семейство да не дава пример на разкош и неприлично гуляне в момент, в който България се разпъва”.


Вижте още… историята на богатия фабрикант Христо Бобчев

Отговор