Мръсен въздух: Как Ню Йорк реши този проблем?

За първи път бях в Ню Йорк през 2005 г. Никога няма да забравя първото си усещане. Намирах се в сърцето на Манхатън – в центъра на квартала Мидтаун, точно до прочутия комплекс Медисън Скуеър Гардън. Въздухът миришеше неприятно и се усещаше някак… лепкав. Погледнах нагоре и над главата си не видях синьо небе. Само скупчени един в друг върхове на небостъргачи, а между тях – сивота. Пък уж времето беше слънчево. Единствената ми мисъл в този момент беше: “Господи, как ще дишам тук цели 20 дни?” Е, оцелях, дишайки този мръсен въздух и дори се влюбих в този щур град, но това е тема на съвсем друг разговор.

През 2016 г. отново имах шанса да попадна там. И това, което най-много ме впечатли, да не казвам – смути, беше отново въздухът. Този път в града се… дишаше. Свободно. Нямаше осезаема разлика с Цюрих, откъдето бях тръгнала. Над главата ми, в свободното пространство между покривите на небостъргачите, небето синееше. Ама как така? Какво се е случило тук? Политика в най-добрия смисъл на думата (започната от кмет-републиканец, продължаваща при кмет-демократ). Осъзната нужда и воля за справяне с проблема. Простичко изглежда. А хич не е. Особено в един от най-големите градове на света.

Големите малки беладжии, които ни разболяват, когато дишаме мръсен въздух: Фини прахови частици РМ2,5: Това е един от важните показатели за чистотата на въздуха. РМ2,5 са много малки частици – 2,5 микрона или дори по-малки. Получават се от работата на бензиновите и дизелови двигатели, при износването на накладки, гуми и асфалтово покритие, при изгаряне на различни горива, особено твърди и т.н. Заради това, че са толкова малки, те могат да достигнат навътре в дихателните пътища – до алвеолите на белите дробове. Смятат се за причинители на куп проблеми и заболявания – основно дихателни, белодробни, сърдечно-съдови. Серен диоксид Безцветен газ с остра, задушлива миризма. Уврежда озоновия слой. Подобно на фините прахови частици, той се свързва с множество заболявания и усложнения.

Всичко започва на 22 април 2007 г., когато кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг оповестява PlaNYC. Това е първата до момента инициатива за устойчиво развитие на града. Идеята ѝ е да го подготви за очакваното предстоящо увеличение на населението му с още близо 1 млн. души до 2030 г.

За изпълнението на инициативата първоначално са ангажирани 25 градски агенции, които трябва заедно

да превърнат Ню Йорк в “по-зелен, по-голям град“

Поставена им е амбициозната цел до заветната 2030 г. да постигнат най-чистия въздух сред всички основни големи градове в САЩ. Какви стъпки предприемат? Безбройни и най-разнообразни. Но когато става дума за чистотата на въздуха, обикновено се посочват две основни неща, изиграли съществена роля.

Отоплението

През 2005 г. е отчетено, че около 10 хил. сгради в града се отопляват с горива, които замърсяват значително атмосферата с фини прахови частици и серен диоксид, освен всичко останало. Властите се обръщат за съдействие към държавни и местни организации и успяват да прокарат законодателство, което намалява допустимото съдържание на сяра в горивата за отопление.

През 2012 г. лансират програмата NYC Clean Heat и само за 3 години успяват да стимулират над 6 хил. сгради да подменят отоплението си с по-чисти горива. В резултат – значително спадат нивата на серен диоксид и фини прахови частици РМ2,5 (онези, които стигат до алвеолите на белите дробове и създават сериозни дихателни и сърдечно-съдови проблеми).

Другото, което се забелязва още на пръв поглед – транспортът

По улиците се движат много хибридни превозни средства. През септември 2012 г. например близо 60% от таксиметровите коли вече са хибриди. Това са хиляди автомобили. Сред автобусите на градския транспорт също голяма част минават на такива модели. А от началото на 2018 г. са пуснати експериментално в експлоатация и първите изцяло електрически автобуси. По примера на други големи градове в света като Виена, Лондон, Чикаго и Лос Анджелис.

И още нещо във връзка с транспорта. Инвестира се в строителството на множество велоалеи. А през май 2013 г. в действие влизат хиляди велосипеди CitiBike, които могат да се вземат за придвижване на кратко разстояние срещу ниско заплащане, като се оставят на някоя от стотиците станции. Първоначално мрежата разполага из Ню Йорк 6000 велосипеда и 332 станции. Към днешна дата вече има 10 000 колелета и 600 станции. Всеки ден се осъществяват близо 40 000 придвижвания. Това е най-голямата подобна програма в САЩ.

Десетина години след старта на амбициозната инициатива – през 2016 г. Институтът за Земята на Колумбийския университет публикува данни, според които

качеството на въздуха в Ню Йорк е значително подобрено

Спират се на три основни показателя – количеството на фини прахови частици (основен проблем и за София), концентрацията на серен диоксид и честотата на астматичните случаи сред бедните слоеве на населението.

Оказва се, че по показателя за фини прахови частици РМ2,5 повечето райони на града са покрили или с малко надвишават нормите, поставени от Световната здравна организация (СЗО). По отношение на серния диоксид, отчетено е намаление с 67% на нивата в периода 2008-2014 г. И което е по-важно – ниските стойности се запазват. Явно те не са случайно отчетени.

Това закономерно се отразява и на здравето на хората

През 2013 г. е регистриран спад в тежките случаи на астматични проблеми. 1600 души по-малко са преминали за една година през спешна помощ с тежки астматични пристъпи. А смъртните случаи са намалели с цели 780 на година. В същото време, обърнато е внимание, че в районите на града с по-бедно население три пъти повече деца боледуват от астма, причинена от замърсяването на въздуха, в сравнение с районите с по-богати жители.

Да, Ню Йорк е известен с какво ли не и чистият въздух по традиция не се посочва сред основните му преимущества. Но ако преди положението там е било тревожно, днес е достойно за уважение. Защото властите в този огромен град, с всички предизвикателства на живота в него, определено могат да се похвалят с успехи по отношение на качеството на въздуха. И не, това не е шега.

По данни на СЗО: Замърсяването на въздуха поставя основен риск върху здравето на хората. То е причина за дихателни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания с остър и хроничен характер. През 2014 г. 92% от населението на Земята е живяло на места с мръсен въздух, който  не отговаря на нормите, поставени от организацията. Около 3 милиона случая на преждевременна смъртност в света през 2012 г. се дължат на мръсен въздух.

Вижте още… за мръсния въздух в София