Аралско море, което се превърна в отровна пустиня

Само човекът може да навреди в такива мащаби на природата и... себе си

Аралско море
Аралско море днес е пустиня. Photo credit: neil banas via Foter.com / CC BY-NC

Чували ли сте за корабно гробище насред пустиня? От какъв зор са стигнали корабите до пустинята? Какви са тези кораби – антични или съвременни? Ще се изненадате от отговорите, освен ако вече не се досещате, че ще говорим за Аралско море.

Само преди половин век на това място кипи от живот. Нарича се МОРЕ неслучайно. Тогава то е все още четвъртото най-голямо езеро в… света! Името му означава “островното море” заради повече от 1000 острова, на които е дом. Днес обаче е отровна пустиня с името Аралкум. Окичена с гръмкото (и срамно за хората) звание една от най-големите екологични катастрофи в историята.

Аралско море
Първи руски кораби по Аралско море. Тарас Шевченко, 1848 г.

Аралско море се намира(ше) в Централна Азия, по границата между Казахстан и Узбекистан. Преди има-няма половин век тук процъфтява риболовната индустрия – с улов от 40-50 хил. тона годишно и даваща прехрана на над 60 хиляди души. Днес предишният воден басейн е токсична пустиня. И причината за това не е природата – някакъв неин каприз или катаклизъм.

Единствената причина са… хората

През 60-те години на 20 век съветските учени лансират мащабен план за преустройството на централноазиатските степи. Според него, в района трябва да се отглеждат култури като ориз, плодове, зърнени, но най-вече памук. Абсолютно нетипично растение за този твърде сух район. Властите тогава обаче са силно амбицирани и гордо се заемат със задачата да преобразят природата.

За целта водите на двете основни реки, захранващи езерото-море – Амударя и Сърдаря, се отвеждат настрани. Това са близо 90% от водите, вливащи се в Аралско море. В резултат – пустинята започва да процъфтява, а морето постепенно да изчезва. До степен да се свие до някакви си… 10% от предишната си площ.

Аралско море
За това, че тук е имало море, напомнят само ръждясващите корабни останки. Photo credit: Martijn.Munneke via Foter.com / CC BY

А за миналото на това страховито днес място напомнят само ръждясващите останки от някогашните риболовни кораби. Стоят някак странно насред кафявата пустош. Изоставени. Ползвани само от добитъка и преминаващите туристи, които търсят сянка под жаркото слънце на пустинята. Досещате се какъв е ефектът и върху

поминъка в района на бившето Аралско море

Първо се повишава рязко солеността на морето, заради намалелите притоци от сладка вода. Масово започват да измират растения и животни. От 32 вида риба, остават само 6. Междувременно хората са принудени да закрият пристанища и заводи за преработка на риба. Предишните водни площи остават само сухи пясъци, покрити с отровен коктейл от сол, химикали и пестициди, използвани в селското стопанство в някои райони наблизо. Вятърът ги разнася и започва да съсипва селското стопанство, заради което се случва всичко.

Солено-пясъчните бури, които се разразяват по дъното на предишния водоем, носят със себе си остри и хронични заболявания. Белодробни, стомашни и чернодробни болести, рак, дефекти при раждането. А всичко се обостря допълнително от все по-горещите лета и все по-студените зими.

Аралско море
Аралско море през 1985, 1997 и 2009 г. Снимки: NASA

И за капак – насред бившето море кротко дебне още една опасност. Докато било нормален водоем, в него имало остров с името Възраждане. В годините на Студената война той е дом на военна база Бархан – център за

разработка и изпитания на биологични оръжия

Правели се опити върху коне, маймуни, магарета, овце, морски свинчета и мишки с бактерии на антракс, чума, ку-треска, бруцелоза, туларемия, тиф, ботулин и др. Хиляди учени и военни работели там.

Аралско море
Останките от база Бархан на бившия остров Възраждане в бившето Аралско море.

От 2001 г. островът вече не е остров, а полуостров със свободен достъп по сушата. Базата е изоставена. А контейнерите уж са заровени. Всичко това обаче веднага изправя косите на учени и лекари заради изключително голямата оспасност от разпространение на страшните зарази. Все пак, през лятото температурите достигат 60 градуса и това създава съвсем реален риск. Гризачите в района може да се заразят, а с това да разпространят смъртоносните болести. А не дай Боже, контейнерите да попаднат в ръцете на терористи…

Да, положението никак не е добро. И за всичко, отново напомняме, са виновни хората. Преди десетина години от казахстанската страна бе лансиран нов проект – този път за спасяването на северната, все още не съвсем изгубена част от морето. Изграден бе язовир, а той бързо започна да се пълни с вода. Солеността на водата в малките останки на предишното море намаля, а с това рибата започна да се завръща. Независимо от този частичен успех обаче според учените няма реална възможност предишното море да бъде възстановено до нивата отпреди катастрофата. Мрачна прогноза, която за жалост е по-реална от всичко.

Аралско море
Около бившето Аралско море е процъфтявал риболовът. Днес няма и помен от това. Photo credit: Mark Pitcher via Foter.com / CC BY-NC

Вижте още едно природно чудо, създадено от съветските учени –
Вратите на Ада

1 КОМЕНТАР

Отговор