Глухите камъни
Глухите камъни е един от най-големите тракийски скални култово-погребалени комплекси в Източните Родопи. Възникнал е през ранножелязната епоха и е функционирал през Античността и Средновековието. Представлява комплекс от над 200 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитен скален блок; изсечени в скалата две гробници; и стълба, водеща към водохранилище и тракийско селище, съществувало южно от скалата. Като пример за почитта на населението към това място и приемственост между религиите, тук е изградена и църква от 5-6 в. част от монашеска обител, която вероятно е разрушена и разграбена от войниците на Третия кръстоносен поход. Мястото е обявено за природна забележителност в края на 1972 г.
Колесницата от Караново
Находката представлява уникална древна колесница с 4 големи колела и скелетите на два коня. Датирана е от средата на І век от новата ера. Откритието е направено от екипа на археолога Веселин Игнатов от новозагорския исторически музей. За намирането на находката е спомогнал кметът на село Караново, който е алармирал, че иманяри са направили 4-метров изкоп в могила, намираща се източно от селото и така чрез спасителни разкопки е направено уникалното откритие. Смята се, че артефактът е част от погребение на тракийски владетел, който според древнотракийския обичай е погребан със своята колесница. Районът около село Караново, Нова Загора е известен с 26 могили. Мястото е обитавано от дълбока древност – следи от живота през бронзовата епоха и неолита са открити в седемте слоя надграждания в селищната могила, където са намерени многобройни артефакти от поминъка на населението – предимно глинени съдове, керамика, сечива и огнища. По-късно този участък е обитаван и от траките. Богатите тракийски погребения в могилите стават обект на иманярски набези. Според статистиката останките на повече от 200 колесници са открити от иманяри.
Тракийският некропол под Струма
Откритието е направено при строежа на ЛОТ 1 на автомагистрала „Струма”. Уникалният плосък некропол е от VIII-IV век пр. Хр. и се намира между днешните села Дрен и Делян. Каменните струпвания са с обща дължина над 300 метра и площ 5825 кв. метра, като подобен аналог няма в световен мащаб. Тракийският некропол под магистрала Струма е най-големият от І хил.пр.Хр. в Централнобалканската зона. Състои се от огромни верижни комплекси и е необичайно богат за бедния край, в който се намира. Гробните дарове са предимно оръжия и накити, което говори за високия социален статус на погребаните. Освен това в пода на некропола е открито и златно съкровище, състоящо се от златни нагръдници, златни обеци, фиби, изделия от сребро, кехлибар и др. За жалост целостта на невероятното откритие е накърнена при строежа на магистралата и тук трябва да се запитаме колко ли е струвало да се отклони аутобанът, за да се запази изцяло това невероятно късче история.
Перперикон
Перперикон е археологически комплекс в Източните Родопи, за който няма как да не сме чували. Той се състои от голямо мегалитно светилище, датирано от преди 8000 г., паметници от античността и средновековна крепост. При траките Перперикон е представлявал свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, византийци и българи. Унищожен е от турците в 14 в. Счита се, че това е светилището на бог Дионис на тракийското племе сатри, а то, заедно с това на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древността. Според древни легенди в прорицалищата върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Освен с огромното си значение в миналото, мегалитният комплекс е известен и днес с факта, че е най-големият на Балканския полуостров, с площ около 5 km².
- Храмът на Кибела в Балчик
Храмът на Богинята майка – Кибела в Балчик е единственият открит и запазен елинистичен храм не само в България, но и на Балканите. Античният храм е открит през април 2007 г. при строителни дейности на частен имот в крайбрежната зона на града. Разкопките, ръководени от Игор Лазаренко, разкриват най-добре запазения досега храм на Кибела – Великата майка на боговете. Постройката е с площ 93,5 кв.м. и се отнася към интервала 280-260 г.пр.Хр. Сградата е много ценна за историците не само поради запазеността си, но и защото в нея са открити 27 изцяло или почти изцяло запазени надписа и няколко по-малки фрагмента. Всички текстове, с изключение на един, са на гръцки език, а най-ранните надписи са от III в.пр.Хр. Най-късният текст, който е и единственият на латински език, е датиран в първата четвърт на IV в.
Втората част на списъка може да намерите на ТОЗИ ЛИНК.
