Прилепи вкъщи – история 3D вариант

прилепи
Понякога прилепите се установяват в процепите между входовете в града.

Прилепи. Летящи мишки. Батмани.

Както и да наречете тези малки летящи бозайници, истината е, че всъщност не знаем кой знае колко за тях. Доскоро те бяха почти невидими за нас, скрити дълбоко в хладните пещери или вековните гори, далеч от хорския шум и поглед.

Не така стои ситуацията с летящите мишки днес

В последните 2-3 години се срещат все повече и повече колонии от прилепи в града, в междублоковите пространства и пукнатините на сгради и къщи. Вероятно търсейки храна, хвъркатите бозайници стават част от живота ни. И тъй като са съвсем близо до нас, се случва понякога и да влетят в домовете ни.

Ако ви се случи подобно непредвидено посещение – не се шашкайте! Поради факта, че са нощни твари и заради вида прилеп вампир (който не пие човешка кръв), тези бозайници са си спечелили лоша слава сред хората. Но прилепите, които се срещат в страната ни са не само полезни за еко системите, но и напълно безвредни за нас.

прилеп
Прилепче сред хората. Не е толкова страшна комбинация.

Те не атакуват хората и не пренасят заразни болести, каквито обикновено са схващанията за тях. В никакъв случай не си и помисляйте да убиете животинката, за да се отървете от нея, ако у вас е влязъл прилеп. Освен, че не е хуманно, това може да ви донесе и солена глоба, тъй като

прилепите са защитен вид у нас

Просто трябва да го уловите в буркан или кутия (което ми изглежда сложничко) или за по-лесно – да я хванете с метла и лопата и да я пуснете навън.

Реших да ви разкажа днешната история, защото вярвам, че може да съм ви полезна с нея, ако и у вас попаднат неканени гости – прилепи.

прилепи
Прилепите са активни вечер, а не през деня.

Квартира. Спретната, чиста, изцяло обновена – след основен ремонт, прозорците с нова дограма, навсякъде паркет. Чудесна! Взимаме я.

Поживяхме си така няколко месеца и след това дойде лятото. Започнахме да отваряме широко прозорците, за да се избавим от горещините и чак тогава обърнахме внимание на факта, че на нито един от тях не бяха сложени комарници. Е, голяма работа, казахме си! Бабите ни едно време все с комарници са живели. И нали е жега, викаме си – няма да затваряме. За комарите и мухите, които влизат, особено вечер, ще купим Райд и готово. Планът ни сработи. Успокоихме се и всичко си беше ок.

ПОНЕ ТАКА СИ МИСЛЕХМЕ

прилепи
Доста е страшничко да се събудиш с 2 прилепа, кръжащи над леглото ти.

Една нощ, както си спях, се пробудих. В тъмнината видях две птици да се гонят около полилея в хола ни. Зачудих се какви са тия врабчета и какво търсят тука. Бях сигурна, че това няма как да е истина. Реших, че сънувам и тъй като много ми се спеше се обърнах на другата страна и заспах отново. На следващата вечер си легнахме, както всяка друга. А аз съвсем бях забравила странния сън с гонещите се птици.

Късно през нощта се събудих… Изведнъж чух писък от стаята, в която спяхме и бързо затръшване на вратата от външната ѝ страна. Излязох в коридора и видях сънената ми половинка да обикаля през кухнята, от там през терасата, и да наднича през прозорците в хола. Попитах го какво става. Каза: “Два прилепа се гонеха в стаята! Събудих се от пърхането на крилата им.” Тогава си спомних “съня” от снощи и съвсем ми се изясни картинката. Не са били врабчета, а прилепи и не съм сънувала, а всичко е било съвсем реално.

Като ги видял, мъжът ми скочил от леглото и светнал лампата, за да се увери, че очите не го лъжат. Щом станал, прилепите се изпокрили моментално. Започнахме да се чудим какво да правим.

Нямахме ни най-малка представа как се реагира в подобна ситуация

И оставете факта, че имахме прилеп, влязъл у нас, ами още по-шокиращото беше, че са цели два! Бяхме сънени, в безизходица, леко (даже май доста) уплашени и доста безпомощни. Слава Богу имахме таблет с Интернет в стаята, където, далеч от “леговището” на прилепи (нашия хол), се бяхме барикадирали.

Прилепите хич не приличат на типичните бозайници.
Прилепите хич не приличат на типичните бозайници.

Потърсихме информация из мрежата как се постъпва в такава критична ситуация. Оказа се, че не сме нито първите, нито последните хора, приютили в къщата си неканени крилати мишки. За наша радост силата на глобалната мрежа беше на наша страна. Прочетохме, че начинът да се отървеш от прилеп (или два), попаднал в дома ти е като го тупнеш леко с метла, или друг подходящ за случая предмет. По този начин го зашеметяваш, той пада на земята и започва да се прави на умрял. Това е твоят момент. Веднага трябва да го грабнеш в буркан, кутия или както ние направихме – да го “сметеш” върху лопатата и затиснеш леко с метлата, а след това да го пуснеш навън.

Върнахме се в хола, а

от нашите прилепи – ни звук, ни стон

Започнахме да оглеждаме старателно стаята и най-сетне ги забелязахме. Бяха застинали съвсем неподвижно, залепени за гърба на секцията – откъм стената. Беше ясно – преди да ги ловим, трябваше да ги накараме да излетят от там. След доста усилия най-сетне единият прилеп излетя. Аз панически избягах в кухнята, откъдето неспокойно, но съвсем безопасно – можех да наблюдавам схватката на моя смел воин с “врага”.

Точно като на филм – той успя да цапне (не много силно, за да не го нарани), щуращия се като полудял “батман” във въздуха. Както бяхме прочели във форумите,

той падна неподвижен на земята

Решително и бързо моят спасител го смете, захлупи с метлата и тръгна към прозореца, където пусна хвъркатото на свобода. Оставаше да се справим и с другарчето му. Пак същата стратегия – дръжка на моп зад секцията, полет, метла, прозорец, свобода. След тежката битка попритворихме прозорците и особено този на стаята, където току що се беше разиграла схватката с прилепите. Легнахме си по-спокойни, но дълго не успяхме да заспим, развълнувани от случката и от адреналина, който ни беше връхлетял в 3 през нощта.

Доста стреснати от преживяното и все пак неможещи да останем на затворени прозорци цяло лято, измислихме план. Тъй като нямаше как да сложим комарници (нали сме на квартира), а и едва ли щяха да станат толкова бързо решихме да си направим такива сами. Още на следващия ден купихме големи парчета марля – по няколко метра дълги и широки. Измерихме прозорците, нарязахме тензуха на парчета и ги залепихме с тиксо на 2 от прозорците. Рубриките тип домашен майстор или направи си сам, направо могат да ни завидят за сръчността.

Легнахме си съвсем спокойни и много доволни от свършената работа. НО…

Съществуват около 1110 вида прилепи.
Съществуват около 1110 вида прилепи.

Въпреки нашите импровизирани комарници, нещо взе да пърха на терасата, която е към хола, където спим. Познайте? Точно така! Още един прилеп се беше намъкнал вкъщи. Явно беше успял да влезе предната вечер, докато се борехме с тези в хола, или още по-рано – преди няколко дни, но се е спотайвал на терасата досега и не сме го забелязали. Моят мъж, вече опитен в ловенето на прилепи само грабна оръжията – метла и лопата и за има няма 2-3 мин. го хвана и пусна навън. Тази история може да ви звучи забавно, смешно или нереално, но истината е, че си беше като същински филм на ужасите. Особено, когато си в ролята на един от главните герои в него.

Нашите ръчно направени комарници може и да не са някаква свръх модерна технология, но вършат чудесна работа. Оттогава (миналото лято) все така си караме в квартирката, а помен от прилепи, комари и други хвъркати гадинки – няма. Само ги гледаме как прелитат от време на време покрай прозорците и се сещаме какво беше в онази нощ. Исках да споделя това

преживяване с прилепи с вас

защото преди да ми се случи никога дори не съм се и замисляла, че е възможно. А случката, макар и доста вълнуваща не беше никак приятна. Особено за човека (в случая половинката ми), който се изправя лице в лице, или по-добре да кажа ръце в криле с прилепите. Така че, ако имате необезопасени прозорци (без комарници), замислете се следващия път, когато широко ги отваряте. Не се знае дали и при вас няма да влети някой неканен гост, а може и два или три… Кой знае?

Вижте още: 3 истории с мухи

2 КОМЕНТАРА

  1. Прилепите не са страшни, по-скоро неразбрани. Живея в къща и през лятото постоянно прелитат наоколо след като се стъмни. Преди 2-3 години двойка прилепи зимуваха в мазето ми, като през деня спяха висейки от една греда, а вечер излизаха да търсят храна. Като се стопли времето в началото на пролетта си тръгнаха.

  2. За моите достолепни 60 години не очаквах да имам преживявания с прилепи,но нейсе.Топло е,да не кажа жега.Прозореца на стълбите на втория етаж в къщи отворен.Комарника го няма, счупени панти.Два и половина през нощта.Пуша цигара и гледам в нищото.В един момент две бежови птици почнат да се гонят току пред носът ми като правят ниски кръгове долу близо до земята и скоростно отиват към покрива.Това е заден двор съвсем слабо осветен.Сещам се,че през нощта не могат да бъдат други птици освен прилепи.Не съм изплашена безкрайно,но леко смутена.Грабвам ръчно фенерче,което свети силно и започвам да осветява полета та една от птиците. Не се впечатлява. Продължават да кръжат.Добре.Пуша друга цигара и влизам в спалнята си.Оставям ги да си кръжат. Няма да затворя, жега е.Като разсъмне ще видя какво се е случило.Вече е почти 4ч.сутринта.

Отговор