Падишахът Захир Шах: Лицето на модерен Афганистан

Има една руска военна песен, която беше популярна по времето на соца. В нея се пееше за Афганистан с думите “красив планински тих край“. Що за описание на такава страна, сигурно си мислите? Как е възможно мястото, което отдавна се е превърнало в символ на нещо като Ад на земята, да е било тихо и красиво? Е, природата е такава, каквато Бог я е създал. Но е имало и магьосници като Захир Шах, които вкарвали ред и прогрес сред хората. За него ще ви разкажем днес в Lifebites.bg.

Преди талибаните, преди гражданската война, преди Съветският съюз да се опита да превърне тази азиатска страна в поредния бастион на комунизма… Преди всичко това Афганистан (и особено столицата му Кабул) бил модерен, развиващ се. Ситуацията там не се различавала чак толкова от това, което можело да се види в западноевропейските общества например. Сигурно помните модерните жени с хубави прически и къси поли, които ви показахме в историята за жените в миналото на Иран и Афганистан.

Кабул
Хотел Интерконтинентал в Кабул, построен през 1969 г.

Е, всичко това не е фантазия, а е било реалност. И то в продължение на няколко десетилетия по времето на последния афганистански владетел –

падишахът Мохамад Захир Шах

Същински магьосник в съвременната афганска приказка. Докато държал магическия си скиптър, жените ходели без бурки, имали достъп до образование и избирателни права. Заемали ръководни постове. В страната имало свободни медии, а парламентът се избирал от народа. Търговията с Европа, икономиката на страната, нейният културен живот – всичко процъфтявало. А Захир Шах управлявал мъдро – балансирайки като на магия между САЩ и СССР.

Захир Шах
Захир Шах през 30те години на 20 век.

Между другото, думата падишах означава “цар на царете”. Най-висша власт. Разбира се, несравнима с тази на Аллах, но все пак близка в йерархията. Аналогична е с титлата император в европейската културна традиция. С тази титла се кичели султаните на Османската империя, както и владетелите на бивши империи с център Афганистан и Монголия. Та последният такъв властелин в историята бил именно афганистанецът Захир Шах. Той бил и най-дълго управлявалият владетел на страната си – цели 40 години от 1933 до 1973 г.

Мохамад Захир Шах се родил на 15 октомври 1914 г. в Кабул. Учил във Франция и още в тийнейджърските си години трябвало да служи като дипломат на страната си. Завърнал се в Афганистан, за да получи съответното военно обучение. Скоро след това станал зам. министър на войната, а после и министър на образованието. Когато бил 19-годишен баща му Надир Шах бил убит от душевноболен студент. И неочаквано и може да се каже преждевременно

Захир Шах трябвало да оглави страната си

жените в Афганистан
Студентки във факултета по медицина на Университета в Кабул.

Първите години от управлението му реално били в ръцете на регентски съвет, като властта се доминирала от един от чичовците му. Постепенно обаче младият падишах взел всичко в свои ръце и провел серия от политически и икономически реформи, които определено нямало как да са присърце на мнозина от поданиците му.

Опитал се и в значителна степен успял да развие форма на демократично общество, в което жените имали значителни права, приближавайки се дори до тези на мъжете. Жените свалили от телата си чадора (дреха, която изцяло покрива тялото, но оставя лицето свободно), разпилели косите, подчертали женствените си форми. Разбира се – само онези, които имали такова желание.

Захир Шах
Съпругата на падишаха Омайра Бегум.

Всъщност, след отмяната на задължението да се носи чадор, първата, която се появила на публично място с открито лице, била самата съпруга на краля – Омайра Бегум. Захир Шах дал на жените свободен достъп до образование и избирателни права. Съпругата му основала първия в страната женски институт.

Това много дразнело консервативните ислямски духовници и съответно шахът си спечели люти врагове. Ще да е бил наясно с това обаче, защото се говори, че направил опити да разчисти опозицията. Уж бил окървавил ръцете си с убийството на консервативни духовници и местни шиитски лидери.

Захир Шах
Захир Шах при посещение в Дисниленд в САЩ през 1963 г.

Независимо от това обаче, за управлението на Захир Шах и до днес се говори като за

Златен век

В страната имало относителна политическа и икономическа стабилност и спокойствие на живота. След Втората световна война шахът назначил чуждестранни съветници в правителството, които имали за задача да модернизират обществото. Успял да обедини и временно да помири двете най-големи общностни групи в страната си – пущуните в провинциите на юг и говорещият фарси елит в столицата Кабул.

Захир Шах
Брежнев и Захир Шах.

В Афганистан по това време имало свободни медии и избиран от народа парламент. Търговските и културните връзки с Европа процъфтявали. Разрешил производството на вино, оставил западната култура да навлезе и да се разпространи в страната. Захир Шах бил изключително талантлив дипломат. По време на Втората световна война, с помощта на чичовците си, извоювал неутралитет за Афганистан. А впоследствие по време на Студената война той лично умело балансирал между Москва и Вашингтон, не допускайки нито една от двете страни да наложи влиянието си в Афганистан.

Още в началото на управлението на Захир Шах отворил врати Кабулският университет. Кабул се развивал като индустриален град, а впоследствие и космополитен център. Улиците му били павирани, търговците се надпреварвали кой по-атрактивно да предложи продукцията си на клиентите, имало кина, културен и пъстър живот. Там бил отворен първият в централна Азия магазин на веригата Маркс и Спенсър, също зоопарк и какво ли още не. Оформила се прослойка от богата интелигенция.

През 1964 г. по инициатива на Захир Шах била приета нова Конституция на страната, с която Афганистан станал конституционна монархия, а на членовете на кралското семейство, с изключение на самия владетел, се забранило участие в правителството.

Захир Шах
Захир Шах и съпругата му Омайра Бегум по време на посещение в Белия дом.

Шахът бил изключителен

джентълмен и в личния си живот

С Омайра Бегум го свързвал щастлив брак в продължение на над 70 години. Той не си взел друга съпруга, както допускат традициите в страната му. А тя в замяна му се “отблагодарила” с цели осем деца – шестима синове и две дъщери.

Захир Шах бил свален от власт от своя братовчед и бивш министър-председател на страната Мохамад Дауд Хан, който имал просъветска ориентация. По време на преврата шахът бил в Италия за лечение. Избрал да не се завърне в страната, да не се опитва да си върне престола, за да не се пролива кръв. Това вероятно бил най-големият му грях към афганистанския народ. Защото след него страната вече нямало да е същата.

На 24 декември 1974 г. съветските войски нахлули в Афганистан и Червената армия окупирала Кабул. С това мирните години приключили за много време напред. Открил портите си същински Ад под небето, в който десетилетия наред щяла да се лее кръвта на невинни хора. А най-извратените страни на човешкото съзнание щели да въздават чудовищни форми на брутална справедливост. Щяла да се развилнее борбата за превъзходство между САЩ и СССР, в която щели да победят ислямските фундаменталисти в лицето на талибаните.

Захир Шах следял новините от страната си от далечна Италия, където останал след преврата. Постоянно го дебнели поръчкови убийци. Дърветата в градината му били буквално обезобразено окастрени, за да не може да се скрие в тях недоброжелател. През 1991 г. срещу него все пак се изправил въоръжен с нож поръчков убиец. Захир Шах преживял и това. И

не спирал да мечтае някой ден да се върне в родината си
Кабул
Кабул по времето на Захир Шах и след талибаните.

Когато талибаните били свалени от власт през 2001 г., бившият монарх предложил да посредничи в преговорите за съставяне на ново демократично управление. През април 2002 г. той най-после се завърнал в Афганистан след близо 30 години изгнание. Пристигането му в Кабул неколкократно се отлагало, заради сигнали за готвено покушение. Когато най-после кацнал, на летището го чакал само един червен килим, разстлан на изпепелената родна земя. И пущунските лидери, които се надпреварвали да му целунат ръка. Нямало знамена и паради, нямало тълпи от граждани, които да го посрещнат. От мерки за сигурност, за засилване на горчилката от това, което го чакало.

И все пак хората били във възторг от завръщането на любимия крал. Искали връщане на монархията. За афганистанците Захир Шах бил изключително харизматична личност и те вярвали, че дори само формално, присъствието му във властта можело да помогне много на страната. Щяло да държи вътрешните дела под контрол и да помага за имиджа на Афганистан навън.

Захир Шах
Хамид Карзай с Бащата на нацията Захир Шах. Снимка: New York Times

Както и през 70-те по време на преврата, той предпочел да не се намесва. Отказал да се кандидатира и за президент, макар да имало такива предложения. Отговарял, че се е завърнал като обикновен гражданин и държал да остане такъв. Открито подкрепял тогавашния най-голям противник на талибаните Хамид Карзай. Единственото, което приел, била титлата, дадена му от новото правителство и народа –

Баща на нацията

Така го наричали. И му дали право да се върне да живее в бившия си дворец.

Захир Шах починал на 23 юли 2007 г. Вестта за кончината му била съобщена на афганистанците от президента Хамид Карзай. Той нарекъл бившия падишах “основоположник на афганистанската демокрация” и “символ на националното единство“. Обявен бил тридневен траур, а Захир Шах бил погребан в мавзолея, където почивал баща му Надир Шах в родния Кабул.

Отишъл си не просто Бащата на нацията, не просто магьосникът, постигнал най-модерните времена на страната си. Отишла си сякаш и надеждата, че по тези ширини може да има мир и благоденствие. Днес Афганистан продължава да е арена на въоръжени сблъсъци. Продължава да бълва бежанци, нещастие, разбити семейства, объркани съдби, терористи, наркотици. И краят на приказката, за жалост, още не се вижда…

Вижте още историята на най-известното афганистанско лице – това на Афганистанското момиче

Отговор