Протестите на Тянанмън: Тема табу в Китай до днес

Тянанмън
Десетилетия след печалните събития, на Тянанмън все още не може да се извърши възпоминание за загиналите през юни 1989 г. Photo credit: tcy3282 via Foter.com / CC BY-SA

Тянанмън. Това е един от най-големите площади в света, строен близо 3 века. От началото на 15-ти до края на 17-ти. 500 метра широк и близо 900 метра дълъг. В една от най-големите държави. Във всяко отношение. Името му значи Вратата на небесното спокойствие. Кръстен е на вратата със същото име, която се намира на него и отделя огромното му пространство със Забранения град.

Тянанмън
Площад Тянанмън през 1988 г. By Derzsi Elekes AndorOwn work, CC BY-SA 3.0, Link

Във всяко отношение площадът символизира и олицетворява огромен Китай и неговия народ. На това място през 1949 г. е основана Китайската народна република. Тук е мавзолеят на Мао Дзедун. Отново на това място се провежда и ежегодният военен парад в чест на националния празник на държавата.

Но сякаш най-голяма слава Тянанмън придобива по най-печалния възможен начин. Заради студентските протести през 1989 г., които са потопени в много кръв. Избити са вероятно стотици, ако не и хиляди представители на младото и най-прогресивно население на страната. Кръвопролитията стават в първите часове на 4 юни, неделя.

Тянанмън
На тениската на тогавашния младеж пише: “Движение за демокрация, Китай 1989” Photo credit: Robert Croma via Foter.com / CC BY-NC-SA

Всичко започва около 50-тина дни по-рано

Поводът – умира бившият генерален секретар на Китайската комунистическа партия Ху Яобанг. Той е отстранен от поста си две години по-рано, заради настояването си предстоящите реформи в страната да се проведат по начин, който не е стресиращ за обществото. Промените, които Ху Яобанг иска, ще доведат до по-голяма демократизация на страната, което със сигурност не се харесва на партията. Та от почитане и траур по случай кончината му, постепенно се стига до масови протести с искания за повече политически свободи и намаляване на корупцията. По улиците и

на площад Тянанмън са студенти, техни преподаватели, интелектуалци

работници, жители на китайската столица. По това време по случайност в страната има представители на много западни медии, които са там да отразяват посещението на съветския лидер Михаил Горбачов. Разбира се, протестиращите са наясно колко важно е това, какъв шанс им е предоставен и гледат максимално да се възползват.

Тянанмън
Богинята на демокрацията. Photo credit: undersound via Foter.com / CC BY-NC-ND

Излизат с множество плакати и искания, започната е гладна стачка. На площада се пеят песни на Боб Дилън, говори се за Френската революция, издигнат е своеобразен макет на Статуята на свободата, наречен Богинята на демокрацията; симфоничният оркестър на Пекин импровизира по Одата на радостта на Бетовен. Властите са объркани как да реагират заради западните медии най-вече. Които по стечение на обстоятелствата се оказват изправени пред невероятния шанс да отразят всичко страшно, което предстои да се случи.

На 20 май е обявено военно положение. Армията обаче не успява да напредне особено към площада, тъй като буквално е блокирана от множеството. Оттеглят се. В същото време стават вече няколко седмици от началото на гладната стачка и властите са обезпокоени да не се стигне до смъртни случаи. Знаят, че трябва да разчистят протеста и да си върнат пълния контрол над града. На 3 срещу 4-ти юни е взето решение

да се приключи с безредиците веднъж и завинаги

Дадена е заповед на 27-ма и на 38-ма армия да потушат бунтовете на Тянанмън. Войниците от 38-ма армия симпатизират на демонстрантите и дори се включват в редиците им, изоставяйки техниката.

На 27-ма армия ѝ е трудно да се придвижва. Жителите на града поставят всякакви препятствия, за да попречат на достигането до демонстрантите. Започват престрелки по улиците встрани от площада. Протестиращите също атакуват и убиват неколцина от силите на реда. Което веднага ожесточава ответната реакция на военните. До сутринта бунтовете са потушени в много кръв.

Тянанмън
Най-известната сцена от събитията на площад Тянанмън през пролетта на 1989 г. Мъжът, който застава съвсем сам срещу танковете. И не им дава да продължат към протестиращите. Кой е той – това никой не знае до днес. Не е ясно каква е съдбата му. Гадае се жив ли е и къде е… Photo credit: ryanne { trimmed reality } via Foter.com / CC BY-NC

Колко точно са загиналите и до днес не е ясно. Знае се, че са поне няколкостотин, ако не и няколко хиляди. Десетки хиляди са ранените. За властите в Китай това продължава да е тема табу. Забранено е обсъждането на случилото се през пролетта на 1989 г. Всяка година в навечерието на 4 юни се извършват арести на дисиденти, заглушават се всички възможни критично настроени канали на информация. Блокират се социалните мрежи, сайтовете за обмен на снимки, видео и т.н.

Точно тогава традиционно се прави “техническа поддръжка” на множество форуми. На конкретната дата площадът е силно охраняван и не се допуска никакво организиране на възпоменания или бдения. Достъпът на медии също е забранен. Нещо повече –

Тянанмън
Демонстранти помагат на ранен полицай. Photo credit: Robert Croma via Foter.com / CC BY-NC-SA

властта оправдава случилото се

в началото на юни 1989 г. там. Казват, че потушаването на бунтовете е било повече от необходимо за реда и сигурността в страната и друг начин не е имало. За тях това е било бунт на малка и непредставителна част от населението, която е щяла да попречи на икономическия прогрес. А заглушаването на разговорите по темата води до най-сигурния и желан ефект – младото поколение китайци няма никаква представа за тези събития.

След като бунтовете в Пекин са потушени, нови избухват из цял Китай. Иска се оставката на правителството. Което така и не се случва, разбира се. Европейският съюз и САЩ налагат оръжейно ембарго на Китай. А имиджът на страната на Запад е за доста време сериозно увреден. Икономиката на страната обаче върви напред, реформите все пак дават резултат и всички сме свидетели докъде тази страна успя да стигне в крайна сметка.

А само няколко месеца по-късно светът безвъзвратно се променя. На 9 ноември пада Берлинската стена, а с нея се сгромолясва бившият социалистически блок. Всичко става различно… С някои изключения, разбира се.


Вижте още за лудостите и маниите на лидерите в Северна Корея

СПОДЕЛИ
Предишна статияКауза Златната ябълка: Да подкрепим една родна магия
Следваща статия10 малко известни факта за Анджелина Джоли
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор