“Сигурно и той отива на спийд дейтинг”, си помислих, гледайки как пред мен върви идеално сресан мъж, а парфюмът му ме достигаше. Оказах се права. Минутки по-късно и двамата се озовахме в едно и също заведение пред рекламен банер на “събитието” за бързи срещи.
Първата ми мисъл беше: “Боже, все едно са написали “Клуб на смотаняците“. Молех се да не мине някой познат, колега или приятелка и да ме види там. Сред смотаняците, които не могат да си хванат гадже по нормалните начини, ами са се озовали на
спийд дейтинг – организирани срещи на 10 жени с 10 мъже
Организацията се оказва на ниво. Проверяват ни личните карти. Ако някой се е регистрирал с друго име, а не с истинското, не го допускат и 25-те лева такса, които е платил, изгaрят. Дотук добре.
Сядам край другите жени и продължавам да се притеснявам, сакън, да не ме види някой познат. Мисля си, че е кофти да сме точно пред тоалетните на заведението, където “трафикът” е голям. Организаторите ни дават лист формат А4 – да си записваме впечатленията от партньорите и с кого ще искаме да се срещнем насаме. Мисля си, че повечето са притеснени като мен. Оказва се, че греша.
Сред останалите жени има няколко ветеранки в спийд дейтинга. Не знам колко пъти са идвали, но знаят идеално правилата. А те са ясни – жените ни нареждат по масите, а мъжете се местят от дама на дама. Имаме по 6 минутки за разговор с всеки.
Началото и краят се отбелязват със звънче. После всеки има 2 минутки, за да си запише впечатленията на листа. Като приключат половината срещи имаме право на 15 минутки почивка.
Е, ветеранките предложиха да я откажем, и аз чинно се съгласих. Мъжете просто нямаха избор и приеха.
Дамите си гледаха часовниците, все едно са на делова среща, а не са дошли да си търсят мъж. Оглеждам жените – нагласили са се, перфектен грим, маникюр. А аз съм спазила съвета на организаторите и съм дошла по дънки. Е, не искам да съм прекалено нагласена и
мъжете да си помислят, че съм адски загоряла
но съм била на маникюр сутринта. Все пак съм отишла да си търся мъж…
И нека спийд дейтингът започне сега! Сяда първият мъж пред мен. Не ми е симпатичен, но трябва да си говорим 6 минути. Започва да ми разказва за бившата си жена и децата, как му взела един апартамент, колко пари още му отмъкнала и т.н.
Имал си бизнес, стартиращ, де (не се фука човекът с пачки по стотачки). И той е ветеран в спийд дейтинга.
“Идвал съм два пъти. Излизам после на кафета с разни момичета, но нищо след това”, казва набързо той. Малко след това пусна най-култовата реплика за бившата си жена и тотално ме загуби: “Тя се хвана с един, той я по*ба, по*ба, и я заряза”.
Всъщност с това изречение трябваше да започне. Получава голямо Не в листа ми и усмивка от учтивост.
Идва следващият – възкльощав пицар. 5 минути ми разказва за своите минуси – аз съм несериозен, не съм достатъчно упорит, за да се реализирам добре и т.н. Аз го гледам, усмихвам му се и накрая питам:
“Някакви плюсове имаш ли?”
Последва отговорът, за който мечтае всяка жена – “Всеотдаен съм!” И тук разговорът приключи, а аз съм приятно развеселена и няма грам притеснение у мен. Вече съм си изградила и тактика – оставям мъжете, които не са ми симпатични, да говорят много и така да “изядат” 6-те минути, а аз да не им кажа почти нищо за себе си.
Със следващия мъж работим в една и съща сфера, разведени сме с по едно дете и разговорът върви много приятно. Вече схващам, че въпросите: “На колко години си”, “Коя зодия си”, “Каква музика слушаш” и “Какво ти е хобито” са най-задаваните. След изтичането на 6-те минутки и двамата се разделихме с положителна нагласа един към друг.
Дойде ред на немския възпитаник – кръстих го така, още щом го видях. Имаше вид на тотален педант. И тук минахме през дежурните въпроси, говорихме си за брака, за разочарованията, кой какво би преглътнал и какво не би простил никога и т.н. 6-те минутки се изтъркулиха неусетно. Със сигурност имаме за какво да си говорим, ако се видим отново.
Пред мен сяда мъж с напращели мускули. Сякаш всеки момент ще разцепят ръкавите на ризата му. Имал собствен бизнес, не се е женил, говорим си за бизнес, а аз през цялото време си мисля: “Този какво прави тук? Що не иде в някой нощен бар и не забие някое гадже там?”.
И честно казано си мисля, че в бара ще има по-големи успехи, отколкото на дейтинга. Докато разсъждавам, че не се виждам с него по никакъв начин, и пред мен се появяват чифт кристалносини очи. Разведен IT специалист, който, още гасне по бившата и това си личи по всичко. Трудно му е дори да си говори с мен. Разминахме се в момента, в който му казах, че човек на 25 е един, на 30 друг и т.н., та, разделите са нещо нормално. Е, той смятал, че бракът е до живот. И ние бяхме дотук явно…
Следващият се оказва, че работи във фирма за механизация. “Грабнах” го лесно. Просто се оказа, че съм единствената жена на спийд дейтинга, чувала името на фирмата, в която работи. И не само това. Знаех къде какви машини са монтирали преди години.
Няколко минутки по-късно и аз научих нещо. Разбрах, че таксиджиите не са самоуки народопсихолози, както всички си мислим. Пред мен се яви в целия си блясък таксиджия, който ходел на курсове по… психология. Викам си: “Брей!”. Е, запалил се покрай бившата…
Оказва се, че почти никой не може да избяга от бившия или бившата, по време на спийд дейтинга. А, аз на този спийд дейтинг експеримент успях да се измъкна на цели трима мераклии, които веднага след “събитието” решиха да ме поканят кой на кафе, кой на бира. Измъкнах се с лафа: “Не, благодаря, искам да си помисля и да спазя правилата”.
Според тях до 12 часа на другия ден трябва да отбележа в интернет с кого от мъжете бих искала да се срещна и да ни разменят координатите, ако имаме съвпадение. Ден по-късно за мен резултатът е обнадеждаващ. Имах цели 3 съвпадения с мъже, които също искаха да ме видят отново.
След няколко седмици се появи и крайният резултат от спийд дейтинг събитието. Не се получи с никой от мъжете, с които се запознах на спийд дейтинга и излизах след това, но пък срещнах интересни хора и ми беше забавно. Така че, ако искате да се позабавлявате, търсейки си гадже – можете да отидете на такава среща. Пък, кой знае? Може вашият резултат да е по-добър от моя и да намерите своята половинка.
Статията е интересна и точна. Споделям напълно впечатленията на авторката. И аз участвах веднъж преди доста години в подобно мероприятие и изпитах същите чуства – известен срам да съм сред “смотанячките”, които не могат да си намерят гадже по нормален начин, известна досада и умора. Но ми беше и много забавно, срещнах интересни хора със сходни интереси, които ми бяха симпатични и с които, ако не връзка, можех да създам прилични познанства. Така че си тръгнах развеселена и в добро настроение. Е, да спомена и на последно място, че при мен спийд дейтинга проработи – там се запознах със съпруга си. Късмет на осмелилите се!