Бялата роза. Когато младостта не е оправдание

Софи Шол и Бялата роза
Усмихнатата Софи Шол, чиято усмивка угасва едва 21-годишна.

Знаете ли кои са най-прочутите германци според сънародниците им днес? Има различни класации и на първите места неминуемо стоят имената на световни знаменитости като Бах, Бетовен, Айнщайн, Хумболт, Гьоте, Шилер, Гутенберг, Мартин Лутер и Бисмарк. Редом до тях се нарежда и името на едно момиче – Софи Шол. Лицето на немската съпротива против нацизма, известна още като Бялата роза или Студентите от Мюнхен. Софи си отива от този свят едва 21-годишна. Хубава, умна, борбена, непримирима. На мнозина извън Германия името ѝ не говори нищо. Но

в родината си тя е буквално национален герой

Софи Шол е родена на 9 май 1921 г. Едва 12-годишна се присъединява към момическата фракция на Хитлерюгенд (Хитлеровата младеж). По това време страната е в тежка политическа и икономическа криза. Не е заглъхнало и ехото от поражението в Първата световна война, довело до откъсване на територии, множество военни ограничения и тежки репарации.

В тази обстановка Адолф Хитлер обещава възстановяване на законността и реда, политическа стабилност, работа за всички и защита на трудовите права на работниците. Освен това – увеличаване на цените на селскостопанската продукция, защита на семейството и моралните ценности. Но преди всичко – да върне величието на германската нация. Но както е известно, пътят към Ада минава през добри намерения и всички знаем в какви извращения се израждат всички хубави обещания.

Самата Софи също е запленена от Хитлеровата пропаганда. Не след дълго младото момиче, което е изключително умно и свободомислещо, се разочарова. Възторгът отстъпва пред скептицизма и критичното отношение. Освен всичко, тя е вярваща лютеранка и нейната дълбока религиозност се оказва в основата на

духовната ѝ съпротива срещу нацизма

Софи Шол Бялата роза
Софи Шол първо е запленена от идеите на Хитлер, а след като проумява фалша, се обръща против нацистката власт.

През май 1942 г. е приета за студентка по биология и философия в Мюнхенския университет. Вече е на 21 – смела, принципна и влюбена. Годеникът ѝ Фриц Хартнагел е изпратен на източния фронт и по чудо оцелява при битката за Сталинград.

Софи се включва в компанията на по-големия си брат Ханс, който учи медицина. Това, което свързва Софи с новите ѝ приятели, е любовта към изкуството, музиката, литературата, теологията. И разбира се, политическите им възгледи. Основават движението

Бялата роза, което открито се противопоставя на нацистката диктатура

Пишат листовки, в които говорят за изтреблението на евреите и интелигенцията в Полша, за реките от кръв на фронта, и зверствата, извършвани от германски войници, за опожарените селища, за загубата на Райха при Сталинград (битката, която реално обръща хода на войната). Обвиняват в съучастие всеки, който си затваря очите за безобразията на хитлеристкия режим, подтикват към пробуждане. Разпространяват позивите си по пощата или ги оставят между страниците на указателите в телефонните кабини, пускат ги в пощенските кутии.

По същото време бащата на Софи и Ханс е вкаран в политически затвор заради изказване против Хитлер, в което го нарича „божият камшик върху човечеството“. Немското общество е управлявано от диктатура, която не пести жестоките си средства както срещу чужди, така и към свои. Всеки опит за съпротива бива смачкан на мига. Младите студенти са изключително наясно какво ще последва, ако бъдат заловени. И въпреки всичко, гражданската им съвест надделява.

Макар Софи да не пише листовките на несъгласието на Бялата роза (техен автор обикновено е брат ѝ Ханс), както сами ги наричат, тя мисли изцяло в техния дух. Заради възпитанието си на вярваща лютеранка, свободомислеща германка и достойна дъщеря на баща си и…

заради тъгата по любимия човек

рискуващ всеки ден живота си на фронта. Между другото, самият Фриц дава в писмата си достатъчно информация за зверствата на войната, за която Хитлер казва, че е „без правила“ и това допълнително подтиква младите студенти да протестират.

„Дотолкова ли е обезчестен и пречупен духът ви, та забравяте, че е ваше право – или по-скоро морално задължение – да елиминирате тази система?… Ние няма да мълчим. Ние сме гузната ви съвест. Бялата роза няма да ви остави на мира!

На всичкото отгоре, в края на всеки текст авторите му призовават получателите да направят колкото е възможно повече копия и да ги разпространят. За ужас на Гестапо, това далеч не е всичко. В един момент по сградите в Мюнхен се появяват и графити с думите „Долу Хитлер!“, „Хитлер – масовият убиец!“ и „Свобода!“. Тайната полиция на нацистите е обезумяла – решени са на всичко, за да заловят моралните бунтовници.


Вижте какво се случва с мюнхенските студенти в продължението на историята

СПОДЕЛИ
Предишна статияАмериканец купува рядък часовник за $5,99, продава го за $35 000
Следваща статия20 неща, които искам да кажа на дъщеря ми
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор