Следите на Бог: А ти в какво вярваш?

Бог
Снимка Foter.com / CC0

Случайност – запасният фонд на Господ Бог. Така нарича случайностите Александър Дюма – баща. Мнозина вярват, че в света не съществуват случайности и че зад всяко събитие стои нещо по-висше като Бог, съдба, карма.

Други не разчитат на това и не търсят скрити послания. Стараят се да подредят живота си както им харесва и вярват, че го правят. И едните, и другите, обаче, имат нужда да вярват в “нещо”. И може би, когато позабравят да вярват,

Бог използва част от запаса си

за да ги подсети за своето съществуване и да им помогне да изяснят представите си за него. Понякога това се случва по необичайни начини, но както казват: “неведоми са пътищата Божии”. Моите минаха през серия от “божествени” случайности.

Корейската секта

Първо двойка симпатични, млади корейци ме спряха на Графа и на развален български ме помолиха да изгледам клип на таблета им. Помислих, че са част от социологическа агенция, която провежда някакво проучване и реших да им съдействам. Вместо това се оказаха част от корейска секта, което се установи от клипа с религиозен сюжет.

unnamed-3
Корейска секта

Почти го издържах до края. Бяха се постарали да му вмъкнат дори български субтитри. Към края любезно им се извиних, защото все пак бяха симпатични и ненатрапчиви, като им казах, че не съм на тази вълна т.е. не съм от вярващите. Тогава те ме попитаха дали имам

план за действие при евентуална война

или разрушително земетресение. Момент да проверя, помислих си, сред списъка за пазаруване, плана за деня и този за лятната ваканция – не, нямах план за края на света. Вдигнах рамене, а те ме успокоиха, че в Южна Корея се появил/появила Бог Майка, който/която ще ни спаси и милиони хора се стичат от цял свят да му/ѝ се помолят.

Да, да, ще намина до Южна Корея при първа възможност, отговорих им, благодарих учтиво и отминах. Но, трябва да призная, че тайно им завидях за нелепото упование, защото за разлика от мен те поне имаха вярата и убедеността, че някой като Бог го е грижа за тях.

unnamed-2
Някои хора прибягват до съвети от т.нар. медиуми

Медиумът

В този период почти признат медиум, който пак срещнах съвсем случайно, ми препоръча горещо да вляза в православна черква и точно под купола да кажа молитва, защото аурата ми се нуждае от спешна промяна. Ще си призная, че го направих.

Помислих си, че и без това съм кръстена като православна християнска и това няма да ми навреди. Е, забравих точната молитва, но винаги има какво да се каже на Бог. Но си помислих колко щеше да бъде хубаво, ако наистина вярвах, че подобно действие е достатъчно, за да се нареди животът ти, когато аурата се обагри например в лилаво или жълто – май тези бяха подходящите цветове за една аура.


Прочетете още… за едно невероятно място, на което може да погледнете Господ право в очите – пещера Проходна  


“Човек търси Бог”

Книгата на Ерик Уайнър „Човек търси Бог”.
Книгата на Ерик Уайнър „Човек търси Бог”.

В серията от “божествени знамения” получих и закъснял подарък за отдавна отминалия ми рожден ден – книгата Човек търси Бог на Ерик Уайнър. Та американският журналист Ерик си пътува по света, интегрира се временно в различни религиозни учения и общности, “разцъква си”, както се казва, разпитва словоохотливи гурута и поклонници. В резултат му се получава доста

забавно и лековато

но пък и ползотворно четиво. Напълно отговаря на нуждите на съвременния читател и “богодирец”, който няма нито време, нито търпение да обследва и мисли, четейки тоновете, изписани за всяка религия. Естествено, както и се очаква, не открива съвсем своя сред изброените, но пък завършва позитивно с една хиндуиска пословица, която гласи: “Който търси Бог, вече го е намерил в сърцето си.”

Разумният, Съзидателният и Емоционалният

Та всички тези случайности, макар и с голяма доза ирония, ме накараха все пак да се замисля кой всъщност би могъл да бъде моят Бог. И открих трима паралелно съществуващи. Това е Разумният – великата Вселената, безпристрастна и всепоглъщаща, космическа хармония, към която изпитвам огромен респект. Съзидателният, благодарение на който обичам и не мразя, помагам и не вредя, създавам и не руша (доколкото един човек може).

И третият е емоционалният, който се нуждае от човешки черти. Моят Personal Jesus (Личен Иисус – бел. а.) е малко “подобрен” – около четирдесетте, с джинси и тениска. Не е някой исполин – слабичък, свестен, изповядващ християнските ценности, но резервиран към чувството за вина. И ако стане земетресение, разрази се война или просто преживявам поредния тежък момент, ще се уповавам именно на него.

И на думите на Ник Кейв, който казва за себе си: “Вярващ човек съм. Не ходя на църква и не принадлежа на никаква конкретна религия, но вярвам в Бог. И си мисля, че това му е достатъчно.”

СПОДЕЛИ
Предишна статияВреме за поезия: Руми – Диван 322
Следваща статияЗа първи път – от смелост и любов към теб
Милена Рангелова
Обожавам думите – чета, пиша и изговарям милиони от тях всеки ден. В моментите, когато ми се мълчи, правя разни предмети. Намирам вдъхновение най-вече в хората, които срещам случайно или не в живота си, също така в животните, в отделен мотив от килима в кухнята или размазаното по асфалта слънце в някой от онези късни летни следобеди. В случай че успея да го канализирам, това вдъхновение се превръща в разказ, поема или в чифт обеци.

Отговор