Романови: Драматичният край на царското семейство

Романови
Цар Николай Втори със семейството си през 1913 г. Отляво надясно са Олга, Мария, царица Александра, Анастасия, Алексей и Татяна.

Годината е 1918-та. Лятото е в разгара си. В Екатеринбург, на около 1500 км източно от Москва и 2500 км източно от Петербург се случва нещо извънредно. В една красива къща, собственост на руския строителен инженер Ипатиев, се разиграват най-грозни сцени. В мазето, където всичко ще остане скрито от очи и уши, са се събрали малка група въоръжени болшевики. А насреща им са строени 11 души. Седмината Романови и четирима души от свитата им.

Ипатиева къща Романови
Ипатиевата къща в Екатеринбург. Автор: неизвестен, не установлен – Музей истории Екатеринбурга, Общественное достояние, Ссылка

Да, досетихте се. В Lifebites.bg ще обърнем поглед към самия край на монархията в Русия. Ще си спомним за убийството на царското семейство и

края на управлението на династията Романови

Там, в мазето на Ипатиевата къща тогава са последният руски цар Николай Втори, съпругата му Александра Фьодоровна, дъщерите им Олга (на 22 години), Татяна (21), Мария (19), Анастасия (17) и синът им Алексей (13). До тях са строени царският лекар, готвачът, придворен лакей и камериерка. На болшевиките от наказателния отряд са дадени нареждания да не проявяват милост към никого. Да стрелят право в сърцата на омразните височайши особи.

Романови Николай Втори
Николай Втори през 1909 г.

По информация на DW по това време руският цар е смятан за най-богатия монарх в света. Притежава 70% от земята в царството си, което прави близо една десета от територията на Земята. А икономисти изчисляват, че ако към земята се добавят златото, произведенията на изкуството, дворците, бижутата и всичко останало, размерът на богатството на Николай Втори ще надхвърли 45 млрд. долара.

Самият Николай Втори не е претенциозен, носи едни и същи дрехи, буквално докато започнат да се късат. Но всички останали в двора му живеят повече от охолно. В управлението на страната пък се ширят корупция и шуробаджанащина. За охраната на Романови и другите благородници се отделят огромни средства. В същото това време хората гладуват, а икономиката на страната се тресе от криза заради участието в Първата световна война.

Романови
Царското семейство в Петерхоф през 1904 или 1905 г.

И нищо чудно, че се стига до поредицата от повратни събития от 1917 г. Първо през февруари, насред люта гладна зима, работниците в Петроград се вдигат на стачки и демонстрации. Протестират срещу неуспехите на руската политика по време на войната (която също е в разгара си) и слабото управление на царя.

Открито искат отстраняването му

При сблъсъците с полицията загиват много демонстранти. Част от царските войници и полицията се обръщат на страната на демонстрантите и бунтът се разраства неимоверно. В крайна сметка царят е принуден да абдикира. Това става на 2 март 1917 г.

Малко по-късно Николай Втори и семейството му са арестувани. Известно време са под домашен арест в Царское село (днес град Пушкин, близо до Санкт Петербург), после са заточени в старата сибирска столица Тоболск. Междувременно става факт Октомврийската революция. Болшевиките идват на власт и настървено започват да заличават следите от монархическото минало на Русия. А няма как това да стане, ако царят е жив. Или някой от наследниците му. Пък и в страната, и извън нея са останали не един и двама монархисти. Антиболшевишката Бяла гвардия също настъпва от изток. Трябват решителни действия.

Романови
Мазето на Ипатиевата къща след разстрела.

Така стигаме до нощта на 16 срещу 17 юли 1918-та. Болшевиките стрелят. Но куршумите отскачат от телата на момичетата. Що за чудо е това? Болшевик в чудеса обаче не вярва. Нова заповед – не в сърцето, а от упор. Приближават и отново стрелят. Цялото царско семейство и тяхната малка свита са избити. Успешно.

Телата после са изгорени, скелетите заровени

След години (през 1991-ва) ще бъдат открити 9 от тях. Това ще дава известно време поводи за спекулации, че вероятно най-малките участници в трагедията – Анастасия и Алексей, са се измъкнали. Дори се говори, че са стигнали България и са се заселили в някое от казанлъшките села. През 2007 г. обаче са намерени и липсващите два скелета. И всичко приключва окончателно.

Екатеринбург Романови
Църквата Храм върху кръвта в Екатеринбург. CC BY-SA 3.0, Link

А защо първите куршуми не ги достигат? След смъртта, при разсъбличането на телата, под дрехите на царкините са открити множество ценности. Перли, злато, всякакви бижута. Общо 8 килограма диаманти, както е записано в доклада на командира на екзекуторите Яков Юровски.

След убийството на Романови, Ипатиевата къща е превърната в Музей на революцията. През 1977 г. къщата е разрушена с решение на Политбюро. Днес там има църква, издигната през 2003 г. Казва се Храм върху кръвта.


Вижте още историята на антиболшевиките, които по време на Втората световна война воюват на страната на фашистка Германия

СПОДЕЛИ
Предишна статияВреме за разкази: Цветелина Цветкова – Баба Тацка
Следваща статияСаиф–Ур Рехман: Един усмихнат пакистанец в София
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор