Разни странни от Швейцария (I част)

1
Швейцария
Кравите в Швейцария са на почит.

Повече от 5 години живея в Швейцария и колкото повече време минава, толкова по-любопитна става за мен тази страна. Не мога да кажа, че я познавам добре. Не мисля, че изобщо има чужденец, който да има право на такова твърдение.

Тази страна е толкова многолика! Неща, които са характерни за начина на живот в немската част, може изобщо да не са типични за френската или италианската например. Това непременно трябва да се има предвид. И все пак. Има твърде много аспекти на живота, които зависят от общата политика, от самоопределението на хората като швейцарци (все едно какъв е майчиният им език) и т.н.

разни странни
Разни странни правят Швейцария наистина специална страна

В Lifebites.bg решихме да ви разкажем за някои наглед чудатости, с които се сблъсквам през последните години. В ролята на обикновен човек в необикновена страна. Всъщност чудатостите са съвсем нормални и логични неща. Просто не се случват по този начин по нашите ширини – на Балканите.

ЖИЛИЩА КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ, С НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ

Ще започна с нещо дребно, което ме стъписа при самото ни идване тук. Наехме апартамент в относително нова сграда. И в тази нова сграда, която освен това е построена по не знам какъв си специален стандарт, всеки ден малко преди обяд … пералнята спира да работи. Сушилнята и тя. Първият път, когато се случи, си помислих, че не може да има по-голям карък от мен – да повредя чисто нови уреди с първото им ползване. Слава Богу, оказа се, че грешката не била в моя телевизор. Просто така било програмирано.

разни странни Швейцария
Типична гледка от малко населено място или по-отдалечен квартал в по-голям град.

Всеки ден между 11 и 12 часа преди обяд повечето домакини (а тук жените масово са си удома по това време) приготвят обяда за децата и съпруга си. Те мъжете традиционно на обяд си се прибират да ядат в къщи, не са като чужденците да ядат в стола на фирмата. И понеже електрическата мрежа изведнъж много се натоварва, хората са решили проблема, като са свързали отделно най-енергоемките уреди, като перални и сушилни. И в дадения интервал от време просто им дърпат шалтера. Ясно и просто. Само дето в договора не го пише, та новодошлата чужденка се препоти сто пъти, докато схване, че нищо лошо не е направила.

А между другото, ние в новата сграда сме големи късметлии, тъй като между етажите има някаква шумоизолация. Но голяма част от сградния фонд в страната не е нов, на много места няма никаква шумоизолация и затова наемателите по договор са задължени да не пускат водата в тоалетната нощно време. А мъжете са задължени да се облекчават в тази част на денонощието само седнали на тоалетната чиния, тъй като иначе вдигат голям шум и може да смутят спящите си съседи.

ДАНО НЕ НОСИШ МЕСО

Преди време бях пуснала един от българските национални тв канали, вървеше някакъв напечено-динамичен екшън, който дори не гледах. Изведнъж обаче долових следния диалог:

„- Къде си?
– В Швейцария.
– Боже! Дано не носиш месо.
– Ще оставя колата ти на летището.
– Не, моля те, не го прави. Швейцарците ще те оберат, докато ти сервират шоколад…“

Месото – това е една от първите чудатости, с които се сблъскват всички, които са ни идвали на гости – не става въпрос за организиран туризъм. Който го е изпитал, трудно го проумява и много се забавлява.

В тази държава месото е ужасно скъпо

Някакви телешки филета например в нашия магазин се предлагат за скромните 70 франка на килограм (франкът се равнява на долара и е малко по евтин от еврото в момента). Слава богу, намира се и евтинко разбира се – мръвка с малко мазнинка (по принцип в магазина месото е почистено от мазнини) и кокал, при това свинска, върви около 20-25 франка килото. Приблизително такава е и цената на каймата.

А по Гергьовден и Великден обикновено агнешкото се търгува на цена около 40-50 франка за килограм. Говорим за пакетираното месо. Ако искаш да си го вземеш от съответния щанд и да си избереш парчето, което искаш да влезе в чинията ти – тогава портмонето да ти е здраво…

разни странни Швейцария
Месото е безкрайно скъпо, а на етикета обикновено дават цена за 100 г – допълнителен стрес за чужденеца на касата

Ето защо живеещите в погранични райони често пазаруват от най-близката съседна държава. Особено месо. За да си защитят родното производство обаче, швейцарците са поставили лимит на вноса на сурово месо – до неотдавна беше 0,5 кг на човек за сурово месо и 3,5 кг за обработено, като салами, наденици и прочее. После законът се промени и лимитът вече е 1 кг на човек, все едно дали сурово или обработено.

И най-забавното е, че когато преминаваш границата, на влизане в Швейцария, местните митничари тършуват и разпитват не за алкохол, цигари или нещо друго,

не искат документите на спящите на задната седалка деца, а се интересуват носиш ли месо и колко

Лично съм го изпитала – това с ровенето, но за късмет на митничарите, точно тогава изобщо не бях купувала от заветната стока. Носех повече бира от позволеното, но това дори не бе забелязано. И ако случайно те хванат в издънка – повече месо от позволеното, без да е декларирано, тогава лошо ти се пише. Глоби, такси… Не е за вярване…

месо и сирене в Швейцария
Домашно производство се намира почти навсякъде.

А по отношение на швейцарската „крадливост“ – това очевидно си беше чиста метафора. Разбира се, че швейцарците не са крадливи в прекия смисъл на думата. Даже са завидно честни. Тук е абсолютно в реда на нещата да си получиш изгубения портфейл, без парите в него дори да са били докосвани. В тази държава почти няма престъпност на дребно или поне не по начина, по който ние я разбираме.

НО! Тук всичко е тоооолкова скъпо. Далеч не само месото. За всичко се плаща порядъчно. А има ли човешки труд – направо ти режат главата от кръста, дето има една дума. Както каза братовчед ми веднъж – “боли те, като плащаш”.

ДОВЕЧЕРА ИМАМ ДЕТЕГЛЕДАЧКА

Още през първите месеци на престоя ни тук, се стъписах от друго нещо, което за швейцарците е нормално, но за хората от нашите ширини – хмммм… Разглеждах най-спокойно един от местните вестници – от онези, които се разпространяват безплатно и задължително ти кацват в пощенската кутия веднъж седмично. Поради обективни (професионални) причини преглеждах не само по-интересните материали, но и всичко останало – обяви, некролози, честитки за новородени, реклами и т.н.

И изведнъж ми падна ченето. Обявите са организирани порядъчно добре – за търсещи или предлагащи работа, жилище, услуги, животни и … еротика. Моля? Това пък какво ли значи? И зачетох – „Тази вечер имам детегледачка. Мога да те посетя“. Следва мобилен телефон. И още – „Нова доставка – хубавелки от Източна Европа, 18-20 годишни“. Да, бе…???  Разследващият журналист в мен подскочи до тавана, ръцете ме засърбяха, ако не бяха двете дребосъчки в краката ми, сигурно щях да тръгна да проучвам какви са тези (без)срамотии. Ето пък какво е актуално през последния месец: „Еротична двойка Тя и Той, меки до твърди масажи, ролеви игри, воайорство, дискретни и сериозни“.

разни странни
Вестникарска обява за еротични услуги.

Тогава бях меко казано озадачена. Връхлетях с вестника върху съпруга ми, още докато беше на вратата, прибирайки се от работа – „Бързо, чети тук – как го разбираш?“ Чете той, вдига вежди, бърчи чело, кокори се – реакцията му бетер моята. Е, не мина много и разбрахме.

В Швейцария проституцията е съвсем легална

и официална професия за всички над 18 годишна възраст. Но има куп ограничения, задължения и изисквания. Основното е услугите да се предоставят доброволно и независимо. Принудителното проституиране е престъпление! Никой няма право да казва на проститутките какви услуги да предоставят, на каква цена и как да си харчат заработеното. Сами избират как да се обличат, кога и къде да работят и т.н. И още нещо – не може едновременно да се работи като улична проститутка и проститутка в бордей. Или е наета, или самонаета. Така е поне по закон.

разни странни Швейцария
Улична проституция – само срещу билет. By Kay Chernush for the U.S. State Department

За да могат свободно да упражняват професията си, уличните проститутки в кантон Цюрих например е задължително да имат съответното разрешително за работа в Швейцария, задължителна здравна застраховка и специално разрешително за проституиране, издадено от полицията. Определени са също местата и часовите отрязъци, в които може да се предоставят такива услуги. Извън тях проститутките нямат право да се изявяват.

Освен това, задължително е всяка вечер уличната проститутка да си вземе билетче от уличен автомат за такава работа, което струва само 5 франка (за сравнение – едно кафе е около 4 франка). Ако бъде хваната без валидно билетче и разрешително за проституиране – глоба. И полицията дебне, не се ослушва.

проституция в Швейцария
Проституцията е легален бизнес в Швейцария. © Tomas Castelazo, www.tomascastelazo.com / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0

Има си район, който е специално отреден за улична проституция, където има място за почивка на труженичките, бани и тоалетни и т.н. За работа извън този район се налага глоба от минимум 200 франка, без административните разходи и такси. За рецидиви може да се отнеме разрешителното за проституиране, това за работа в страната или дори да се експулсира работничката.

При тежки нарушения вкарват и в затвора

Има и специална организация, която е ангажирана с предоставянето на правна и всякаква друга помощ. Изобщо, не е баш шега работа.

А от август 2013 пък започна експеримент на властите в Цюрих, при който бяха обособени т.нар. клетки за проституция. Т.е. гаражи, в които си вкарваш колата, получаваш това, за което си влязъл, ако искаш дори има възможност да вземеш един душ след това. И няколко месеца по-късно обявиха, че експериментът е успешен – контролът е завишен, съседите не се смущават, само проститутките се оплаквали, че печелели по-малко. Та клетките остават в действие.

И въпреки сериозните изисквания и уж контрол, преди време в един вестник четох, че случаите на сифилис, трипер и СПИН се увеличавали.

разни странни Швейцария
Дамската тоалетна в ресторант с бар

За 2013 г. например новодиагностицираните болни били съответно около 600 със сифилис, 1700 с трипер и 8500 с хламидии. А неоткритите новозаразени били поне още наполовина толкова. Не знам много ли е, малко ли е, основно на проституцията ли се дължи, но … да му мислят клиентите!

И още един пример, макар да не е непременно свързан с проституирането. В много ресторанти, включително в България, в тоалетните има автомати, от които можеш да си купиш дъвки или освежител за уста или нещо подобно. Е, в Швейцария в заведенията, които работят и след полунощ (като дискотеки, барове, ресторанти с гостуващи групи и т.н.) също има автомати. Но разликата е, че на много места тукашните предлагат различни помощни средства за сексуални наслади – от презервативи до минивибратори. Без коментар…

ПОВСЕМЕСТНО САМООБСЛУЖВАНЕ

МАШИНИ ВМЕСТО ХОРА
разни странни
Има бензиностанции, на които е възможно единствено самообслужване

Да, заради високата цена на човешкия труд, на много места той е заменен от всякакви видове техника. Особено там където няма голям поток от хора. Някои бензиностанции например нямат служители. На самите колонки има едни машини, в които си слагаш дебитната или кредитната карта или съответно парите, ако мислиш да плащаш кеш. Даваш достъп до сметката и после наливаш гориво на воля. Това го има и на други места в Европа, но тук страшно се набива на очи.

В нашето населено място (малко над 5000 жители, отделна община) на гарата няма нито един служител, продаващ билети. Ако искаш да се качиш на влака, първо си купуваш билет от автомат. Ако не знаеш как – направо си загубен, образно казано. Е, ако си чужденец, може да се направиш на задръстен пред контрольорите във влака и съдейки по други ситуации, в които съм попадала – хората най-вероятно културно ще ти обяснят какво и как се прави и ще те таксуват на нормална тарифа. Но само имай късмет да те спипат в нередност втори път…

разни странни в Швейцария
В такава барака се връща наетото скъпо ски оборудване

Друга наглед странност, която винаги ни забавлява, е взимането на разни неща под наем и връщането им в почивен ден. Така например, когато наемахме ски оборудване, обикновено се налагаше да го връщаме в неделя, когато магазинът с гардероба не работи. Даваше ни се ключе от една барака. В бараката е пълно със скъпа маркова и доста нова екипировка. Подреждаш си и твоята, излизаш и пускаш ключето в съответната кутия. Свети един силен прожектор. А има ли камери някъде наоколо, няма ли…? Само си представете такава схема в нашите условия.

маркирай сам в Швейцария
Цък и подреждаш в торбите – лесно и бързо
МАРКИРАЙ САМ

В големите вериги магазини вече човек може да се обслужва сам, стига да желае. Това ще рече, че в началото на пазаруването трябва да си вземе едно устройство, с което да сканира баркодовете на всички артикули. Вървиш по редовете, пазаруваш, а с устройството – цък, преди да подредиш всичко по чантите, за да не губиш после време. Като приключиш с пазара, връщаш устройството на определено място, цъкаш последния баркод, за да кажеш на системата, че си приключил и отиваш на един уред да си платиш. Кеф ти кеш, кеф ти с карта. Ако имаш бонуси, промоционални кодове и прочее щуротии, си ги въвеждаш сам. Накрая ти изплюва касова бележка и си заминаваш. Няма да редиш по ленти, после хвърляй безцелно обратно в количката и най-накрая по торбите. Всичко е готово още от самото начало. Това, доколкото знам, е практика и в други западни страни.

НАБЕРИ СИ САМ

Това пък е едно от най-любимите ни занимания. Пролетно време берем цветя, в началото на лятото почти всеки ден ходим за сладки и дъхави ягоди, през есента отново берем цветя. Има и други възможности, но ние засега сме се ограничили до тези. За цветята има оставен един голям метален варел – в него се хвърлят парите, след като пресметнеш от кой вид колко стръка си откъснал и колко струва това удоволствие, по ценоразписа, който се мъдри насред нивата.

набери си ягоди в Швейцария
Флагчетата указват мястото, до което е брано в този ден.

За ягодите пък се облизваме цяла година. Обикновено ходим с колелетата – хубава половинчасова разходка в едната посока. Носим си кутия, която първо се претегля от жената в магазина на фермата. После ни дава номер на ред, от който да берем и пликче, в което да сложим изгнилите ягоди.

разни странни Швейцария
Красиви гледки и екологично земеделие – добре, че не можете да усетите как мирише…

На всеки ред има червени флагчета, на различни места. Те показват докъде е брано. Ти береш оттам нататък и преместваш флагчето до мястото, където си приключил. Сам си избираш плодовете, които да откъснеш – колко да са големи, колко да са узрели и т.н. Пълниш кутията, носиш пак да я претеглят и плащаш на цена по-ниска, отколкото в магазина. А качеството е … нямам думи колко пъти по-добро. Ягоди като в детството ми. От градината на баба…

Очаквайте ВТОРА ЧАСТ на този текст, от която ще научите повече за за някои традиции по отношение на имената, за отглеждането на децата и отношението към… смъртта.

Вижте още: Любопитно за Швейцария

1 КОМЕНТАР

  1. Швейцария е наистина невероятна и “чудата” страна. За колко неща са помислили, а ние дори не сме се замисляли за тях. Невероятни хора! Страхотна статия за пореден път!