Пролетно п(р)очистване на душата

душата - пролет

Когато се зададе пролетта, започва обичайното почистване. На коритата на реките, на плажовете, на парковете, на градинката пред блока, в който живеем. Как обаче покрай това истерично чистене на природата не се сещаме, че трябва да п(р)очистим и душата си?

След поредната тежка зима, затворена между стените на нашето недоволство, тя – душата ни иска да диша отново. Жадува да проветрим мястото. Да свалим паяжините, с които сме я оплели и да ú дадем отново шанс за живот!

Душата ни мечтае, също като нас. За пълно пречистване

proch
Тя душата ни мечтае, също като нас. За пълно пречистване

За ново начало. Пречистим ли нея, значи сме пречистили себе си. Най-трудната и отговорна задача, с която се сблъскваме всяка година по същото време. Или не?

Понякога може да минат месеци преди да се сетим за нея и да чуем изтънелия ú глас, който крещи в главите ни. Някои цял живот не успяват да доловят воплите ú и да разберат копнежите ú.

Трябва ли да сме я стъпкали на дъното на съзнанието си, да сме я заринали с нашето неудовлетворение, да сме я оставили почти безжизнена, преди да усетим тънкото пробождане вляво, което ни напомня, че сме на път да се превърнем в сянка на самите себе си? И, че тази сянка е на ръба да изчезне, защото сме забравили за нея – за душата си!

Но как се пречиства душата

Как се изтупва прахът, който е обвил мозъчните ни клетки и отдавна ни пречи да мислим? Как да накараме сърцето си да забие така, че да изтласка кръвта по цялото ни тяло? За да ни сгрее, да ни накара да се почувстваме отново живи, да усетим желание да дишаме.

Да разберем, че и тя – душата ни – има нужда от своето пролетно п(р)очистване!

prochistvane
Понякога е хубаво да изхвърлим непотребните мисли и спомени.

Да изхвърлим лошите мисли. 

Да загърбим старите навици.

Да се разделим с хората, които ни нараняват.

Да забравим за разочарованията си.

Да подтиснем гнева си.

И да извикаме отново надеждата.

Да потърсим нови пътища.

Да провокираме съдбата си.

И да ú дадем шанс, на нея – на душата ни – да ни върне на пътеката, от която се бяхме отклонили.

Да ни научи пак да мечтаем. Да ни зареди с усмивки. Да ни накара да се влюбим…

Оставяйки несгодите зад гърба си и отваряйки нова врата към светлината!


Прочетете още… Пролетта като ново начало

СПОДЕЛИ
Предишна статияПървата жена-фараон Хатшепсут – „най-великата сред дамите“
Следваща статияЗащо сънуваме и какво означават сънищата ни?
Десислава Георгиева
Родена съм в Бургас. Изкушена от писането направих първите си стъпки в журналистиката преди 16 години и продължавам и до днес. Работила съм като репортер в регионални вестници. Била съм част от екипа на национален ежедневник. В момента пиша в регионален сайт с новини от Черноморието. Преди 6 години от печат излезе първата ми книга с есета и проза в стих, озаглавена "Притча за момичето с къдриците". Сега работя над втората си книга. Пътешествията са моя страст. Непознатите места, запознанства с хора с различна националност и култура ме провокират за журналистически материали и прозаични текстове. Снимка: Ана Адамова

Отговор