Виждаш ли тази диня? Никога не е била по-зряла, по-сладка, по-лятна. Докато я държа в ръцете си, вече я нарязвам с поглед. Няколко безвремия по-късно тя се топи в устата ми, а аз пак съм дете. Пак стъпвам по плажове с дъх на фактор 30+, вкус на бабина градина и цвят на синьо с кръпки от опънати чадъри.
И отново вярвам в Рая. Но не го търся. Защото, както се казва в онзи филм – Плажът: “Раят не е място”.
„Това е мигът, в който усещаш, че си част от нещо истинско, и този миг живее в теб завинаги.“
Виждаш ли този бряг? Никога не е бил по-усещан, по-истински, по-вечен. Докато стъпвам по него, вече съм стигнала вълнолома на миналото. Няколко безвремия по-назад, където пак сме деца и морето ни е до колене. Където посоката на лятото е ясна – към изгрева, без климатик в колата и дори без магистрали, били те и позакърпени.
И където отново вярваме в корените си. Вместо да търсим десетте разлики в плажовете на “съседна Турция и Гърция”. Защото, както казва китайският философ Лин Ютан:
“Какво е патриотизъм, ако не любовта към храната, която си ял като дете?”
Виждаш ли тази кърпа? Никога не е била по на мястото си. Докато лежа на нея, си спомням всички чужди плажове, към които я пришивах. Няколко граници по на юг или югозапад, където морето може и да е по-синьо, пътуването – по-оправдано, чадърите – по-изгодни. Но пясъкът е чакъл, а на места си е направо бетон, за да не ръбят едрите камъни наоколо.
И не че това намалява удобствата. Напротив – провокира още много, за компенсация. Но не ги търся. Защото, както си знаем с моята хавлия:
Най-щастливи сме там, където сме проливали някога най-искрените си сълзи.
За съборения от прилива замък, построен не с чакъл, разбира се. За спукания пояс, без който вълните ни изненадват с други дълбочини. И за парчето диня, изпуснато в пясъка. Полепнало с прашинки, които скърцат между зъбите.
Днес скърцаме със зъби и без пясък между тях. Заливи с морски таралежи ни бодат очите. Минаваме всякакви граници, за да не се минем в цената. А после се връщаме. Уморени.
Трудно е да догониш детството на непозната земя.
Само по плажовете, накапани с неговия вкус, можеш да го уловиш… и едва тогава – да се излегнеш и да си починеш.
