Един въпрос го измъчваше всеки ден – кое тежеше повече – премълчаните думи или болезнените, изречени истини?
В един кратък миг, когато в изблик на ярост казваше това, което мисли, много често оставаше неразбран или всеки тълкуваше думите му както му е угодно. Така всеки път, когато душата му напираше да изкрещи всичко, което го мъчеше, една буца заставаше на гърлото му и премълчаваше. Знаеше, че истината ще нарани много хора. Затова мълчеше, а буцата ставаше все по-голяма.
Един ден той взе две торби. Реши да слага в тях по едно камъче
В едната – всеки път, когато изрече истина, макар и горчива, а в другата – когато премълчи това, което го измъчваше.
Много бързо напълни втората торба. Често се отнасяха с него несправедливо, но в името на хармонията и разбирателството, мълчеше ли, мълчеше. Много му натежа торбата. Реши занапред да казва истината в очите и да не се оставя да бъде тъпкан и използван. Започна да се пълни и торбата с истините. Натежа му и тя. Хората започнаха да му натякват, че се е променил и е станал неблагодарен и егоистичен.
Не знаеше какво да стори. Омръзнало му беше да се отнасят добре с него само когато имат полза, а през останалото време да бъде хулен и одумван зад гърба. Много искаше да се противопостави на това, но и не искаше да влиза в спорове и кавги.
Отиде на пазара с двете торби и помоли една старица, която продаваше там, да ги изтегли на везната.
– Какво има вътре? – попита го тя.
– Камъни – обясни той.
Искам да разбера кое тежи повече – неизречените думи или истината?
– И какво мислиш ще покаже моята везна, синко? Тя ще изтегли камъните, а не тежестта в душата ти. Тя е най-правилната и точна мерилка. Хайде сега прехвърли камъните от торбата с истините при тези с премълчаните думи.
Не знаеше какво цели старицата, но я послуша. Щом прехвърли обаче и последния камък, торбата се скъса.
– Виждаш ли? – каза възрастната жена. – Това ще се случи и с душата ти, ако винаги премълчаваш всичко, което ти тежи. Ще се пръсне.
– Но това щеше да се случи и ако бях прехвърлил камъните в торбата с истините – отвърна той.
– Истината е за тези, които искат да я проумеят. Ако тези, за които я изричаш, не искат да я чуят и видят и съзират само това, което им е угодно в нея, то тогава не трябва ти да слагаш камъка в душата си. Ако всеки вижда само чуждите грешки, но отказва да се вгледа в себе си, то камъкът е за него, синко.
