Време за притчи: Притча за зазидани мечти

0
фантазия красота зазидани мечти
От нас зависи дали красивата ни пътечка ще се превърне в зазидани мечти.

Едно малко дете разстилаше пътека към мечтите си. Малка и тясна пътечка, но беше негова. Бе истинска. Но колкото повече растеше детето, толкова повече някой го издърпваше от нея. Всеки искаше да върви по неговата пътека.

Но защо да вървя по чужди пътища? – не проумяваше детето. – Те са вече утъпкани и е толкова скучно на тях.

Твоята малка пътечка не води доникъде – каза му някой. – Ще вървиш и вървиш, но накрая доникъде няма да стигнеш.

Напротив – отговори детето. – Там, накрая са си моите мечти. Все някога ще стигна до тях. Толкова силно го желая.

Натъжиха се тези, които искаха да ходи по техните пътеки

Детето не искаше да огорчава никого, затова реши да върви по вече утъпканите пътища, да дири чуждите мечти. Тръгна то, но за миг се уплаши.

Ами, ако не открия после пътя обратно? Ако забравя къде съм оставил моята красива пътечка?

Застана детето на кръстопътя и се зачуди накъде да поеме. Не искаше заради неговите собствени мечти другите да страдат. Тръгна по утъпканите пътища, а след себе си хвърляше малки камъчета. Мислеше, че щом открие чуждите мечти, после ще успее да се върне обратно, да издири своята пътечка. Вървеше и хвърляше камъче след камъче.

Изминало много време. Детето пораснало, вече бил голям човек. От някогашното дете нямало и следа. А големият човек бил ужасно нещастен. Решил да издири своята малка, красива пътечка от миналото. Може би тя щяла да му върне радостта. Сетил се за камъчетата, които хвърлял и тръгнал да ги следва. Само че те не стояли на пътя, както се надявал, за да открие вярната посока. Всяко хвърлено от него камъче се трупало върху предишното. Без да осъзнава, сам бил зазидал пътя към мечтите си.

Човекът се облегна уморен на високата стена и си рече натъжен:

Каква грешка направих, когато се отказах да следвам мечтите си. Навярно вече е късно, а и много време ще отнеме да съборя тази стена.

Тръгна обратно с наведена глава. Едно камъче от стената се търкули в краката му.

„Никога не е късно!“ – дочу гласа на детето в себе си

зазидани мечти
Ключът към освобождаването на зазидани мечти е в самите нас.

От онлайн списание Lifebites.bg приветстваме всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете рубриките Време за поезия, Време за притчи и Време за разкази, където освен текстове на утвърдени имена, можете да намерите проза и поезия от млади български автори.

Отговор