Картината, за която ще ви разкажем днес в Lifebites.bg се казва Луцифер и има изключително интересна история, особено за нас българите. Неин автор е немският художник Франц фон Щук (1863-1928). Той е представител на школата на символистите, която процъфтява в Европа в края на XIX в. и e един от основоположниците на Мюнхенския сецесион. Наричан е Принцът на художниците и има меко казано критично мнение за повечето си съвременници-художници.
За Щук Гоген е художник “с интересни идеи, но слаба техника”, Сезан “използва умело цветовете, но не може да рисува”, Матис е “умишлено инфантилен”, а кубистите като Пикасо, са “просто луди”.
Франц фон Щук принадлежи на
епоха на големи артисти и визионери
от втората половина на XIX и началото на XX век. Вагнер с неговата музикално-драматична епопея Пръстенът на Нибелунгите задава стандарта за съвременна опера. Карл Маркс обяснява проблемите в обществото с класовата борба. Фридрих Ницше обявява Бог за мъртъв и революционизира философията. Дарвин се връща назад в миналото и поставя един от крайъгълните камъни в съвременната биология с теорията си за естествения отбор. Зигмунд Фройд надниква в умовете на хората и създава науката психоанализа…
Подобно на Фройд, който изследва скритата част на психиката, така и Франц фон Щук залита по тъмната човешка природа. Това се вижда в една от най-популярните му картини, озаглавена Луцифер (1890). Тя принадлежи към тъмно-монументалния период на художника и представлява изображение на замислен човек-демон в тъмни краски.
Историята на Луцифер сама по себе си е прелюбопитна
През 1891 г. 30-годишният български княз Фердинанд посещава ателието на художника в Мюнхен. Толкова е впечатлен от платното с размери 161 на 152,5 cm, че го закупува собственоръчно за дворцовата колекция в София. На 25 декември 1930 г. картината е предадена от цар Борис III на Народния музей. От 1948 г. творбата е част от фонда на Националната художествена галерия. През 1985 г. е предадена във фонда на Галерията за чуждестранно изкуство. А от 2015 г. е във фонда на галерия Квадрат 500, където може да бъде видяна днес.
Луцифер е наистина поразяваща картина, особено на живо. Тя изобразява не просто злото, а злото с ясно доловим човешки елемент. В тлеещите зелени очи на падналия ангел се усеща не само чувството за загуба, а завистта към благодатта на небесата, от които той е низвергнат. Цар Фердинанд лично споделя с Франц фон Щук, че картината му е толкова въздействаща, че изкарва ангелите на придворните му. Сред тях имало и немалко свещеници, които започнали да се кръстят при вида ѝ. Историята е разказвана с нескрито удоволствие от самия фон Щук до края на живота му.
Франц Фон Щук е еднакво успешен както когато рисува демонични фигури, така и когато рисува Христос, защото
портретите му винаги имат силен човешки елемент
За съжаление той подобно на съвременниците си Вагнер и Ницше бива използван след смъртта си в услуга на една човеконенавистна идеология като фашизма. Художникът привлича вниманието на Хитлер (според някои фон Щук е любимият творец на Фюрера), който съвсем умишлено интерпретира грешно работите на Щук. По същия начин, по-който вече е сторил това с Вагнер.
Днес Луцифер е една от най-популярните картини на чуждестранен художник в България. Това е и творбата от фондовете на Националната галерия, която е най-търсена в чужбина и с най-много изложби в “биографията” си.
Красива картина ,макар на тъмна сила. Бих искала да я видя на живо.