Време за поезия: Павел Матев – Ти виждал ли си…

0
Павел Матев
"Ти виждал ли си как умира птица..."

Ти виждал ли си как умира птица…
ПАВЕЛ МАТЕВ*

Павел Матев
“Тъжният поет” Павел Матев. 

 

Ти виждал ли си как умира птица
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък – капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.

Крилата как прощават се с простора

с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов.

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.

Вижте още от рубриката ни Време за поезия: Борис Христов – Самотният човек

*Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в чирпанското село Оризово. От малък влюбен в литературата – вървял между житата и четял Йордан Йовков. През живота си издава над 40 стихосбирки с вълнуваща, често пъти тъжна лирика. Вероятно затова е наричан “тъжния поет” – прякор, измислен му от литературните критици.

Той, на свой ред, им отговаря: “Аз не мога, а вие можете ли да си представите един ухилен до ушите поет? Ухилени поети няма. Един велик руски композитор ми казваше, че бог е създал три безсмъртни неща: природата, човека и тъгата. Склонен съм да му се доверя без остатък”.

По стихове на Павел Матев

са написани много от най-лиричните български песни. Сред най-известните от тях са Ти сън ли си на Лили Иванова, Синева на Васил Найденов, Люлякови нощи на Тоника СВ, Неочаквана среща на Маргарита Хранова и много други. Особено трогателна е историята на стихотворението му Писмо до мама, по което Емил Димитров изпя една от най-чувствените си песни.

В това писмо поетът разказва личната си история. Когато е гимназист, се налага майка му да отреже красивата си коса и да я продаде на перукери, за да плати таксата му в гимназията. Тъгата на земята и по земните страсти изоставя на 4 февруари 2006 г. Пренася се в друг свят, където кой знае – може пак да е поет и пак да носи късче безсмъртност в себе си…

Отговор