Самотният човек
Борис Христов *
Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа – и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто – не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви…
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия –
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш…
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
Снимка: By Borisdari – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link
* Борис Христов е роден през 1945 г. в с. Крапец, Пернишко. Освен поет той е още учител, журналист, сценарист, редактор.
Стиховете му са преведени на няколко езика, сред които английски, немски, руски и т.н. Стихотворението Самотният човек е сред по-известните творби на Борис Христов наред със други негови произведения като Жената Мария, Молитва, Спомен за живота.
