BBC го определя като „комбинация между Индиана Джоунс, Джеймс Бонд и Греъм Грийн”. В действителност той е един от най-големите писатели на своето поколение. Животът на сър Патрик Лий Фермор е изпълнен с приключения и част от тях се случват в България.
[ Първата част от разказа ни за приключенията на англичанина може да прочетет тук]
След като заминава от Русе за Букурещ, Патрик Лий Фермор прекарва няколко изпълнени с приключения месеци в румънската столица. Местната бохема го посреща с отворени обятия и той се чувства отлично. Но това не е достатъчно, за да го накара да забрави крайната си цел – Истанбул. На 14 ноември сутринта Фермор напуска Букурещ с влак за Варна.
![old-bucharest-romania-vechiul-bucuresti-romania-photos-palatul-telefoanelor](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/03/old-bucharest-romania-vechiul-bucuresti-romania-photos-palatul-telefoanelor.jpg)
Фермор описва Варна в дневника си като “депресиращо място през зимата, подобно на всички крайморски градове.” Но в морската столица Фермор среща Георги Гачев. Той е стар негов приятел от Велико Търново, който му предлага да остане в неговата квартира.
Фермор също така се свързва с британския консул във Варна. Франк Бейкър и съпругата му Ева канят пътешественика на обяд и му подаряват няколко книги. Двойката има 3-годишен син, който по-късно ще стане известният английски актьор Джордж Бейкър. Именно него Иън Флеминг първоначално харесва за ролята на Джеймс Бонд, но той отстъпва мястото си на Шон Конъри заради други ангажименти.
![George Baker](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/03/976.jpg)
Една вечер Фермор се прибира в квартирата на Георги Гачев пиян, след поредното парти при Франк и Ева Бейкър и започва да вдига адски шум.
Това вбесява българина, който грабва ножа на Патрик Лий Фермор и замахва към него, като го порязва по рамото
Англичанинът успява да събори Гачев на земята и да му отнеме оръжието. Гачев му се извинява, двамата отиват на обяд, напиват се и забравят инцидента.
На 1 декември Патрик Лий решава да вземе кораб до Бургас, но след като не намира такъв решава да тръгне пеша. Решени да го изпратят подобаващо, Георги и дванадесет от неговите приятели организират парти в изоставена рибарска барака на плажа, където пият цяла нощ и свирят на гайда, гъдулка и кавал. Накрая всички заспиват в купчина стари рибарски мрежи.
На другия ден Фермор продължава пътуването си сам. Късно вечерта, докато се опитва да премине по стръмни скали, в близост до морето, Фермор се подхлъзва и пада във водата. Той едва се спасява от удавяне и с разбито чело и разкървавен палец се изкатерва обратно по скалите. Пътешественикът вижда светлина на петдесетина метра от брега и тръгва към нея.
Когато пристига, Фермор се натъква на необичайна гледка – светлината идва от пещера, в която дузина гръцки рибари и български овчари със стадото и кучетата си, ядат леща около огън, накладен с тръни. Фермор отронва с последни сили едно вяло “Добър вечер” и сяда край огъня. Той съблича и изсушава дрехите си и обръща няколко ракии, за да се стопли. Лещата е на привършване, но един от гръцките рибари му изпържва скумрия.
Фермор става свидетел на необичайно зрелище
Коста, един от гръцките рибари започва да танцува под звуците на гайдата и накрая захапва софрата за единия й край, вдига я във въздуха и започва да танцува с нея, като се върти като дервиш.
![67874_10202903911826083_1049267681_n](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/03/67874_10202903911826083_1049267681_n.jpg)
Фермор пристига в Бургас на 5 декември. Там, по препоръка на семействата Толинтън и Бейкър, пътешественикът се среща с местния британски консул Антъни Кендъл и българската му съпруга Мила. Кендъл идва в Бургас през есента на 1920 г. и става първият английски вицеконсул след Първата световна война. Кендъл е запален футболист и членува в “Черноморец”. Също така обича да играе тенис и през пролетта на 1922 г. изгражда първите два тенис корта в Бургас. Те съществуват и до днес под името “Васил Левски”.
Кендъл посреща Фермор, след като е ял пастърма
Факт, който няма как да остане скрит заради издайническата миризма на чесън. Двамата отиват на лов за глигани, но след това Фермор се разболява от малария и прекарва следващите дни на легло. Малко след като здравето на Фермор позакрепва Кендал му дава докладите на “Форин Офис” за Балканите и пътешественикът научава доста неща за Румъния, Унгария, България, Гърция и Албания.
Фермор пише дълги писма до близките и приятелите си. Следващия му паричен превод пристига на 23 декември и Фермор напуска Бургас в деня след Коледа. Той се опитва да намери кораб, който да го закара до Истанбул, но след като не успява, е принуден да хване влак до Нова Загора. Оттам, след една на местната гара, прекарана в четене на Едгар Уолъс, Патрик Лий Фермор хваща влак за Свиленград.
В ранните часове на 31 декември 1934 г., след година и 21 дни и след като преминава през 7 страни и изминава хиляди километра,
Фермор пристига в Истанбул. Крайната цел е достигната
След Истанбул Фермор ще прекара известно време в манастирите на Света Гора и ще се влюби в Гърция. И то дотолкова, че някои ще започнат да го смятат за хеленофил от ранга на Байрон.
![Patrick Leigh Fermor in Phlomochori, a village on the Mani peninsula, southern Peloponnese, Greece](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/02/mendelsohn_1-0619141.jpg)
Десетилетия по-късно Фермор ще опише пътешествието си от Ротердам до Истанбул в класическата трилогия пътеписи “A Time of Gifts” (1977), “Between the Woods and the Water” (1986) и “The Broken Road: Travels from The Iron Gates to Mount Athos” (2013). Те ще вдъхновят тълпа от последователи, които тръгват по стъпките на Фермор. Повечето локации, описани в тези три книги са известни.
Единствено пещерата между Варна и Бургас, в която Фермор се приютява след като за малко не се удавя в Черно море, остава загадка
Швейцарецът Жан-Марк Митерер, който е приятел на Фермор в последните години от живота му, научава за пещерата от сборника разкази “Words of Mercury” (2004) и също тръгва по следите й. В началото на 2010-а Митерер се свързва с български спелеолози и географи, които го известяват за няколко добре познати пещери. Те са между Каварна и Шабла, на север от Варна и между Созопол и Царево, на юг от Бургас, но никой не знае за пещера между тези две области. Частта на север от Варна може да бъде изключена, защото между 1913 г. и края на Втората световна война тази територия принадлежи на Румъния. Местата на юг от Бургас също отпадат, защото Фермор пътува до Истанбул с влак. Така, че мистериозната пещера трябва да е някъде между Балчик и Бургас.
През юни 2009 г. англичанинът Том Софорд, който поддържа сайта patrickleighfermor.org посещава България и разпитва местните в района на Бяла, Обзор, Баня, Емине и Елените за мистериозната пещера. Възрастните хора знаят няколко пещери наоколо,
но нито една от тях не е тази, в която Патрик Лий Фермор се спасява през далечната 1934 г.
![Exposition](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/02/tcheren-2.jpg)
Една от пещерите, посетени от Софорд се намира в местността Черен нос (Караборун), между Бяла и Шкорпиловци. Тя представлява голяма арка, с дължина около 80 метра. Пред нея има езеро, както и малка река, която се влива в морето. Опушените с дим таван и стени на пещерата говорят, че тя може би е използвана от хората през годините. Но като се има предвид голямата отдалеченост на пещерата от морето, е малко вероятно това да е мястото, което Фермор описва в пътеписите си. Изобщо местоположението на пещерата е забележителна енигма, която дори самият Фермор не успява да разреши. Пътешественикът се завръща в България през 1965, както и през 1989 г., но опитите му да открие мистериозната пещера удрят на камък.
“Надпреварата е открита. Онзи, който успее да намери пещерата ще получи почетно място в пантеона на Патрик Лий Фермор. Жан-Марк Митерер ни показа посоката. Дали ще достигнем крайната дестинация?”, пита Том Софорд.