Орфей: Митичният родопеец с магически способности

0
Орфей
Митологична или историческа личност е Орфей?

Силата на древната митология е в нейната поетичност. Тя носи ехото на много далечни времена, опитва се да даде обяснение на процеси и явления, поставя основите на философското мислене. Самата тя е изпитала чуждо влияние. В нея проникват представи от други религии, често образите са така преплетени, че е трудно да определим произхода им. Легендата ни представя една митична личност, дошла от тракийската религия, но заела важно място в гръцкия пантеон на героите. Това е Орфей – митичният музикант. Но кой е той? Само певец и поет или този образ носи повече?

Орфей
Римска мозайка, изобразяваща Орфей. By Foto di Giovanni Dall’OrtoOwn work, Attribution, Link

Според античните автори той бил “син аполонов“. Доколкото бог Аполон е покровител на всички изкуства, можем да приемем това. Друга наложила се представа е, че той бил син на бога на река Хебър (Марица), наречен Еагър (срещан още и като Оайгър) и музата Калиопа – най-висшата в йерархията на деветте музи.

Музата (вдъхновението) била негова закрилница и покровителка на поетите във всички времена. Лирата му омагьосвала – дървета и растения се превивали над него, дивите животни го следвали, най-лошите хора ставали добри. Изследователят му Пламен Цонев казва за него:

“Син на бог или потомък на муза с благородно потекло, превъплътен и обожествен, това е израз на благоговението на неговите почитатели.”

В логиката на древните

такъв необикновен певец не можел да има обикновен произход

Той станал мит, а в митовете живеят богове и герои. Всички знаем легендата за слизането му в подземното царство, за да върне към живота без време отишлата си Евридика. И в крайна сметка останали в живота разделени. Знаем също, че бил част от екипажа на аргонавтите, които търсели Златното руно. А по пътя наобратно дори спасил кораба им от сирените.

Смъртта на Орфей
Смъртта на Орфей (1494) – Дюрер.

Мнозина знаят и за трагичния му край. Според легендата, 4 години след смъртта на Евридика, Орфей не искал да погледне жена, обграждал се само с мъже, песните му били тъжни, омагьосвали цялата природа. Дали затова, че останал верен на съпругата си или заради мистериите, които създал и в които участвали само мъже, той бил намразен от жените. Затова по време на един от празниците на Бакхус (Дионисий), изпадналите в транс вакханки нападнали Орфей с обвинения, че бил женомразец. В пиянството и яростта си, те разкъсали певеца, захвърляйки главата и лирата му в река Хебър. Водите ги отнесли до остров Лесбос, където местните му издигнали гробница, а островът станал символ на лиричната поезия.

Бил ли е Орфей историческа личност?

Хипотезите за произхода му варират – тракийско божество на вегетацията (покълващия живот), цар-жрец и обикновен грък-ает (странстващ поет и музикант). Според някои антични автори Орфей бил киконец, роден в Либетра в тракийската област Бисалтия (Долна Македония). Други го свързват с едоните, които населявали Югозападна Тракия и долината на Струма. Плиний Стари пише:

“Около бреговете на Понта обитават морисени и ситони, от които произлязъл прорицателят Орфей.”

Изобщо, според различните автори, той произлиза от някое от тракийските племена в обширната територия от Понта (Черно море), Родопа край Хебър (Марица) и планините Пангей (днешна Кушница в Северна Гърция) и Пиерия (Долна Македония, районът около Катерини в Гърция). Но почти няма автор, който да не го нарича родопеец, т.е. тракиец. Произходът на името му пък трябва да търсим в съчетанието на думите арфа, аур (светлина) и рофае (лекувам).

Орфей
Нимфи, омаяни от музиката на Орфей. Картина на Шарл Франсоа Жалабер от 1853 г.
Образът на Орфей, като изключим митологията, се оказва доста сложен

Ясно е едно – че той е бил явление в онази епоха. В образа му се напластили редица исторически факти и процеси. Реално съществувала личност едва ли ще открием. Но, както знаем, около образа на починалия цар се създава ореол от легенди, прави се аналогия с митични герои и самият той става такъв. Истината за Орфей трябва да търсим в тракийските религиозни представи. Както споменахме, днес той е известен предимно като музикант и поет.

Древните автори, цитирани от Иван Маразов, пишат, че той се занимавал с музика, преди всичко с пеене под съпровода на лира. С песните си омайвал зверовете и хищните птици, а дърветата и камъните го следвали с удоволствие. Благодарение на музикалната му дарба, аргонавтите се спасили от магията на сирените, боговете на подземния свят се разчувствали и му позволили да изведе жена си. Сред боговете на Олимп имало един, който стоял близо до Орфей. Това бил Аполон, чийто неотменен атрибут е лирата. Такъв атрибут имал и митичният певец. Неговата лира била направена от коруба на костенурка, а двата ѝ стожера били рога на сръндак, между които били опънати струните.

Но освен дарбата на музикант, Орфей имал и друга – на прорицател и вълшебник
Орфей
Тракийка държи главата и лирата на Орфей – Гюстав Моро.

В Античността тези две дарби били свързани. В разказите на древните, главата и лирата на певеца, след като го разкъсали вакханките, били хвърлени в Хебър и когато ги намерили край остров Лесбос, главата още пеела и правела предсказания. Античното разбиране за музика, наред със свиренето и пеенето, включвало поезия, лечителство, заклинания, висша мъдрост и духовна култура. Музиката на Орфей имала успокояващо въздействие. Песните му можели да накарат човека да забрави всичко. Те лекували. Платон споменава метод на тракийските лекари, според който

“тялото не може да бъде излекувано, ако преди това не бъде излекувана душата.”

А Тракия била известна със своите лечители. В Древността певци-поети са били културни реформатори. Вероятно песните на Орфей са носели закодирани религиозни норми и са станали закони.

С името на героя свързваме мистериите, които той създал – т.нар. орфизъм. Знае се, че в неговите тайнства участвали само мъже-аристократи, духовно богати, минали различни изпитания – лов, война, гадаене, жертвоприношение. Основна идея в учението на орфиците е тази за преселението на душите от тяло в тяло. Оттук идва и схващането за тялото като затвор за душата и целта на човешкия живот става освобождаването на душата.

Орфей
Орфей оплаква смъртта на Евридика (1814) – картина на Ари Шефер

Човек трябва да разпали в себе си божествената искра

да надвие титаничното (първичното) начало. Пътят към избавянето от веригата на безкрайните прераждания минава през обреди в тайните общества на орфиците. Щом се освободи душата на благочестивия орфик, се преселва на Острова на блажените.

Орфиците не носели вълнени дрехи, били вегетарианци, живеели аскетично. Въпреки че тези идеи не оказали влияние върху древногръцката философска мисъл, питагорейското учение възприело някои от тях, между които и тази за безсмъртието. В основата си орфизмът бил соларен култ – към слънцето и висшия световен ред. Орфическите мистерии включвали два момента. Първият бил тайнства с посвещение, при които се избягвала кръвната жертва. Вторият – мистерии (дионисиеви по своя характер), пресъздаващи разкъсването на Орфей от вакханките и пътуването на лирата и главата му до остров Лесбос.

Превърнал се в символ на свещеното изречено слово, понятен за малцина жреци и избраници, тракийският певец бил отъждествяван и с мъдростта, според Пламен Цонев. Неговото влияние прескочило границите. Гърци и римляни го припознавали. Орфей бил своеобразен еретик. Тълкувал боговете в разрез с религиозните догми, обявявал се срещу низките страсти и инстинкти, носител бил на по-висша нравственост. Аполоний Родоски пък го нарича “миролюбеца“, защото смятал, че враждата станала причини да бъдат разединени земя, вода и въздух.

силивряк орфеево цвете
Орфеевото цвете – родопски силивряк. By ReeeeСобствена творба, CC BY-SA 3.0, Link

Орфей е безсмъртен

Според Псевдоплутарх от течащата му кръв се родило растение, наречено китара. Когато се честват празниците на Дионис, то издава звук на китара. Това растение е известно днес като Haberlea rhodopensis или Родопски силивряк. Пеещото цвете продължава да удивлява учените със способността си да остава живо във всякакви условия. Известно е, че притежава изключителна устойчивост към суша, а от изсушеното му стебло за хербарий, ако се полива достатъчно, то може да се възстанови и да продължи да се развива.


Вижте още… историята на Казанлъшката гробница – тракийски храм на владетел-полубог

Отговор