Мозъкът на Айнщайн – откраднат след смъртта му

Мозъкът на Айнщайн
Мозъкът на Айнщайн е откраднат след смъртта му.

Малко преди да умре през април 1955 г. Алберт Айнщайн казва на семейството си, че не иска да бъде изучаван след като си отиде от този свят. Заръката му обаче остава неудовлетворена. Часове след като умира, мозъкът на Айнщайн е откраднат, за да бъде проучен.

Когато Алберт Айнщайн е откаран по спешност в болница (през 1955 г.), той усеща, че краят му наближава. 76-годишният по това време физик уведомява своите лекари, че не иска да получава медицинска помощ. “Искам да си отида, когато искам”, каза той и допълва:

„Безвкусно е да удължаваш живота изкуствено. Изпълних своя дълг, време е да тръгвам. Ще го направя елегантно.“

Така на 18 април 1955 г. големият учен умира от аневризма на коремната аорта. Той оставя зад себе си безценно наследство. Превръща се в икона на XX век. Успял да избяга от ударите на нацистка Германия, Айнщайн въвежда съвсем нов модел и разбиране за физиката. Дарбата му провокира интереса на хиляди хора и учени по целия свят. Той е толкова силен, че едва няколко часа след настъпването на физическата му смърт

Мозъкът на Айнщайн
Лекарят-крадец бил убеден, че мозъкът на Айнщайн е различен.

мозъкът на Айнщайн е откраднат

от един от лекарите и е дълбоко скрит в буркани в дома му. Преди да умре Айнщайн е считан за най-великия и ценен ум в света.

Ражда се на 14 март 1879 година. Представя забележителната си теория на относителността през 1915 г. Шест години по-късно печели Нобелова награда и уважението на научната общност и обикновените хора. Айнщайн с умиление си спомня два ключови момента от своето детство. Първият е откриването на компаса, когато бил на 5. Боравенето с него го накарало да се докосне до “невидимите сили на Вселената”. Вторият момент датира от времето, когато е 12-годишен и открива една книга по геометрия, която ученият определял като „своята малка свещена книга по геометрия”.

Интересен факт е, че когато бил ученик, Айнщайн все още не давал признаци за своя извънредно надарен ум,  а учителите му казвали, че няма бъдеще. Питам се възможно ли е това и как така неговият потенциал не е забелязан от тези преподаватели. Но всяко нещо с времето си.

Нестихващото любопитство на Айнщайн към електричеството и светлината расте все повече и повече и така през 1900 г. той завършва Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Въпреки своята любознателност и опити, които започва да прави,  бъдещият голям физик

Айнщайн
Тютюнопушенето е един от големите пороци на Алберт Айнщайн.

се нуждае от сигурна работа

която да осигури препитанието му. Така той започва работа като чиновник в патентно ведомство в Берн. В свободното си време обаче, Айнщайн продължава да прави своите експерименти и да изучава Вселената с всички нейни безбройни загадки и чудеса.

Чарли Чаплин, който бил близък приятел на Алберт Айнщайн, веднъж му казва:

“Хората ме аплодират, защото всеки от тях ме разбира, а теб те аплодират, защото никой не те разбира.”

По време на Първата световна война Айнщайн открито се противопоставя на идеите на националистическата партия в Германия. По време на следващия голям военен конфликт – Втората световна война, той емигрира (заедно с втората си съпруга Елза) в САЩ, като така се спасяват от преследването на нацистите. Интересното тук е, че от „партията“ обявяват теориите на Айнщайн за „еврейска физика“. Така той несъмнено попада под прицела им. Институтът за усъвършенстване на университета в Принстън в Ню Джърси обаче приветства Айнщайн. Той работи и твори чудатите си теории в него цели две десетилетия – чак до смъртта си.

В последния си земен ден

Айнщайн е зает да пише реч за телевизионно участие

но в този миг преживява аневризма на аортата, както споменахме по-горе. Това му се случва за втори път. Първият път – през 1948 г., той е опериран и се възстановява от болестта. Този път обаче, великият физик отказва да му бъде направена операция и се оставя да си отиде – както казва самият той – когато си поиска.

В някои медицински журнали се твърди, че освен аневризма, Айнщайн, който бил „силно сексуален тип“, е страдал и от сифилис. В тялото или мозъка му обаче при аутопсията, последвала смъртта му, не са открити доказателства за това. Някои медици правят догадки, че може би ученият е починал вследствие на факта, че цял живот здраво е пушил, а пушенето може да предизвика самата аневризма.

Айнщайн
Айнщайн обожавал класическата музика и свирел на цигулка.

Когато Айнщайн умира в болницата в Принстън, там настава истински хаос. Много медии, както и почитатели на учения се скупчват пред и в лечебното заведение. В суматохата лекарят, който извършва аутопсията, решава да

открадне мозъка на Айнщайн

и го прибира в дома си без разрешението на семейството на физика. Както и без да последва предсмъртното му желание –  молбата му да не бъде проучван след като си отиде.

Името на лекаря-крадец е Томас Харви. Той бил убеден, че мозъкът на Айнщайн трябва да бъде изследван, защото при всяко положение в него се крие някаква тайна и съществена разлика с мозъците на обикновените хора. Впоследствие синът на починалия велик физик дава своята благословия на Харви, тъй като се съгласява с мнението му, че мозъкът на този свръхинтелигентен мъж е добре да бъде щателно проучен. Така и става. Харви разчленява мозъка на Айнщайн на 240 парчета и изпраща части от него на свои колеги, които също да го изследват.

През 1985 г. той публикува статия за мозъка на великия физик, която твърди, че той изглежда различно от средностатистическия мозък и следователно функционира по различен начин. По-късни изследвания обаче опровергават тази теория. А Харви губи медицинския си лиценз за некомпетентност през 1988 г.


Вижте още… Историята на една снимка: Защо се плези Айнщайн

Отговор