Мартеницата: Древна магия за здраве и дълъг живот

От незапомнени времена Слънцето все по небето бродело. Решило един ден да слезе сред хората, да види отблизо как върви животът им. Преобразило се на хубава девойка, която мигом огрявала с красотата си всичко, покрай което минела. И още, преди да е вкусила от същинския земен живот, дошъл един Змей и я отмъкнал. През девет планини в десета, в мрачния си замък я скрил. Да не я вижда никой. Да не грее с топлината на красотата си.

Знаел ли е Змеят, че девойката е всъщност самото Слънце или не, това не е стигнало до нас. Но се знае, че щом я скрил зад каменните стени на замъка си, настанал мрак по земята. Птичките престанали да пеят. Оклюмало всичко – хора, животни, растения. И така цяла година. Тежки дни дошли за земята. И дни на търсене за един млад и смел юнак. Той знаел, че за да се върне Слънцето на небето, трябвало да се освободи хубавицата от Змея. Къде ли не бродел. Девет реки минал, та през десетата, през девет планини, та в десетата на Змея замъка открил.

замък
Скрил Змеят Слънцето в замъка си.

Разразила се люта битка. В мрак и виелица се биели – ту Змеят превес взимал, ту момъкът. Накрая човекът победил. Отворил портите и Слънцето най-после успяло да се върне в селенията си на небето. Огряло земята, стоплило я. Дошла пролетта. Птичките запели, светът се оживил. Но

юнакът нямало как да види всичко това

Той лежал тежко ранен след битката със Звяра. Кръвта му течала, докато не изтекла. А на нейно място от земята се подали кокиченца – предвестниците на пролетта. Оттогава хората си разменят усукани бели и червени конци като пожелания за здраве и дълъг живот и за да не забравят как кръвта на техния спасител изтекла в белия сняг.

Знаете ли каква е тази история? Това е една от многото легенди за появата на мартениците. Разказва се северно от нас – в земите на Румъния и Молдова, където също се спазва ритуал, подобен на нашия. Но там чаровният бяло-червен амулет се нарича мърцишор. Носи се от жените и момичетата през март и така се ознаменува началото на пролетта. Има и друга легенда, която се разказва във връзка с мърцишорите.

кокиче
Кокиче в гората – предвестник на пролетта.

Според нея в първия ден на март хубавата Пролет се разхождала из гората. Забелязала поникващо кокиченце. Решила да разчисти клонките около него, за да му помогне да израсте по-бързо. Зимата обаче видяла това и страшно се разлютила –

студени ветрове

задухали, силни виелици се извили, за да убият малкото цвете. И то бързо повехнало. За да го защити, Пролетта се опитала да го предпази с голите си ръце. Но се убола на една от трънките и кръвта ú капнала върху цветето. Дала му сили и то се съживило.

Хубави легенди, нали? Пък и макар да не си ги разказваме по нашите земи, много точно отразяват и нашата идея за празнуването на един от най-светлите празници през годината. Пълен с надежда, като магия за здраве и дълъг живот. Разбира се, ние също си имаме

легенди за появата на мартеницата

И понеже повечето от нас знаят поне една, затова не започнахме с тях. Нашите истории обикновено се свързват с името на основателя на българската държава хан Аспарух и чудно хубавата му сестра Хуба.

След като паднала Стара велика България, ханските синове тръгнали да дирят нови земи, а Хуба останала в плен на хазарите, които превзели земите около Фанагория.

мартеницата
Мартеницата се получила от обагрянето на бял конец с топла кръв, според нашите легенди. Photo credit: somewhereintheworldtoday via Foter.com / CC BY

Стигнал Аспарух до земите на Мизия. Заселил се там с хората си, направил хубав аул край Плиска. И пратил на сестра си вест, че има нов дом и как да стигне до него. Успяла Хуба да избяга. Ден и нощ яздила, единствен спътник ú бил верният ú сокол, с който ходела да ловува. В един момент конят ú паднал изтощен. Хуба трябвало да продължи пеш към братовата си крепост.

Взела огромно бяло кълбо и вързала единия край на конеца за крачето на сокола. Пуснала го да лети напред, бавно размотавайки конеца. Стигнали аула на хана, но преди да ги видят и познаят, някой пронизал сокола и той паднал мъртъв. А половината конец се обагрил в червено от кръвта му. Така било поставено началото на традицията на мартеничките.

Според друга легенда – Хуба пратила дар на брат си, като вързала китка с бял конец за крачето на лястовица. Но така стегнала конеца, че той разранил крака на птицата и половината се обагрила в червено. И понеже лястовицата долетяла при хана на 1-ви март, затова си подаряваме и до днес мартенички точно на този ден.

Честно да си призная, макар да съм пристрастна към нашата легенда за Хуба и Аспарух, бих разказвала и трите на децата си. Защото

във всичките има надежда

Неслучайно народът ни вярва, че на 1-ви март времето се преобръща, а студът влиза на 40 метра под земята. Затова и Баба Марта е такава – все се обръща. Ту е топла, ту студена, ту весела, ту сърдита.

Марс
Бог Марс – картина на Диего Веласкес.

А всъщност, ритуалът с размяната на мартеницата, е много стар езически обичай. Още много, преди нашата държава да се появи на картата на Балканите, в Древен Рим на първи март празнували Нова година. Това бил денят на раждането на бог Марс, който бил закрилник на града. На него съответно е наречен и месецът. На този ден се подновявал свещеният огън на Рим, а облечени като воини свещеници танцували ритуални танци.

Първоначално бог Марс бил свързван с плодородието, реколтата, добитъка и границите. Но с разширението на империята започнал да се свързва и с войната. Дотолкова, че станал вторият най-важен бог за римляните – преди него бил само бащата на боговете Юпитер. А на Нова година или още на рождения му ден хората си разменяли подарък – клонка с червени и бели конци. Предполага се, че бялото символизирало мира, а червеното – войната.

Такава традиция имало и

в Древна Гърция и по тракийските земи

Клонките, украсени с червени и бели вълнени конци били наричани ейресионе. Носели се на празниците, посветени на бога на виното Дионисий, а после и на тези, свързани с бога на слънцето Аполон. Има сведения, че се ползвали и на празник, свързван с богинята Атина Палада.

В наши дни този древен езически, но много красив празник все още се чества между Албания, Западните покрайнини, Македония, Северна Гърция, България, Румъния и Молдова.

мартеници
Докато разменяме мартеници, българщината ще е жива.

В бялото виждаме красота, чистота, невинност, радост. То символизира и женското начало. Но също и белите коси, които са символ на дълъг живот. В червеното пък са скрити жизнеността, здравето, алените бузки на децата, любовта, победата в живота. То е още мъжкото начало в природата.

В Родопите мартениците се правят цветни и участват и много други цветове. В софийско пък основните цветове са червен и син, тъй като синьото се свързва с небето и водата.

Навсякъде обаче вярваме, че ще ни предпазят от злини, от болести и болежки. Закачаме ги на плодно дръвче с надежда за плодородна година. Или ги хвърляме в течаща вода, за да изтече всичко лошо и да ни върви по вода. Някои пък скриват мартеницата под камък и след девет дни проверяват дали са се събрали буболечки. Колкото са повече, толкова повече ще са и придобивките за човека, който е скрил мартеницата.

И най-важното, което никога не бива да забравяме. Белите и червени конци на мартеницата са онази чудодейна нишка, която от древността до днес свързва българите по света. Докато пазим тази традиция, българщината няма да се изгуби. Честита Баба Марта!


Вижте още за женското ухание на месец март

СПОДЕЛИ
Предишна статияЗаради една мъничка усмивка си струва
Следваща статияЛюба Атанасова: Един български даскал в Китай
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор