“Студът не се усеща. Усеща се връзката с Бог.” Това чувства Недялко Тонев от Калофер всеки път, когато нагазва в ледените води на Тунджа за тайнството, наричано от местните Мъжко хоро. А за широката публика познато като Леденото хоро. Ритуалът се изпълнява от незапомнени времена навръх Богоявление в подбалканското градче.
“Моето първо кръщение беше преди 23 години”
– връща се назад Недялко. Сега той е на 39 години, военен офицер в Карлово и баща на три момчета.
“Чувството никога не се променя. Човек усеща своята връзка с Бог. Чувства, че е една мъничка част от чудото на Сътворението. Това докосване осмисля всичко. Няма студ, няма страх, няма умора.”
И наистина – никога не се е случвало някой от смелчаците да легне болен след Леденото хоро.
Ритуалът, пречупен през стъпките на българския танц
е свързан с един от най-големите християнски празници. На Богоявление Православната църква празнува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря”. Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” А Недялко добавя:
“Мъжкото хоро на Богоявление е пречистване. Водата отмива всичко лошо. Остава да блести само вярата и доброто.”
Ритуалът, който сега привлича хиляди туристи в Калофер, с години е бил преследван и забраняван. Но оцелява. Както по време на турското робство, така и през комунизма.
“Комунистите се чудели как да спрат хората да празнуват Богоявление с Мъжко хоро – разказва Недялко Тонев. – Опитвали със заплахи – не станало. Хората си спазвали традицията, но тайно от властта. По едно време червените пробвали да го превърнат в нещо като социалистическо съревнование. Вместо кръст в реката се хвърляла спортна купа. Който я хванел, го обявявали за победител.”
 Етнолози от ЮНЕСКО идват за хоротоМъжкото хоро в ледените води на Тунджа е на път да се превърне в част от Световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Унгарски етнолози от авторитетната организация пристигат през 2018 г. в Калофер, за да видят на място богоявленския ритуал. Участниците първо се обличат в народни носии и отиват в църквата. Там местният поп Димитър ги поръсва със светена вода за здраве. Точно в 8 часа мъжете нагазват в Тунджа. Близо 200 от тях се опитват да извадят от водата кръста, хвърлен от свещеника. А кметът Румен Стоянов, който повече от 10 години се хваща на хорото, вее знамето на България в ледената река. |
Но и тази диктатура отива в небитието. А богоявленският празник си остава и се връща към корените.
Всяка година мъжете нагазват във водите на Тунджа с песен по стихотворението на Христо Ботев Майце си.
Това е първата публикувана поетична творба на гениалния поет и борец за национално освобождение. Ботев я пише в Калофер, когато е едва 19-годишен. Сякаш предчувствайки, че не му е отредено да живее дълго на този свят, той изплаква в елегията си:
“Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази”…
България чества 170 години от рождението на великия си син на 6 януари 2018 г. и на Богоявление във водите на Тунджа отново се пее неговата песен.
“Ботев е символ на нашия град – казва Недялко. – Както и хорото в Тунджа. Тази традиция превръща момчетата в мъже. Така беше и с мен. Започнах като младеж, сега съм офицер от Българската армия. Така ще бъде със синовете ми – Христо, Ясен и Антон. И винаги, докато я има България!”
Още снимки от Леденото хоро в Калофер в галерията:
